№ 768
гр. П., 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20231720105916 по
описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства, “***” ЕАД – гр. П., е поискала да
бъде признато за установено по отношение на М. Г. Л. ЕГН:**********, че дължи сумата в
размер на 574,33 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и 33 ст./, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят,
се в град ***, от които главница в размер на 497,20 лв., за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
77,13 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г.; както и законната лихва върху
главницата от 497,20 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
-19.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответника, чрез назначения му особен представител – адв.В., е оспорил
предявеният иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател или
собственик на топлоснабденото жилище .
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и
правна страна следното:
Съдът намира, че за периода 2009-2012г. за който се отнася задължението на
ответника, действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ
ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на
1
ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е
собственик или титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като
такива доказателства в настоящето производство, не са ангажирани. В тази връзка при
извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна,
че не сочи доказателства в тази насока. По делото са представени косвени доказателства от
ищцовата страна, че топлоснабденото жилище евентуално е било придобито по наследство
от ответницата, но посочения факт не е доказан по категоричен начин с предвидените за
това доказателства.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.
Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове
за дължимост на присъдените в полза на „*** ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за
процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
В полза на назначения особен представител на ответницата – адв.В., следва да
се изплати депозираното възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ЕАД – гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Л.
ЕГН:**********, от град ***, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 574,33
лв. /петстотин седемдесет и четири лева и 33 ст./, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят, се в град ***, от които
главница в размер на 497,20 лв., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 77,13 лв. за периода от
08.07.2021 г. до 04.07.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 497,20 лв.;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -19.07.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №03434/2023г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото
в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2