Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Радомир, 22.03.2016 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, в публичното заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и
шестнадесетата година, в състав:
Районен съдия: К. Б.
при участието на
секретаря М.М., като изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело №467 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление № ./13 от 24.09.2013 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Перник на жалбоподателя Е.С.С., с адрес ***, с ЕГН:**********,
са наложени административни наказания, както следва:глоба в размер на 20,00
лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185, пр.1 от ЗДвП,
както и глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано в срок от
жалбоподателката и по изложените в жалбата доводи и съображения, както и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител С. моли съда да го отмени
изцяло.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но е
изразил писмено становище, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Радомирският
районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение №. г. от З.И.А. - мл. автоконтрольор при ПП към ОД на
МВР-Перник. Според констатациите в същия, на 02.08.2013 г., около 19,45 часа,
по път I-1 /Е-79/ жалбоподателката управлявала
лек автомобил „М. Л.“ с рег.№. като при разклона за с.Старо село се движи без
включени светлини за движение през деня или къси светлини и при подаден сигнал
за спиране със стоп палка от униформен служител на „Пътна полиция“ не се
подчинил и не спрял на указаното от контролния орган място, а продължил
движението си. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление № . от 24.09.2013 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Перник.
При така установеното от фактическа страна, при извършената служебна
проверка за законосъобразност на производството по установяване на
административното нарушение и по налагане на административно наказание, съдът
не установи пороци, обуславящи процесуална незаконосъобразност, които да
съставляват достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление без да е необходимо делото да се разглежда по същество. Съдът
намери, обаче, че същото е неправилно.
В преценката си дали да се издаде наказателно
постановление административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при
условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.14, ал.2 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В
настоящия казус от показанията на свидетеля Р.Е. се установява, че на
02.08.2013 г. заедно с колегата му З.А. /който не е намерен на известните му
адреси и не е разпитан/ били на работа и се намирали на главен път Е-79 при
разклона за с.Старо село. Свидетелят възприел автомобил „М.“, управляван от
жена, като автомобилът се движел в посока от гр.София към гр.Дупница и бил с
включени габаритни светлини. Свидетелят твърди, че подал сигнал за спиране,
като водачката на автомобила не се подчинила на подадения сигнал, а продължила
движението си. От показанията на свидетелката З. Т. се установява, че на
02.08.2013 г. същата управлявала лекия автомобил на приятелката си Е.С.С. „М. Л.“
като Т. бързала да отиде при дядо си в гр.Дупница, който бил болен и била
разтревожена. Свидетелката твърди, че не е забелязвала подаван сигнал от стоп
палка от пътен полицай по време на движението си. Според показанията й на
същата дата при с.Долна Диканя я чакал с кола брат й, който я завел при дядо й,
а жалбоподателката С. продължила пътя си за гр.Благоевград, като се преместила
на мястото на водача. От показанията на свидетеля Р.Е. се установява, че в
автомобила са се возели две жени. Същият не помни описанието на жената, която
според него е управлявала автомобила. При това положение, с оглед показанията
на свидетелката З.Т., не би могло да се приеме за доказано по безспорен начин,
че автомобилът е бил управляван от жалбоподателката към момента на подаването
на сигнала за спиране от страна на свидетеля Р.Е.. Ето защо, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.
Водим от
изложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И
Отменя наказателно
постановление № . г., с което началникът на Сектор „ПП“ към ОДМВР - Перник е
наложил на Е.С.С. *** административни наказания, както следва: глоба в размер
на 20,00 лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.150, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП, на основание
чл.175,ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Перник по реда на глава ХII от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :