РЕШЕНИЕ
№ 21253
гр. *******, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110144519 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по искова молба от ****г., уточнена с молба от*** г.,
подадена от П. Т. П., чрез адв. ******, против „******“ ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът няма подлежащи на принудително изпълнение вземания към
ищеца по издаден в полза на „*****“ АД изпълнителен лист от *** г., въз основа на който
срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ
******, с рег. № ***** при КЧСИ, за сумите: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху същата от 16. 12. 2011 г. до изплащането й (посочва се, че до предявяване на иска
размерът на законната лихва е 503, 30 лв.), 626. 16 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 10. 07. 2009 г. – 15. 12. 2011 г., 78, 62 лв. – заемни такси и разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д. № 58230/2011 г., поради
погасяването им по давност. Ищецът твърди, че вземанията на „*****“ АД, предмет на
изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на
СРС, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, са били погасени по давност към момента на
образуване на изпълнителното производство.
Ищецът излага, че не е бил уведомен за сключения между „*****“ АД и ответника
договор за цесия. Титуляр на изпълнителният лист бил банка и същият е издаден на
основание чл. 417 и сл. от ГПК. Твърди, че 14.02.2020 г. е датата на образуване на първото
изпълнително производство, въз основа на Заповед за изпълнение и изп. лист, издаден на
24.01.2012 г. по ч. гр. д. № 58230/11 г. на СРС, 59-ти състав. Производството било
образувано при ЧСИ ******, а на 18.07.2024 г. било връчено на длъжника съобщение за
наложен запор на основание чл. 507 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, допълнен предвид направеното от ищеца уточнение, с който оспорва предявения иск
1
неоснователен. Ответното дружество обосновава качеството си на кредитор на вземанията
по процесния изпълнителен лист, на основание сключен договор за цесия от 28.09.2019 г.
При условията на евентуалност, с оглед надлежното уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия, прилага към отговора на исковата молба уведомление за връчване на
ищеца. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че за принудителното
събиране на вземанията по изпълнителния лист било образувано предходно изпълнително
дело № 494/2013 г. по описа на ЧСИ ******, което било прекратено с влязло в сила
постановление от 06.02.2020 г. Изпълнителното производство било преобразувано по молба
на взискателя – „******“ на 14.02.2020 г., въз основа на същия изпълнителен титул под
номер 976/2020 г. по описа на ЧСИ ******. Излага подробни съображения във връзка с
твърденията си относно предприемането на изпълнителни действия, имащи за последица
прекъсване на погасителния давностен срок. Намира, че към датата на подаване на исковата
молба петгодишният давностен срок не е изтекъл.
С исковата молба, уточнена с молба от 26.07.2024 г., ищецът е предявил
установителен иск по чл. 439 ГПК и по отношение на сумите, начислени като такси и
разноски по изп. дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, с рег. № *****, а
именно: 100.00 лева – присъдени разноски по изпълнителното дело; 120.00 лв. – авансови
такси от ТТР към ЗЧСИ и 314.69 лв., представляваща такси по т. 26 от ТТР към ЧСИ. С
молба от 10.04.2025 г. ответникът е възразил, че в тази му част, искът по чл. 439 ГПК е
недопустим и е поискал производството да бъде прекратено по отношение на тези суми. С
протоколно определено от 06.06.2025 г. съдът е прекратил производството по настоящото
дело в частта по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на
принудително изпълнение вземане към ищеца за сумите: 100.00 лева –разноски по
изпълнителното дело; 120.00 лв. – авансови такси от ТТР към ЗЧСИ и 314.69 лв.,
представляваща такси по т. 26 от ТТР към ЧСИ по описа на ЧСИ ******, което е влязло в
сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК. В
хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез
иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му,
основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска
не може да бъде свързана със законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по
осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти,
рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.
По този иск в тежест на ответника в конкретния случай е в условията на пълно и
главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в претендирания
размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по
спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на
ЗЗД.
Ищецът основава предявените искове единствено на твърдения за изтекла
погасителна давност за вземанията по изпълнителното дело № 976/2020 г.
По делото са приети преписи от изп. дело № 2013*****0400494/2013 г. по описа на
ЧСИ ******, рег. № ***** към КЧСИ, както и изп.д. № 2020*****0400976/2020 г. по описа
на ЧСИ ******, рег. № ***** към КЧСИ. Представени са и писмени доказателства от
страните, които се съдържат и в кориците на посочените изпълнителни дела.
Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че срещу ищеца полза
на „*****“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на Софийски
2
районен съд, 59 състав, за следните суми: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху същата от 16.12.2011 г. до изплащането й, 626, 16 лв. – договорна лихва за периода
10.07.2009 г. – 15.12.2011 г., 78,62 лв. – заемни такси и разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д. № 58230/2011 г.
С молба от 21.01.2013 г. кредиторът „*****“ ЕАД е направил искане за образуване на
изпълнително дело. С молбата е направено искане за събиране на задължението чрез
удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника /пенсия/. В молбата за образуване на
изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и едновременно с
изпращането на ПДИ, да насрочи дата за опис на движимото имущество на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника от частния
съдебен изпълнител на 05.12.2013 г. Към поканата е бил приложен препис от заповедта за
незабавно изпълнение.
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, вписани
недвижими имоти и други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за
започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване
на публични вземания срещу длъжника от НАП, справки за вписани обстоятелства от
*******, както и справки от търговските банки в страната за открити банкови сметки на
името на длъжника.
Със съобщение с изх. № *****/***г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „*****“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и с писмо от
същата дата от банката са уведомили за налагането на запора.
Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „******“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със
съобщение от 01.02.2013 г. от банката са уведомили, че сметката на посочени длъжник е
блокирана и по нея няма авоар.
Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „****“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със
съобщение от 04.02.2013 г. от банката са уведомили, че няма открити сметки, вложени вещи
в трезори или суми, предоставени за доверително управление от длъжника.
Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „-*****“ ЕАД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със
съобщение от 04.02.2013 г. от банката са уведомили, че длъжникът поддържа лично и
банкова сметка съвместно с трето лице и че по същата няма наличност.
Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „******“ АД, като запорното съобщение е получено на 04.02.2013 г. и с
писмо от 14.11.2013г. от банката са уведомили за налагането на запора на 06.06.2013г.
С молба от 27.01.2014 г. от „******“ ЕАД е направено искане същият да бъде
конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на
„*****“ ЕАД, на основание сключен договор за цесия.
Със съобщение № *****/12.08.2014 г. по изп. дело № 494/2013 г. като взискател по
делото е бил конституиран „******“ ЕАД. Длъжникът е бил уведомен за конституирането на
новия взискател и за пристъпването към принудително изпълнение със съобщение, получено
от него на 25.08.2014 г.
Със съобщение с изх.№ *****/15.01.2016 г. по изп.дело № 494/2013 г., получено от
длъжника на 08.02.2016 г., същия бил уведомен от частния съдебен изпълнител, че
пристъпва към принудително изпълнение по реда на ГПК за събиране на вземанията.
С молба от 03.12.2018 г. от „******“ ЕООД е направено искане същият да бъде
конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на
„********“ ЕАД, на основание сключен договор за цесия от 28.09.2018 г.
С молба вх. № *****/06.02.2020 г. взискателят е поискал връщането на
3
изпълнителния лист, което е удостоверено с приемо - предавателен протокол от 06.02.2020г.
С постановление от 06.02.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК, като е разпоредено вдигане на наложените запори.
От приетото копие от изпълнително дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ
****** с рег. № 838 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано
по молба вх. № 07951/14.02.2020 г. на „******“ ЕООД против П. Т. П. въз основа на
изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 58230/2011 г. по описа на СРС, 59
състав, въз основа на въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, за следните суми: 1000
лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2011 г. до изплащането й,
626, 16 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2009 г. – 15.12.2011 г., 78,62 лв. – заемни
такси и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д.
№ 58230/2011 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание на съдебния
изпълнител е възложено да извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове
към **** и да наложи запори върху откритите такива. Към молбата е приложено
потвърждение за извършена цесия. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на
вземания от 28.09.2018 г. между „********“ ЕАД и „******“ ЕООД и пълномощно,
издадено от цедента в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците за сключения
договор за цесия. Представено е и приложение № 1 към договора от 28.09.2018 г., в което
вземанията срещу длъжника ответник фигурират като прехвърлени в полза на „******“
ЕООД.
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, налични
банкови сметки, притежавани недвижими имоти и движими вещи и декларирани доходи.
Със съобщение с изх. № ****/25.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „*****“ АД, като запорното съобщение е получено на 06.03.2020 г. и със
съобщение от 09.03.2020 г. от банката са уведомили, че не са установили банкови сметки,
подлежащи на запориране на длъжника.
Със съобщение с изх. № ****/25.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „******“ АД, като запорното съобщение е получено на 06.03.2020 г. и със
съобщение от същата дата от банката са уведомили, че откритите сметки на длъжника са
блокирани и няма наличност.
Със съобщение с изх. № ****/25.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „*****“ АД, като запорното съобщение е получено на 06.03.2020 г. и със
съобщение от 01.04.2020 г. от банката са уведомили за налагането на запора.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК от частния съдебен изпълнител на 26.07.2020 г. Към поканата е бил приложен препис
от заповедта за незабавно изпълнение.
С молба от 02.12.2021 г. от взискателя е направено искане да бъде извършена справка
в регистъра на банковите сметки и сейфове към ****, както и да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на длъжника.
С молба от 02.12.2021 г. от взискателя е направено искане да бъде наложен запор
върху банковата сметка на длъжника в „******“ – клон *******.
С молба от 30.08.2023 г. от взискателя е направено искане да бъде извършена справка
в регистъра на банковите сметки и сейфове към **** и справка в **** за наличие на
съществуващи трудови договори и/или доходи от пенсия, както и да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на длъжника.
С молба от 19.09.2023 г. от взискателя е направено искане да бъде наложен запор
върху банковата сметка на длъжника в „*****“ АД.
С молба от 31.10.2023 г. от взискателя е направено искане да бъде извършена справка
в регистъра на банковите сметки и сейфове към **** и справка в **** за наличие на
съществуващи трудови договори и/или доходи от пенсия, както и да бъдат наложени запори
4
върху банковите сметки на длъжника.
Със съобщение с изх. № ****/01.11.2023 г. е наложен запор върху всички суми на
длъжника по микросметка в „****“ АД, запорното съобщение е получено на 06.11.2023 г.,
като с писмо от 23.11.2018 г. от „****“ АД са уведомили, длъжникът няма открита
микросметка в дружеството.
Със съобщение с изх. № ****/01.11.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „*****“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.11.2023 г. и с писмо
от 08.11.2013г. от банката са уведомили за налагането на запора.
С молба от 12.06.2024 г. от взискателя е направено искане да бъде извършена справка
в регистъра на банковите сметки и сейфове към **** и справка в **** за наличие на
съществуващи трудови договори и/или доходи от пенсия, както и да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена надлежно на длъжника, чрез адв.
Н. ******, от частния съдебен изпълнител на 18.07.2024 г. Към поканата е бил приложен
препис от заповедта за незабавно изпълнение.
С молба от 04.02.2025 г. от взискателя е направено искане да бъде извършена справка
в регистъра на банковите сметки и сейфове към **** и справка в **** за наличие на
съществуващи трудови договори и/или доходи от пенсия, както и да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на длъжника.
Други изпълнителни действия не са извършвани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК,
според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковата защита.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжника има поначало правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
(влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което е издаден
изпълнителен лист. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.
439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца обаче единствено
в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече
погасени чрез друг погасителен способ – плащане (вкл. принудително изпълнение),
прихващане, новация, опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания,
подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че
вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната
давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу
взискателя за тяхното връщане, като принудително събрани без основание.
От материалите по приобщеното изпълнително дело № 2013*****0400494, както и от
изп.дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, с рег. № ***** на КЧСИ, и по-
конкретно от приложения изпълнителен лист, съдът приема за установено, че в периода от
31.07.2013 г. до 06.01.2014 г. съдебният изпълнител е превел по сметката на взискателя сума
5
в общ размер от 316.75 лв., събрана чрез наложени запори върху банковите сметки на
длъжника П. П. Т.. С тези плащания и в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме,
че са погасени първо сторените от ищеца разноски по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 58230/2011 г. в размер на сумата от 34,10 лв., след това сторените заемни такси и
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 78.62 лева и след това договорна лихва за периода
10.07.2009 г. – 15.12.2011 г. до размера от 204.03 (или за разликата над 422.13 лева до 626.16
лева), като производството следва да бъде прекратено. В тази част липсва правен спор
между страните относно дължимостта на тези вземания, предвид което на основание чл. 130
ГПК е недопустимо ищците да търсят защита по реда на чл. 439 ГПК (в случай, че твърдят,
че сумата е недължимо платена, редът за защита е чрез предявяване на осъдителен иск по чл.
55 ЗЗД).
В останалата част исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.)
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за
това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в
сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват
влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за
влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните
лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на
ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о.
на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това
съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни
вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и
разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищеца.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 20.02.2013 г. (с изтичането на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, в приложимата към 2011 г. редакция на закона), е
започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като не са релевирани твърдения, нито са
ангажирани данни за различен момент на влизането на заповедта в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
6
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. По смисъла на цитираното тълкувателно решение нова давност
започва да тече с предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително
изпълнение.
Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
На следващо място в съдебната практика несъмнено се приема, вкл. и преди
постановяването на ТР № **** г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника.
Съобразно актуалната съдебна практика, извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемпция, обаче, също прекъсват давността, независимо
дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши
поисканото изпълнително действие (така ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, т. 3, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV г. о. и др.). Перемирането на изпълнителното дело поради непоискването и
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години е без правно
7
значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа на валидно извършеното
изпълнително действие погасителна давност.
В разглежданата хипотеза, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с молбата от 21.01.2013 г. на
взискателя давността е била прекъсната. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на
процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на
изпълнителното дело, а такава е молбата, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, която прекъсва давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426
ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, и е заявено конкретно изпълнително
действие, което да бъде предприето от съдебния изпълнител, поради което с нея е била
прекъсната давността. В тази връзка, последващите искания на взискателя да бъдат
приложени изпълнителни способи, а в случая и извършените от частния съдебен изпълнител
действия по възлагане от взискателя (чл. 18 ЗЧСИ) прекъсват давността за вземанията – в
този смисъл виж и решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о.
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК – 20.02.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Погасителната давност за принудително събиране на вземанията е била прекъсната
на 01.02.2013 и на 04.02.2013 г. с получаване на запорните съобщения от посочените банки.
Без значение за прекъсване на погасителната давност е обстоятелството дали по банковите
сметки на длъжника в съответните банки е имало налични авоари или не. Съгласно решение
№ 4/16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. запорът върху вземания на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане
на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се
забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да
плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на
вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази
запорираните суми (чл. 507, ал. 3). Ако към датата на налагане на запора наличните в
банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът има
действие както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на
последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. Дали
вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не
са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а
само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват давността
(така определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Следва да се допълни, че с определение № 441/26.05.2022 г. по гр. д. № 495/2022 г. по описа
на ВКС, III г. о. изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения
прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен
способ.
След извършеното на 04.02.2013 г. изпълнително действие, което безспорно е годно
да препятства изтичането на петгодишната погасителна давност, а именно налагането на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, давността е била прекъсната на
31.07.2013 г., а в последствие и на 06.01.2014 г. с превеждани суми на взискателя.
След 06.01.2014 г. според настоящия съдебен състав не са били извършвани други
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Давността не е била прекъсната с
конституирането на „******“ ЕАД като взискател с молба от 27.01.2014 г., нито с молба от
03.12.2018 г. с конституирането на ответника „******“ ЕООД като взискател, тъй като с
договор за цесия са били придобити вземанията, предмет на изпълнителното дело. Това е
така, тъй като молбата за присъединяване на взискател сама по себе си не представлява
действие, годно да прекъсне давността, освен ако с нея не е заявено конкретно изпълнително
действие, което да бъде предприето от съдебния изпълнител и което да е годно да прекъсне
8
давността. Давността не е прекъсната и със съобщение с изх.№ *****/15.01.2016 г. по
изп.дело № 494/2013 г., получено от длъжника на 08.02.2016 г., с което частният съдебен
изпълнител информира че пристъпва към принудително изпълнение по реда на ГПК за
събиране на вземанията, тъй като липсва овластяване по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ за
извършването на подобни действия, както и изрично искане от страна на новия взискател
„********“ в такава насока.
В исковата молба ищецът твърди, че не е бил уведомяван за извършените цесии.
Установява се, че към 28.09.2018 г. вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени
на ответника по силата на договор за цесия. Това обстоятелство се оспорва от ищеца с
исковата молба, сочейки, че не е бил уведомен за извършваните цесии. Прехвърлянето на
вземанията се установява от представените по делото писмени доказателства. Следва да се
отбележи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания
в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д.
№ 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.
В периода от 06.01.2014 г. до 14.02.2020 г. (подаването на молба за образуване на
ново изпълнително дело) не са били извършвани други изпълнителни действия, било по
искане на взискателя „******“ ЕООД, било служебно от съдебния изпълнител по силата на
изричното му възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, годни да прекъснат погасителната давност
за принудително събиране на вземанията (няма данни и да са постъпвали суми по
наложените запори). Проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи и книжа, насрочването на описи на движими вещи, без
реално да са осъществени такива, искането за връщане на изпълнителния лист, не са
същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на
изпълнението, съответно не са годни да прекъснат срока на погасителната давност.
С молба вх. № *****/06.02.2020 г. взискателят е поискал връщането на
изпълнителния лист, което е удостоверено с приемо - предавателен протокол от 06.02.2020г.
и с постановление от 06.02.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК, като е разпоредено вдигане на наложените запори. В конкретния случай, въз
основа на издадения в полза на цедента на ответника срещу ищеца изпълнителен лист
(24.01.2012г), с молбата за образуване на ново изпълнително дело (14.02.2020г.) е поискано и
предприемането на конкретни изпълнителни действия, а именно налагането на запори след
извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към ****, което според
мотивите на цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. съставляват действия, прекъсващи давността.
С оглед на това, съдът намира, че след 06.01.2014 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителното производство се е перемирало след изтичане на законоустановения
двугодишен срок - на 06.01.2016 г., т. е. то е прекратено по силата на закона, без значение, че
съдебният изпълнител не е постановил акт за неговото прекратяване до 06.02.2020 г., тъй
като актът на ЧСИ за прекратяване има само декларативен, но не и конститутивен характер.
С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новата петгодишна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист
е започнала да тече от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие - т. е. от 06.01.2014 г.
В светлината на гореизложеното, че настоящият съдебен състав съобразява
актуалната съдебна практика по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията по
въпросите за значението на перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр.
ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение №
9
37/24.02.2021 по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г.
по гр. д. № 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г.
по описа на ВКС, III г. о. и др.). С тях е възприето схващането, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
В разглежданата хипотеза обаче взискателят - ответник е поискал от съдебния
изпълнител да образува ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист
едва на 14.02.2020 г., т. е. след изтичането на пет години, считано от дата 06.01.2014 г.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Посочената
практика акцентира именно върху активното поведение на взискателя, насочено към
събиране на вземанията му – прието е, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора, каквото в случая не е налице – липсват конкретни
искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците до
образуване на новото изпълнително дело на 14.02.2020 г. Към тази дата обаче, както се
посочи, вече е бил изтекъл давностният срок за принудително събиране на вземанията,
включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, според който за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече.
Давността за принудително събиране на вземанията е изтекла на 06.01.2014 г., преди
подаване на исковата молба, поради което искът по чл. 439 ГПК е основателен и следва да
бъде уважен.
В тази връзка и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че цедирането на
вземанията на изпълнителния лист, нито имат отношение към изтичане на погасителната
давност за вземането, нито нарушават правата на длъжника по изпълнителния лист по
начин, който да доведе до погасяване на вземането. Следователно, подаването на молбата за
образуване на ново изпълнително дело не е прекъснала изтеклата към този момент
погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
От ищеца се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва:
133,71 лв. - държавна такса и 800 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 10.01.2025 г., служещ за разписка за изплащане на
възнаграждението. От ответника своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е основателно. Съдът приема, че за извършените от процесуалния представител на
ищците действия в хода на производството при съобразяване на актуалната практика на
СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според която ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата от общо 500
лв. Този размер е съобразен с правната и фактическата сложност на делото, както и
10
извършената от процесуалния представител дейност в защита интересите на ищеца и
размера на защитавания материален интерес – в случая делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, надхвърляща обичайната такава по подобен вид дела (с възражение
единствено за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност), в хода на
производството не са събирани допълнителни доказателства (извън приобщаване на
материалите по изпълнителнителните дела), а делото е протекло в разумни срокове – в
рамките на проведени две открити съдебни заседания, като процесуалният представител на
ищеца се е явил само по едно от тях. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 500.42 лв., при съобразяване на прекратената част от
производството.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът също има право на разноски за
прекратената част от производството, като същият е претендирал заплащането на
юрисконсултско възнаграждение. От ищецът своевременно е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което е основателно. На ответника му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер от 18.22 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, бул. „********“ № ******, срещу „******“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, район „************-*******“ № 1, сграда
********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът П. Т. П. не дължи на ответника
„******“ ЕООД следните вземания, предмет на изпълнителен лист от*** г., издаден във
връзка със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58230/2011 г. по описа на
СРС, 59 състав, а именно: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 16.
12. 2011 г. до изплащането й, 422.13 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 10.
07. 2009 г. – 15. 12. 2011 г., за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, с рег. № ***** при КЧСИ и район на действие
СГС, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с
изтичането на петгодишен давностен срок.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № ****/26.07.2024 г., подадена
от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, бул. „********“ № ******, срещу„******“
ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
„************-*******“ № 1, сграда ********, в частта по предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
е погасено по давност правото на принудително изпълнение за следните вземания, за които
по ч . гр. д. № 58230/2011 г. по описа на СРС, 59 състав е издаден изпълнителен лист от
24.01.2012 г., а именно: за сумата от 34.10 лв. – съдебни разноски по гр.д. № 58230/2011 г., за
сумата от 78.62 лева - сторени заемни такси и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и за
сумата от 204.03 лева (за разликата над 422.13 лева до 626.16 лева) – договорна лихва за
периода 10.07.2009 г. – 15.12.2011 г. по ч . гр. д. № 58230/2011 г. по описа на СРС, 59 състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44519/2024 г. по описа на 171-ви състав в
посочената част.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, район „************-*******“ № 1, сграда ********, да заплати на П. Т. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, бул. „********“ № ******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 500.42 лв. - разноски за настоящото производство съразмерно с уважената
част.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, бул. „********“ № ******
да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „******“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, район „************-*******“ № 1, сграда
11
******** сумата от 18.22 лева – разноски за настоящото производство съразамерно
прекратената част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12