РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Нова Загора, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200409 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите ЗАНН.
Производството по делото е образувано е по жалба на С. А. Ж. с ЕГН **********
гр.Нова Загора, чрез адв.Х. И. Х. от АК - Сливен, против НП № 23-0306-000777/07.06.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора, с което: 1. на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП; 2. на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата адв.Х. излага, че при упълномощаването му С. Ж. заявил, че не бил
намерил СУМПС при което се явил в сектор „ПП” ОДМВР Сливен за справка и издаване на
дубликат и там му казали, че няма да му издадат такова, тъй като са му свършили
контролните точки. Извадил справка за нарушител/водач рег.№804000-11325/25.09.2024 г. от
която установил, въз основа на кои наказателни постановления са му отнемали контролни
точки. Жалбоподателят заявил, че не е получавал покана от полицията, нито бил търсен от
Районен инспектор или други служители на полицията и не му е било връчвано оспорваното
наказателно постановление.
Твърди се, че от издадената справка на 25.09.2024 г. С. Ж. разбрал за издаденото НП
№24-0306-000777/07.06.2024 г. изд. от РУ Нова Загора при ОД МВР Сливен, за това
депозира настоящата жалба с оглед спазване на сроковете по ЗАНН.
Моли по настоящата жалба срещу НП №24-0306-000777/07.06.2024 г. изд. от РУ Нова
Загора при ОД МВР Сливен съда да образува АНД и след като се запознае с всички
доказателства в хода на съдебното следствие да вземе отношение по наказателното
постановление, като го отмени.
Съдът със свое Определение № 280 от 18.10.2024 г. е оставил без разглеждане
Жалбата с вх.№ 4603 от 03.10.2024 г., тъй като видно от доказателствата по делото НП № 23-
1
0306-000777 от 07.06.2024 г., издадено Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора е
връчено на 08.08.2024 г. и е изтекъл 14дневния срок за обжалване на процесното НП.
Жалбоподателят твърди, че не е получил същото НП и не се е подписал на
разписката за получаването му, поради което е оспорил подписа, положен на разписката и е
направил искане за назначаване съдебно-графологична експертиза. Такава е назначена,
изготвена и представена от вещото лице инж.С. В., което в заключението си категорично е
извело, че „Подписът срещу „Подпис:“ в Разписка за получен препис от НП 23-0306-000777
от 07.06.2024 г. на РУ-Нова Загора, с дата на получаване на разписката на 08.08.2024 г. не е
положен от С. А. Ж., ЕГН: **********“.
В открито съдебно заседание са разпитани актосъставителя Н. М. М. и свидетеля -
очевидец, присъствал при установяване на нарушението - Г. С. С., които поддържат
отразеното в АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован лично се явява, като жалбата
на въззивника се поддържа от редовно упълномощен от него защитник, чрез когото по
същество се поддържа, че въпросното МПС е било управлявано от жалбоподателя, но то
било собственост на друг човек, който не е преминал преглед на автомобила си, както и се
навеждат твърдения и съмнения, че разпитаните свидетели предвид късния час в
наказателното постановление - 23.00ч. са констатирали, че водача е бил без предпазен колан
и са видели добре в тъмното, тъй като имало и спътник, като и двамата - последния и
жалбоподателя твърдели, че са били с колани.
Претендира се, относно депозита внесен за съдебно-графологичната експертиза от
жалбоподателя, да бъде в тежест на другата страна по делото, тъй като е във връзка с това
дали на жалбоподателя му е връчено наказателното постановление, поради което се моли
съда да осъди АНО, да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 321.60 лв.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен или процесуален
представител, същата взема становище по основателността на жалбата с преписката, като
посочва, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, за което излага съображения и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди, като законосъобразно обжалваното наказателно
постановление.
Районна прокуратура Сливен редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява
представител.
По допустимостта на жалбата:
Предвид гореизложеното и заключенито на вещото лице жалбата е процесуално
допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна
страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Превозно средство - лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 350 Д“ с рег.№
*******, собственост на П.П.Й. с ЕГН **********, управляван от С. А. Ж. с ЕГН
********** без същият да използва обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано и
автомобила не е представен на ГТП към момента на проверката, видно от стикер с номер
*********.
На 25.05.2024 год. Н. М. М. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Нова Загора,
ОДМВР Сливен, в присъствието на свидетеля Г. С. С., съставил АУАН серия GA № 1237484
против С. А. Ж. с ЕГН **********, живущ в гр.********** със СУМПС № *********, като
водач на лек автомобил с рег.№ *******, за това, че на 25.05.2024 г. в 23:00 часа в град Нова
2
Загора, по ул. Проф. Минко Балкански управлявал в посока север-юг лек автомобил
„Мерцедес Е 350 Д“ с рег.№ *******, собственост на П.П.Й. с ЕГН ********** от гр.Нова
Загора, като извършил следните нарушения:
1. По време на движение водача не използва обезопасителен колан с какъвто
автомобила е оборудван.
2. При проверката се установи, че автомобила не е представен на годишен технически
преглед към момента на проверката, видно от стикер с номер *********.
С оглед установеното и след като полицейските органи намерили, че с това
жалбоподателя виновно е нарушил чл.137, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, са съставили
на С. А. Ж. горецитирания АУАН.
В последствие въз основа на АУАН, при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
и на основание Наредба № Iз-239 от 17.12.2012 г. на МВР за отнети общо 10 точки на водача
и на жалбоподателя, за нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл.185 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Н. М. М., които
възприема като обективни и логични. Действително, същият нямаше конкретни спомени за
случая, но категорично потвърди, че той е съставил акта и подписът е негов, а след като го е
подписал, значи всичко, което било написано в него е вярно.
Кредитира и показанията на свидетелят очевидец, присъствал при установяване на
нарушението - Г. С. С., който след предявяване на АУАН заявява, че подписа на акта за
свидетел е негов и че акта е за непоставен обезопасителен колан, но нищо повече не си
спомнял за случая.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съдът намира, че жалбата в крайна сметка е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административнонаказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
В това производство съдът следва да провери законността на обжалваното НП, дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи – съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актосъставителят има право да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. се установява правомощието на АНО да издава наказателни постановления.
По отношение на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посоченото в
наказателното постановление време и място жалбоподателят С. А. Ж. е управлявал
процесния лек автомобил, като по време на движение не използва обезопасителен колан с
какъвто автомобила е оборудван. В подкрепа на този извод са както показанията на
разпитаните свидетели, а и видно от приобщенатакато писмено доказателство по делото
справка за нарушител/водач на С. А. Ж., същият многократно е бил санкциониран за
3
нарушение именно на посочената разпоредба, поради което съдът намира за неоснователни
и недоказани твърденията и съмненията на процесуалния му представител адв.Х., че
предвид късния час в НП - 23.00ч. полицейските служители не са видели добре в тъмното и
констатирали, че водача е бил без предпазен колан, а и имало и спътник, като и двамата със
жалбоподателя твърдели, че са били с колани. Без значение е и наведеното от адв.Х., че това
не е чак такова нарушение с обществена опасност и колана е по-скоро за лична безопасност,
като съда намира, че е излишно да разяснява, защо това не е така.
За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал
наложената санкция - глоба в размер от 50 лева, съгласно санкционната норма на чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, като за съда не съществува възможност да ревизира същия и
наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено.
На следващо място, според настоящия съдебен състав описаното в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП относно второто вменено във вина на жалбоподателя
нарушение – по чл.147, ал.1 от ЗДвП, което ограничава възможността на нарушителя да
разбере фактическите рамки на обвинението, респ. адекватно да организира защитата си. В
тази връзка следва да се отбележи, че в е описано, че лекият автомобил е собственост на
П.П.Й. с ЕГН ********** от гр.Нова Загора, както и че автомобилът е следвало да бъде
представен на ГТП, видно от стикер с номер *********. Разпоредбата на чл.147, ал.1 от
ЗДвП (в сила към датата на нарушението) предвижда, че регистрираните моторни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. В санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба
50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед.
От изложеното се обосновава изводът, че задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за
собственика на автомобила или съответното длъжностно лице. Законодателят е предвидил
носене на административно-наказателна отговорност от собственика на МПС, а не от
ползвателя. От описаното в АУАН се установява, че процесното МПС, управлявано от
жалбоподателя С. А. Ж. не е негова собственост, а е собственост на лицето П.П.Й., като
същото не е преминало задължителен периодичен технически преглед. За това бездействие
отговорност следва да носи собственикът на МПС, но не и жалбоподателя в качеството му
на водач на МПС.
Освен това неправилно АНО е приложил санкционната норма на чл.185 от ЗДвП,
вместо относимата такава – чл.181, т.1 от ЗДвП.
По делото не се събраха доказателства, че водача на процесния автомобил е бил
уведомен собственика, че МПС не е преминало задължителен периодичен технически
преглед.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Липсата на вина изключва административнонаказателната отговорност и
следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
По горните аргументи съдът приема, че в случая незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради което и
обжалваното наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.
При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател.
Същият претендира и доказва извършването на разноски в размер на 321.60 лева - депозит
за вещо лице, съдът намира, че претендираното от въззивника следва да бъде намалено
наполовина и да бъде в размер на 160.80 лв. предвид изхода на спора.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0306-000777/07.06.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора, В ЧАСТТА с което на
жалбоподателя С. А. Ж. с ЕГН ********** от гр.*********, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Наказателно постановление № 23-0306-
000777/07.06.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Ж. с ЕГН **********, СУМАТА
от 160.80 лв. /сто и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5