Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260031
гр. Добрич, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа
докладваното т. д. № 72 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 72/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
рег. вх. № 3252/09.06.2020 г., с дата на пощенското клеймо 08.08.2020 г. на „ЛЕНО“ АД гр. София, бул. „***“ № 2, ет. 5,
ЕИК ***, с която срещу „МЕСНА
КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД гр. Силистра, ул. „***“ № 17, ЕИК ***, са
предявени следните искове:
Иск за
установяване съществуването на вземане на „ЛЕНО“ АД към „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД в размер на сумата от 166 600.00 евро, представляваща неустойка за
забава за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г., присъдена със Заповед №
1536/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и издадения към нея изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №
2810/2019 г. по описа на РС – Добрич.
Иск за
плащане на сумата от 6 516.83 лв., представляваща пропорционална държавна такса
за образуване на заповедното производство.
Иск за
плащане на сумата от 53.56 лв.,
представляваща пропорционално юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът
по делото оспорва иска по основание и размер, като излага доводи относно нищожността
на неустоечната клауза.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, на основание чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
12.12.2014 г. между „ЛЕНО“ АД ( с предишни наименования „ЛЕННО“ АД и „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ) в
качеството му на заемодател от една страна
и „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД в качеството на
заемополучател и ипотекарен длъжник, *** – солидарни дължници, от друга страна,
е бил сключен Договор за заем - Бизнес
кредит „Сохо“ клиентски № 913/12.12.2014 г., с нотариална заверка на подписите
с рег. № 1089 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1090, том 1, акт № **
на нотариус ***, вписана в Нотариалната камара с рег. № 301, с район на
действие РС – Добрич.
Вземанията
на заемодателя са обезпечени с договорна
ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 123, том 1, рег. № 1091, дело № 112/12.12.2014 г.
на нотариус ***, вписана в Нотариалната камара с рег. № 301, с район на
действие РС – Добрич, вписан в Имотния регистър към Агенцията на вписванията с
вх. рег. № 11486, акт № 171, том 2, дело № 5023/12.12.2014 г.
Съгласно
чл. 2.1, б. (а) от Договора за заем, заемодателят се задължава да предостави на
заемополучателят заем в размер на 350 000.00 евро, а заемополучателят се е
задължил да върне заема, заедно с натрупаната върху него лихва съобразно реда,
предвиден в договора. Главницата се предоставя поетапно.
Съгласно
чл. 2.1., б. (в) , т. ( I ) от Договора, обозначен като първи етап от
договора за заем, при подписване на договора и с цел финансово подпомагане на
заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения се отпуска част
от целия заем в размер на 101 526.41 лв., представляващи 51 909.63 евро, която
сума се предоставя и превежда по банковата сметка на „ТОП МИКС“ ООД с цел
цялостно погасяване на задълженията на „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД към „ТОП МИКС“ ООД по изп.
дело № 764/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев, рег. № 767 на КЧСИ с район
на действие ОС-Силистра.
Съгласно
чл. 2.1., б. (в) , т. ( I I ) от Договора, обозначен като втори етап от договора за заем, сумата от 6
294.84 лв., представляващи 3 218.50 евро, се предоставя и превежда по банковата
сметка на частния съдебен изпълнител с цел погасяване на задълженията на
заемополучателя по горепосоченото изпълнително дело.
Съгласно
чл. 2.1., б. (в) , т. ( III ) от Договора, обозначен като трети етап от договора
за заем, сумата от 134 865.33 евро, представляваща 263 773.66 лв. се предоставя
с цел цялостно погасяване на задължението на „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД към „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД по Договор за банков кредит от
02.05.2011 г.
Съгласно
чл. 2.1., б. (в) , т. ( IV) от Договора, обозначен като четвърти етап от
договора за заем, след предоставяне на нужните документи относно имотите,
служещи за обезпечение, заемодателят отпуска останалата част от заемната сума
по сметка на заемополучателя. Сумата е отпусната на два пъти – първият трансфер
е в размер на сумата от 100 000.00 лв., представляващи 51 129.91 евро по сметка
на заемополучателя, а вторият е в размер на 136 254.66 лв., представляващи 69 665.90 евро, като средствата се използват
за закупуване на животни и като оборотни средства за дейността а
заемополучателя.
Съгласно
чл. 2.2., б. (в) , т. ( IV) от Договора, страните се договарят, че от
заемната сума се удържа сума в размер на 76 579.33 лв., представляващи 39 15.39
евро – за заплащане на такси и разноски и за погасяване на първите четири
вноски от договора за заем в общ размер от 68 454.05 лв., представляващи 35
000.00 евро.
Общият
размер на отпусната по Договора за заем сума е 685 180.14 лв., представляващи
350.327.04 евро.
Заемополучателят
дължи връщане на предоставения в негова полза заем по реда предвиден в чл. 2.3.
и чл. 2.4. от Договора и Погасителния план – Приложение № 1 км Договора за
заем, чрез заплащане в полза на заемодателя на анюитетни месечни вноски в
размер на 12 6032.10 евро, представляващи 24 647.57 лв. Страните са предвидили
12-месечен гратисен период по главницата, в който се заплаща само дължимата
лихва в размер на 8 750.00 евро, представляващи 17 113.51 лв. на месечна база.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2.3. б ( с ) от
Договора, в случай че заемополучателят не изплати което и да е задължение на
съответната дата на падеж, същият дължи неустойка за забава в размер на 0.14 %
върху цялата непогасена част от предоставения заем, за всеки ден, считано от
датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на
всички просрочени суми за главница, лихва и неустойка за забава по договора.
Не се
спори между страните по делото, че заемополучателят е извършвал периодични
месечни плащания в полза заемодателя. След плащането на 10-та вноска, с падеж
12.10.2015 г., заемополучателят е преустановил плащанията си и изпада в забава.
Заемополучателят
е обявил заема за предсрочно изискуем, като е уведомил заемополучателя с
нотариална покана, връчена му на 14.01.2016 г., солидарният длъжник Генчев – на
15.02.2016 г., солидарният длъжник Колева – на 03.02.2016 г.
Заемодателят
е предприел действия по принудително изпълнение, като е подал две заявления за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявленията са уважени
изцяло, като заемодателят сее снабдил с два броя заповеди за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и два броя изпълнителни листи за част от
цялото задължение – Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 27.01.2016 г. от РС – Силистра за сумата от 50
000.00 евро, представляваща част от главницата и Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.04.2016 г. от РС
– Добрич за сумата от 75 742.25 евро, представляваща договорна лихва за периода
12.09.2015 г. – 13.04.2016 г.
Двете
горепосочени изпълнителни основания са влезли в законна сила, тъй като срещу
тях не са постъпвали възражения.
На
07.08.2019 г. заемодателят е подал до РС – Добрич заявление вх. №16004/07.08.2019
г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за останалата част
от главницата и неустойката срещу заемополучателя и солидарните длъжници, по
повод на което е образувано ч. гр. д. № 2810/2019 г. по описа на РС – Добрич. В
производството по горепосоченото дело съдът уважава подаденото заявление и
издава Заповед № 1536/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които осъжда „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД, *** да заплатят солидарно на „ЛЕНО“ АД следните суми: 300 000.00
евро, изискуема и неплатена главница до договора за заем; 166 600.00 евро –
неустойка за забава по договора за заем за периода 06.08.2016 г. – 12.07.2017
г.( 340 дни ) и разноски в заповедното производство в
размер на 18 251.81 лв. – държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На
09.03.2020 г. заемодателят е уведомен от заповедния съд, че срещу
горепосочената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжниците в
частта относно сумата от 166 600.00 евро, представляваща неустойка за забава по договора за заем за
периода 06.08.2016 г. – 12.07.2017 г. (
340 дни ), като му е указано в едномесечен сок от получаването на
съобщението да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съгласно
чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., считано от
13.03.2020 г. срокът не тече до отмяната на извънредното положение.
По
отношение на сумата от 300 000.00 евро, представляваща изискуема и неплатена главница до договора за
заем, присъдена със Заповед № 1536/12.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
длъжниците не са подали възражение.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на неустойката за забава за периода 06.08.2016 г. – 12.07.2017 г. ( 341 дни ) при ставка 0.14 % за всеки ден
върху основа – непогасена главница в размер на 350 000.00 евро е в размер
на 167 090.00 евро, а за периода 06.08.2016 г. – 11.07.2017 г. ( 340 дни ) при ставка 0.14 % за всеки ден
върху основа – непогасена главница в размер на 350 000.00 евро е в размер на 166
600.00 евро.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договора за заем.
В литература неустойката е дефинирана
като акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай
на неизпълнение на главното задължение – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 420.
Неустойката е една от формите на
договорната отговорност. Съгласно чл. 92 ЗЗ неустойката има обезпечителни, обезщетителни и наказателни
функции. Неустойката обезпечава изпълнението на договора и служи като
обезщетение за вредите, които изправната страна търпи от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.
Неустойката е предварително
определена по съдържание, основание и обем вторична санкционна правна
последица, възникваща от факта на неизпълнението на едно валидно поето
облигационно задължение, за което длъжникът отговаря.
Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за плащане на
неустойка включва
следните елементи: 1. наличие на валидно договорно задължение; 2.
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3.
виновно неизпълнение от страна на длъжника, изпълнението му да е лошо или със
забава; 4. неустойката да е уговорена от страните по договора.
В разглеждания случай, Съдът приема,
че са налице елементите на правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка.
Ответникът
е релевирал възражение за „екзорбитантност” на неустойката - нищожност поради
противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Екзорбитантната неустойка е частен случай на неморална уговорка - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Екзорбитантната неустойка е неустойка, която излиза извън пределите на
нравствено допустимото – вж. Таков, Кр. Към
въпроса за намаляване на неустойката – Гражданско право- Правни научни
изследвания. С., 2018, с. 371.
За да бъде обявена една
неустоечна клауза за екзорбитантна е нужно тя така да е формулирана, че да е
видна нейната противоречаща на добрите нрави прекомерност, която я прави
морално нетърпима.
В ТР № 1 – 2010 – ОСТК е възприето
разбирането, че уговарянето на неустойката в твърде голям размер или без краен
предел или фиксиран срок, до който може да се начислява, не я прави нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не в последващ момент.
Могат да се използват някои от
следните примерно посочени в ТР № 1 – 2010 – ОСТК критерии: 1. естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи; 3. видът на уговорената неустойка ( компесаторна или
мораторна ) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В литературата са предложени
следните критерии за екзорбитантност: 1. Огромен номинален размер; 2.
Надвишаване на вредите от порядъка на десетки пъти; 3. Липсата на краен предел;
4. Опасността от перпетуиране на неустоечното задължение чрез автоматизираното
му превръщане в главнично задължение; 5. Неустойката явно преследва обогатяване
на кредитора; 6. Възползване от изключително притесненото положение на длъжника
– вж. Таков, Кр. Цит. съч., с. 372.
Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Съдът,
съобразявайки се с установените от доктрината и практиката критерии за
екзорбитантност на неустоечната клауза, приема, че в конкретния казус те са налице. Уговорената
от страните неустойка не притежава присъщата за всяко неустоечно съглашение
функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Определеният размер на неустойката - 0.14 % за
всеки ден върху основа – непогасена главница за периода на забавата от 340 дни,
надхвърля 50 % от заема. В случая така определената неустоечната клауза не
обезпечава по-бързото изпълнение и не стимулира длъжника да се стреми да плати
възможно по-голяма част от задължението си в срок и не е съобразена с тежестта
на нарушението.
В случая неустойката цели не да
задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите,
понесени от неизпълнението на длъжника, а да го обогати без основание, което е
в противоречие с функциите на неустойката и води до нарушение на добрите нрави,
възприети на насоящия етап на развиите на обществото Накърняването им
представлява основание за нищожност – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на
неустоечната клауза е пречка за възникване на задължението за неустойка.
Възражението на ответника за
екзорбитантност на неустоечното съглашение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателно и
следва да се уважи.
С оглед на така установената
фактическа и правна обстановка, предявеният иск се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед гореизложените
съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛЕНО“ АД гр.
София, бул. „***“ № 2, ет. 5, ЕИК ***,
срещу „МЕСНА КОМПАНИЯ
ЕЛТЕКС“ ООД гр. Силистра, ул. „***“
№ 17, ЕИК ***, искове за установяване съществуването на вземане на „ЛЕНО“ АД
към „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД в размер на сумата от 166 600.00 евро,
представляваща неустойка за забава за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г.,
присъдена със Заповед № 1536/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения към нея изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 2810/2019 г. по описа на РС – Добрич; за плащане на
сумата от 6 516.83 лв., представляваща пропорционална държавна такса за
образуване на заповедното производство и за плащане на сумата от 53.56 лв., представляваща
пропорционално юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: