Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 468 / 10,04,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари 2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2102/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от М.И.Н. от гр.
Пловдив, ЕГН **********; против решение № 1533/22,04,2019 г., постановено по
гр. д. № 8312/2018 г. на РС Пловдив, ХVIІІ гр. състав. С
оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да уважи предявения иск.
Ответникът П.Д.К. от гр. Пловдив, ЕГН **********;
не заявява становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Предявен
от М.И.Н. от гр. Пловдив, ЕГН **********; против П.Д.К. от гр. Пловдив, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че по силата на сключен устно между страните договор, на
20,09,2017 г. предоставил в заем на ответника сумата от 5038,66 лв., с която
погасил задължения на последния по образувано срещу него изпълнително производство
за връщане на банков кредит. Срещу това ответникът се задължил да върне на
ищеца предоставената сума. Въпреки отправената покана обаче, ответникът не
изпълнител задължението си. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
5038,66 лв., предоставена в заем на 20,09,2017 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 23,05,2018 г.
Ответникът
оспорва иска.
Пред
настоящата инстанция страните не оспорват установените пред РС фактически
обстоятелства, както следва:
На
20,09,2017 г. ищецът е заплатил сумата от 5038,66 лв. по сметка на ЧСИ
Мурджанова за погасяване на дълг по изпълнително дело № 609/2016 г., длъжник по
който е ответникът. С това се установява твърдението на ищеца, че е предоставил
исковата сума на ответника.
За
установяване конкретните уговорки между страните във връзка с които е
предоставена сумата, пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. Стоичков се установява, че ищецът се свързал с ответника
(тогава пребиваващ в чужбина) и го уведомил, че е получил книжа по
изпълнителното дело, образувано срещу ответника. В разговора ответникът поискал
от ищеца, а последният се съгласил да му предостави в заем необходимите за
погасяване на задължението средства в размер на около 5000 лв., като заплати
дълга по изпълнителното дело вместо него.
С
това се установява твърдението на ищеца за сключен между страните договор за заем,
във връзка с който е предоставена процесната сума. При тежест върху ответника,
същият не установява да е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума,
въпреки отправената му (с исковата молба) покана за това.
При
това положение предявеният иск за връщане на заетата сума следва да се приеме
за основателен и ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. Като е достигнал до
различни изводи и е отхвърлил иска, РС е постановил незаконосъобразно решение,
което следва да бъде отменено, и вместо това искът да бъде уважен.
На
жалбоподателя (ищец пред РС) следва да се присъдят сторените за производството
разноски, които се констатираха в размер на 1471,54 лв. – пред първата
инстанция, и 102,87 лв. – за въззивното производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1533/22,04,2019 г., постановено по гр.
д. № 8312/2018 г. на РС Пловдив, ХVIІІ гр. състав, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Д.К. от гр. Пловдив, ЕГН **********; да заплати на М.И.Н. от гр. Пловдив,
ЕГН **********; сумата от 5038,66 лв.
(пет хиляди тридесет и осем лева и шестдесет и шест ст.), предоставена на
20,09,2017 г., въз основа договор за заем, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 23,05,2018 г.
ОСЪЖДА П.Д.К. от гр. Пловдив, ЕГН **********; да заплати на М.И.Н. от гр. Пловдив,
ЕГН **********; сумата от 1471,54 лв.
(хиляда четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и четири ст.),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 102,87 лв. (сто и два
лева и осемдесет и седем ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: