№ 1905
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110151721 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу С. И. В. и В.
Р. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 1722,85лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ ап.№33, находящ се
в гр. АДРЕС , аб. № ***** ; 288,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г.;
20,87 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021
г., както и сумата от 5,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 08.09.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба-26.09.22г. до окончателното им заплащане. С уточняваща молба по делото ищецът е
конкретизирал исковите претенции, като е заявил, че сумите се претендират разделно от
двамата ответници- в размер на по ½ от посочените с исковата молба от всеки един от
двамата ответници.
По делото е постъпила молба с вх. № 285562/21.12.2022 г., подадена от ответниците В.
В. и С. В. , в която заявяват, че са заплатили дължимите суми в полза на „ФИРМА“ ЕАД,
ведно с фискален бон от 20.12.2022 г. за сума в общ размер на 2202,32 лв.
С молба с вх. № 2089/05.01.2023 г. ищецът е заявил, че след завеждане на исковата
молба . ответниците са заплатили претендираните суми, като претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което е останало незаплатено.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично изявление на
ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените
от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „ФИРМА“ ЕАД не съществува
правен интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
1
производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен
интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от
ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за
„ФИРМА“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба, с
извънпроцесуалното си поведение те са дали повод за завеждане на делото срещу тях ,
поради което безспорно следва да понесат сторените по същото разноски. С молбата от
05.01.2023 г. ищецът е претендирал единствено присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, които съдът намира, че следва да му бъдат
присъдени в размер от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ , като съобразява вида и обема на
извършената дейност от пълномощника на ищеца и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустима исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр. дело №
51721/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, следва да се прекрати. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД сумата от
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 198574/26.09.2022 г. по описа на СРС, подадена от
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****** срещу С. И. В. с ЕГН ********** и В. Р. В. с ЕГН **********
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 51721/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69
състав.
ОСЪЖДА С. И. В. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50
лв., представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3