Решение по дело №372/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 116
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20212100500372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 145/14.07.2020г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр.д. № 561/2014г. С това решение съдът е отхвърлил исковете на
СТ. СТ. Ч., ЕГН: ********** от гр.Сопот, комплекс „Сарая 8“ да се приеме за установено по
отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ № 260, представлявано от М
И В и П Н Д.; СТ. ИЛ. К., ЕГН: ********** от гр.Обзор, ул.“9-ти септември“ № 23; ЕТ
„С.К. – Тери- С.К.“, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление в гр.Обзор,
ул.“9-ти септември“ № 23; ТД на НАП – Бургас; „МЛА 433“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, кв.“Суха река“, представлявано от М П и КР.
П. К., ЕГН: **********, че ½ идеални части от УПИ IV, пл.№ 506032 в кв.506 в землището
на гр.Обзор, местността „Кметството“ и ½ идеална част от УПИ IX-203 в кв.41 по плана на
гр.Обзор, ведно с построената в него временна едноетажна постройка, представляваща
кафе-еспресо със застроена площ от 84 кв.м., върху които е насочено принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20138030401737 на ЧСИ Таня Маджарова, не
принадлежат на СТ. ИЛ. К., ЕГН: ********** от гр.Обзор, ул.“9-ти септември“ № 23 и на
ЕТ „С.К. – Тери – С.К.“ , ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление в гр.Обзор,
ул.“9-ти септември“ № 23. С процесното решение НРС е осъдил С.Ч. да заплати съдебни
разноски на „Юробанк България“ АД в размер на 115 лева; на К.К. в размер на 300 лева и
на ТД на НАП – Бургас в размер на 50 лева.
Подадена е въззивна жалба от СТ. СТ. Ч. против решение № 145/ 14.07.2020г. В
жалбата Ч. твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според нея решението
е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
доказателствата по делото.
1
Въззивната страна не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Становище по хода на делото и по съществото на спора е изложено в писмен вид от
пълномощника на въззивната страна – адвокат Б..
Ответните страни СТ. ИЛ. К., ЕТ „С.К. – Тери – С.К.“ и ТД на НАП – Бургас не
изразяват становище по жалбата и не се представляват в открито съдебно заседание.
Ответните страни „Юробанк България“ АД и КР. П. К. подават писмен отговор, в
който изразяват подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание „Юробанк България“ АД и К.К. не се представляват.
Въззиваемата страна „МЛА 344“ ЕООД не изразява становище по жалбата и не се
представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 06.03.2006г. СТ. ИЛ. К. – лично, в качеството си на ЕТ „С.К - Тери – С.К.“ и като
пълномощник на СТ. СТ. Ч. учредява в полза на „Българска пощенска банка“ АД („Юробанк
България“ АД) договорна ипотека върху УПИ IV – 506032 в кв.506 с площ от 3 089 кв.м.,
находящ се в землището на гр.Обзор, местността „Кметство гр.Обзор“, с която обезпечава
задължението на едноличния търговец по договор за паричен кредит в размер на 160 000
лева (нотариален акт № 23, том III, рег.№ 1805, нот. дело № 404/2006г. на нотариус Стоян
Ангелов с рег.№ 208 в регистъра на НК).
На същата дата СТ. ИЛ. К. – лично, в качеството си на ЕТ „С.К - Тери – С.К.“ и като
пълномощник на СТ. СТ. Ч. учредява в полза на „Българска пощенска банка“ АД („Юробанк
България“ АД) договорна ипотека върху УПИ IV – 506032 в кв.506 с площ от 3 089 кв.м.,
находящ се в землището на гр.Обзор, местността „Кметство гр.Обзор“, с която обезпечава
задължението на едноличния търговец по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“ в размер на 30 000 лева (нотариален акт № 24, том III, рег.№
1806, нот. дело № 405/2006г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 в регистъра на НК).
На 19.12.2005г. ЕТ „С.К - Тери – С.К.“ учредява в полза на „Българска пощенска
банка“ АД („Юробанк България“ АД) договорни ипотеки върху УПИ IХ – 203 в кв.41 по
плана на гр.Обзор, ведно с построената в него временна едноетажна постройка,
представляваща кафе-еспресо със застроена площ от 84 кв.м. и върху УПИ IV – 506032 в
кв.506 с площ от 3 089 кв.м., находящ се в землището на гр.Обзор, местността „Кметство
гр.Обзор“, с която обезпечава задължението си по договор за банков кредит (нотариален акт
№ 31, том ХIII, рег.№ 11739, нот. дело № 4201/2005г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№
208 в регистъра на НК и нотариален акт № 32, том XIII на нотариус СТоян Ангелов с рег.№
208 в регистъра на НК).
През 2014г. С.Ч. предявява искове против „Юробанк България“ АД, ЕТ „С.К – Тери -
С.К.“ и СТ. ИЛ. К. с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че с ответника
К. са бивши съпрузи, чийто брак е продължил от 15.04.1971г. до 20.10.1998г. През 1994г. и
1995г. съпрузите придобиват право на собственост върху УПИ IV – 506032 в кв.506 с площ
от 3 089 кв.м., находящ се в землището на гр.Обзор, местността „Кметство гр.Обзор“ и
върху УПИ IХ – 203 в кв.41 по плана на гр.Обзор, ведно с построената в него временна
едноетажна постройка, представляваща кафе-еспресо със застроена площ от 84 кв.м. След
прекратяването на брака, ½ идеална част от тези имоти, принадлежи на ищцата.
На 14.12.2014г. Ч. получава уведомление от ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително
2
дело № 20138030401737 за опис на първия недвижим имот. Според ищцата, ипотеките върху
имота са учредени без нейно съгласие, тъй като тя никога не е упълномощавала К. за това и
не му е предоставяла нотариално заверено пълномощно. Ч. заявява, че през 2004г. е загубила
напълно зрението си и пълномощното е следвало да се завери по реда на чл.75 от ГПК.
Ищцата иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ½
идеални части от УПИ IV – 506032 в кв.506 с площ от 3 089 кв.м., находящ се в землището
на гр.Обзор, местността „Кметство гр.Обзор“ и ½ идеална част от УПИ IХ – 203 в кв.41 по
плана на гр.Обзор, ведно с построената в него временна едноетажна постройка,
представляваща кафе-еспресо със застроена площ от 84 кв.м., не са собственост на СТ. ИЛ.
К. и на ЕТ „С.К - Тери – С.К.“.
В отговор по чл.131 от ГПК „Юробанк България“ АД твърди, че съгласието на
ищцата не е било необходимо при учредяване на ипотеките, тъй като имотите са лична
собственост на ответника К.. Според банката, тези имоти са придобити с лични средства от
К. след фактическата раздяла на съпрузите, настъпила през 1991г.
Като страни по делото са конституирани всички взискатели по изпълнително дело №
20138030401737 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
Ответната страна – КР. П. К. не оспорва предявените искове.
В хода на първоинстанционното производство са представени ипотечните актове,
протокол за предаване на недвижим имот от 21.10.1994г., протокол от 23.09.2004г., влязло в
сила съдебно решение № 385/08.02.2018г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. №
640/2014г., доказателства за прекратяване на брака и за местоживеенето на ищцата. По
делото са изслушани показанията на свидетеля Зафир Захариев. Въз основа на събраните
доказателства, Районен съд – Несебър приема, че имотите, върху които са учредени ипотеки,
са изключителна собственост на ответника СТ. ИЛ. К. и отхвърля исковете на Ч..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решение № 145/14.07.2020г. е недопустимо, тъй като е произнесено при липса на
правен интерес от търсената защита по реда на чл.440, ал.1 от ГПК. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.440, ал.1 от ГПК всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Анализът
на цитираната правна норма обосновава извод, че с отрицателния установителен иск по
чл.440 от ГПК се търси защита, чрез която със сила на присъдено нещо да се отрече правото
на длъжника спрямо имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение.
Според т.2 от ТР № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС, трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението по смисъла на чл.440 от ГПК, е всяко лице, което не е страна в
производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което
3
издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Залогодателят и
ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК. По тази причина те имат
идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно
права и задължения. В материалното отношение с кредитора, този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес
той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита,
които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразното
принудително изпълнение. В конкретния случай Ч. има качеството на ипотекарен длъжник
и претендира да е собственик на половината от имотите, върху които е учредена ипотека и
върху които е насочено изпълнението. Като ипотекарен длъжник, Ч. се явява страна в
изпълнителното производство и разполага с друг процесуален ред за защита срещу
незаконосъобразното му провеждане – този на длъжника. Поради това, ищцата няма правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК. В този
смисъл е съдебната практика, обективирана в определение № 22/21.01.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3986/2018 г. на ІІ ГО; определение № 154/22.08.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2174/2018 г. на ІІ ГО; определение № 395/11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2ЗЗ8/2015 г., ІV
ГО; определение № 63/19.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2021 г., III ГО; определение №
60/19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2019 г., I ГО; определение № 68/20.05.2021г. на
ВКС по ч.гр.д. № 1429/2021г., I ГО.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото
на иск, за която съдът следи служебно. В настоящия случай, ищцата няма правен интерес от
търсената защита по чл.440, ал.1 от ГПК, поради което исковете й са процесуални
недопустими. Като е достигнал до различен правен извод и е разгледал спора по същество,
Несебърският районен съд е постановил недопустимо решение, което трябва да се обезсили
със следващото от това прекратяване на производството по делото.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от ответните
страни „Юробанк България“ АД и К.К.. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр.
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, Бургаският окръжен съд
намира да необходимо да присъди извършените от тези страни разходи за представителство
пред въззивната инстанция, както следва: съдебни разноски в размер на 300 лева,
определени съобразно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поради основателно възражение за прекомерност в полза на
„Юробанк България“ АД и съдебни разноски в размер на 300 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ в полза на К.К..
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 145/14.07.2020г., постановено от Районен съд – Несебър по
гр.д. № 561/2014г., с което са отхвърлени исковете на СТ. СТ. Ч., ЕГН: ********** от
гр.Сопот, комплекс „Сарая 8“ да се приеме за установено по отношение на „Юробанк
България“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от М И В и П Н Д., СТ. ИЛ. К.,
ЕГН: ********** от гр.Обзор, ул.“9-ти септември“ № 23, ЕТ „С.К. – Тери – С.К.“, ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление в гр.Обзор, ул.“9-ти септември“ № 23, ТД
на НАП – Бургас и „МЛА 433“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр.София, кв.“Сухата река“, представлявано от М П, К.П. ЕГН: **********, че ½ идеални
части от УПИ IV, пл.№ 506032 в кв.506 в землището на гр.Обзор, местността „Кметство
4
гр.Обзор“ и ½ идеална част от УПИ IX-203 в кв.41 по плана на гр.Обзор, ведно с
построената в него временна едноетажна постройка, представляваща кафе-еспресо със
застроена площ от 84 кв.м., върху които е насочено принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20138030401737 на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 в КЧСИ, не
принадлежат на СТ. ИЛ. К., ЕГН: ********** от гр.Обзор, ул.“9-ти септември“ № 23 и на
ЕТ „С.К. – Тери – С.К.“ , ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление в гр.Обзор,
ул.“9-ти септември“ № 23.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Ч., ЕГН: ********** от гр.Сопот, комплекс „Сарая 8“ да заплати
на Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от М И В и П Н
Д. съдебни разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Ч., ЕГН: ********** от гр.Сопот, комплекс „Сарая 8“ да заплати
на КР. П. К., ЕГН: ********** от гр.София, ж.к.“Сухата река“, бл.224, вх.А, ет.8, ап.20
съдебни разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5