РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Нови пазар, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101316 по описа за *** година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу П. М. Д. от гр. К., за
установяване, че вземанията по Заповед за изпълнение №*** от ***г., издадена по ч.гр.д. №
*** г. на НПРС – съществуват.
Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както и
тези в настоящото.
Предявените искове са следните:
1) Установителен иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
сумата от 800 лева – главница по Договор за паричен заем № *** от ***г.;
2) Установителен иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 219,43 лева –
договорна лихва върху главницата за периода от ***г. до ***г.;
3) Установителен иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 226,58 лева –
законна лихва за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г.;
Предявени са общо три установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са спрямо ответника, на когото заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е предявена в едномесечния срок (чл. 415,
ал. 4 от ГПК) от получаване на Разпореждането, с което съдът е указал на заявителя, че може
1
да предяви иск за вземането си.
Ищецът сочи, че съгласно Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“
ООД и длъжника, са договорени условията на самия кредит – размер на кредита 800 лева,
който да бъде погасен за 12 месечни вноски в размер на: 3 броя вноски по 26,70 лв. и 9 броя
вноски по 104,37 лв. Общия размер на плащанията е 1019,43 лв. Договорени са ГЛП - 40,05
% и ГПР – 47,85 %. В погасителният план е предвидена и графа, в която е отбелязано и
дължимото по не устойка, начислена по смисъла на чл. 6.2 от Договора, а именно 3 броя
вноски по 147,30 лв. и 9 броя вноски по 69,63 лв., в общ размер 1068,57 лева.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от ***г., „Сити кеш“ ООД, в
качеството си на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника, ответник по наст.
дело, по процесния Договор за паричен заем № *** от ***г. – на цесионера „АПС Бета
България“ ЕООД. Вземането било подробно описано в Приложение № 1 към Договора за
цесия.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит
до изтичането на крайният срок за погасяване на кредита (***г.).
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове, от страна на
ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
основание на което е образувано ч.г.д. № *** година на НПРС, по което е издадена заповед
за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар срещу
ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление. Преди да издаде заповед за
изпълнение №*** от ***г., съдът е постановил Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №***
от ***г., по описа на РС Нови пазар, с което е отхвърлил частично заявлението на „АПС
Бета България“ ЕООД, относно следните суми: 621,08лв. – за неплатени такси и 1068,57 лв.
– неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити
кеш“ ООД и длъжника. Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС
Нови пазар не е обжалвано от заявителя, съответно същото е влязло в законна сила.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
На ответника е назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. От
особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в
законоустановения срок.
Ответната страна твърди, че исковете са допустими, но са частично погасени по
давност – за главницата, както и за лихвата. Счита исковете за неоснователни. Особеният
представител на ответника твърди, че едва на ***г. , с получаването на исковата молба,
давността за вземането е прекъсната по см.на чл.116 буква „б“ от ЗЗД, а не с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като и двете производства срещу длъжника са се развили
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
2
Особеният представител на ответника твърди, че ако длъжникът е уведомен на ***г. –
с получаване на исковата молба, то първите четири вноски, с падежи: ***г., ***, ***г. и ***г.
са погасени по давност, ведно с лихвата. По отношение на лихвата по Договор за
потребителски кредит № *** със „Сити кеш ООД – ответникът възразява, че същата е
изцяло погасена по давност, на осн. чл.111 буква „в“ от ЗЗД – с изтичане на три годишен
срок.
Ответната страна оспорва като нищожни т.6.1 и т.6.2 от Договор за потребителски
кредит № ***, като прекомерна – неустойката надвишава главницата по кредита. Според
ответника, независимо, че в исковата молба не се претендира неустойка, то тя съществува в
таблицата на погасителния план и в договора и не отговаря на изискването за ясни условия
и равнопоставеност на потребителя при тегленето на кредит, което е основание за
нищожност на договора.
Ищецът по делото не се явява и в съдебно заседание, не изпраща представител,
изпраща становище по същество, с което поддържа ИМ, моли за присъждане на разноски, по
сисъла на чл. 78 от ГПК, не представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Особеният
представител на ответника се явява в съдебно заседание и поддържа изцяло ОИМ, с
възраженията наведени по него.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г., по което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., с която ответникът, е
задължен да плати на ищеца, следните суми:
сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница за период от *** г. до
изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 219,43 лева (двеста и деветнадесет лева и 43 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от *** г. до *** г., сумата 226,58 лева (двеста двадесет и шест
лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., както и
държавна такса в размер на 24,92 лева (двадесет и четири лева и 92 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 42,44 лева (четиридесет и два лева и 44
стотинки). Преди да издаде заповед за изпълнение №*** от ***г., съдът е постановил
Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар, с което е
отхвърлил частично заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми:
621,08лв. – за неплатени такси и 1068,57 лв. – неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за
паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника. Разпореждане №*** от
***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар не е обжалвано от заявителя,
съответно същото е влязло в законна сила, поради тази причина са присъдени разноски в
размер на 24,92 лева за ДТ и 42,44 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
3
уваженото.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответникът по
делото е сключил в електронна форма Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г.
(л. 9-11 от делото), със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който на ответника е бил предоставен
кредит в размер на 800лв., който да върне на 12 месечни вноски с различен размер всяка (3х
26,70лв. и 9х 104,37лв.) за срок до ***г.
Съгласно посоченото в договора, между страните е бил уговорен бил ГЛП в размер на
40,05 % и ГПР от 47,85 %.
Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1019,43
лв.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от
усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.
33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.
6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка
в размер на 1068,57 лв.
Съгласно посочения погасителния план по т. 4 от договора, размерът на посочената
неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в
размер от 174,00 лв. и обща стойност на вземането по договора в размер на 2088,00 лв.
Така сключеният между страните договор за паричен заем „Кредирект“, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящето дело предявява искове по чл. 415 ГПК
само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение, доколкото съда в заповедното производство – с Разпореждане №*** от ***г., по
ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар е отхвърлил частично заявлението на
„АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми: 621,08лв. – за неплатени такси и
1068,57 лв. – неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** от ***г.
между „Сити кеш“ ООД и длъжника, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка
на действителността на сключения договор за заем.
Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
4
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът
установи следното:
Договорът за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., съдържа изискуемите по чл.
11, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на
сключването му ***г., вида на предоставения кредит – паричен заем „КРЕДИРЕКТ”; името
и ЕГН, постоянния и настоящия адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 12
месеца; общия размер на кредита – 800 лв.и условията за усвояването му – за срок от 12
месеца, при следните месечни вноски: 3х26,70 и 9х104,37лв. за срок до ***г.
Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които
обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно
изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,05
%. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит – 47,85 % и обща дължима сума 1019,43 лв. Посочен е в чл. 4 от договора, съгл. чл.
11, ал.1, т. 11 ЗПК погасителен план, включващ и суми за неустойка – 1068,57 лева..
В договора не са посочени задължително изискуемите, съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а и т.
12, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и
съответно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания
и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.
33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.
6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка
в размер на 1068,57 лв.
Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер
на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 174,00 лв. и обща
стойност на вземането по договора в размер на 2088,00 лв.
5
Съгласно чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от ОУ, обезпечението, което заемополучателят следва
да предостави на заемателя е следното: 1. Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
или 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
Съгласно посоченото в чл. 37, ал.3 от ОУ, в случай че Заемодателят поиска, а
Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно
настоящите общи условия, в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем,
същият дължи на Заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
От посочената в чл. 6 от договора формулировка, съдът приема, че заемодателят е
сключил представения договор при задължителното изискване от негова страна на
представяне на обезпечение, което заемателят следва да му представи в 3 дневен срок от
усвояването на заема. Тези разходи, които имат задължителен характер, обаче не са
посочени, като част от задължителните по чл. 11, ал. 1 ЗПК данни от съдържанието на
договора, описани в т. 3 от него.
Съгласно договора, годишния процент на разходите е 47,85%. Посочен е фиксиран
лихвен процент от 40,05 % (ГЛП). Посочена е общата сума на дължимите по договора
парични суми в размер на 2088,00 лв.
Разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК сочи, че „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по
чл. 6, ал.2 не е включена в посочения от кредитора ГПР.
Съгласно т. 2 от ДР на ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от
6
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на
кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за
кредит. В т. 4 и 5 от ДР ЗПК, са посочени съдържанието на понятията „Лихвен процент по
кредита“ и „Фиксиран лихвен процент по кредита“, като последният е лихвеният процент,
предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят
уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.
Посоченото в договора, че годишния процент на разходите (ГПР) по договора е
47,85%, не съответства на действителното положение.
Съгласно посоченото в посоченото в чл. 4 от процесния договор, по-конкретно графа
7 от, задължението по същия се погасява чрез 12 месечни вноски, всяка по 174 лева, в общ
размер на 2088,00 лева. В Посочената сума – 2088,00, са включени главницата, по
отпуснатия кредит, в размер на 800 лева, договорна лихва в размер на 219,43 лева и
неустойка в размер на 1068,57 лева.
При използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен процент
при плащане на всички посочени суми е 228,87% , а годишния процент на разходите (ГПР) е
в размер на 712,35%.
Установеният от съда действителен размер на ГПР многократно надвишава
допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Добавянето на сумата за неустойка
към сумата на ГПР води до увеличение на цялостния общ размер на ГПР – много над
допустимия от закона. Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води
до значително неравенство на престациите по договора за потребителски кредит.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в
негова полза, а самото увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем. Посочването в договора за заем
на по-нисък от действителния ГПР, привидно в рамките на допустимия от закона размер,
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по
заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В резултат на цялостната проверка на сключения между страните договор, съдът
прави извод, че посоченото в чл. 3.5 от договора, относно ГПР не съответства на
действително установеното, като вместо действителният размер от 712,35%, е посочен такъв
в по - нисък размер от 47,85 %. Несъответни на действително установеното е и посоченото в
7
т. 3.10 от договора относно общата сума за изплащане, като не е посочена сумата дължима с
неустойката от 2088 лв., а вместо това е записана само сумата, дължима при първоначалните
без обезпечения условия от 1019,43 лв.
Посочването на пълния размер на дължимото по договора, включително и
неустойките само в погасителния план не освобождава заемодателя от задължението му да
го посочи в договора, както и не санира по никакъв начин несъответствието в него.
Ответната страна, с отговора на исковата молба, е навела твърдения за неспазване на
изискването за ясни условия и равнопоставеност в процесния договор и моли съда да
прогласи нищожността на договора за паричен заем. По отношение конкретизацията на
въведената от ответника неравноправност, с решение № 237/20.01.2017г. по т.д.№
2927/2015г. ВКС, І т.о., по реда на чл.290 ГПК, е прието, че потребителят, който се позовава
на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си
чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 ЗЗП, е налице противоречието.
Или, съдът следва да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен
характер на клаузи в потребителски договор и когато страната, направила възражението за
нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната
клауза.
Съдът намира, направеното от ответницата възражение за основателно и доказано,
поради което и на основание чл. 22, ал. 2 ЗПК същия следва да бъде обявен за
недействителен.
Освен, че договорът е недействителен, същия съдържа и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр, доколкото чл. 24 от ЗКП предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗПотр, което е било
отразено от заповедния съд в Разпореждане №*** от ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа
на РС Нови пазар. С цитираното Разпореждане, заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми: 621,08лв. – за
неплатени такси и 1068,57 лв. – неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем
№ *** от ***г.
Още в заповедното производство, съдът е отбелязал, че съгласно чл. 37, ал. 2 - 4 ОУ,
се предвижда заплащането на неустойка, в изрично посочените случаи, при разваляне на
договора (ал.2), не предоставяне на каквото и да е годно обезпечение (ал.3) или при
сключване на договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението му, ако поръчителят не
отговаря на установените изисквания (ал.4). В Договора за предоставяне на заем
действително е уговорено, че при неизпълнение на т.6.1, заемателя дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1068,57 лева. Дори и да се разглежда като индивидуално уговорена
клауза по договора, както гласи и самото заглавие на договора, то по смисъла на чл. 146, ал.
2 от ЗЗПотр. – „Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“ – какъвто се явява и
настоящия случай, тъй като чл. 6.1. от процесния договор препраща към чл. 33, ал. 1 от ОУ.
8
Освен това, заемателят е поставен пред неизпълнимо условие чл. 6.1 от Договор за паричен
заем. Следва да се вземе под внимание и че неустойката надвишава значително размера на
главницата по Договора за заем. Изхождайки от разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗПотр.,
няма как да се приеме, че клаузата по чл. 6.1 от Договор за паричен заем е индивидуално
уговорена. Това прави разпоредбата на чл. 6.1. от Договора неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.2, т. 3, т. 5 и т. 19 от ЗЗПотр., поради което и на основание чл. 146,
ал.1 и ал. 2 от ЗЗПотр., заповедният съд е обявил същата за нищожна. Тези обстоятелства
остават неразколебани и към настоящия момент.
В обобщение, относно действителността на сключения между страните договор,
съдът установи, че същия е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7, 9, 9а, 10 и 12 ЗПК и съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗПК, поради което и на основание чл. 22, ал.2 ЗПК и по аргумент на по –
силното основание – Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г. е
недействителен.
В резултат на горното, съдът приема, че на основание чл. 22, ал.1 ЗПК, сключеният
между страните по делото Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., е
недействителен, а последиците от тази недействителност съгласно чл. 23 ЗПК са, че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Относно иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр.
с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 800 лв. – главница:
Съгласно установеното по делото, доколкото в тежест на ответника е да представи
доказателства за извършените от него пълно или частично плащане на дължимото по
Договор за паричен заем „Кредирект“ № ***/***г. между „Сити Кеш“ ООД, съдът приема, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за изплащане на получената в заем
главница от 800 лв.
Претендираната от заявителя сума е в пълния размер на главницата от 800лв.
В договора липсват конкретни условия относно изпълнението на задължение на
заемополучателя за връщане на дадената парична сума, поради което са приложими ОУ и
разпоредбите на ЗЗД. Съгласно посоченото в чл. 27 от ОУ, заемателят се задължава: 1. Да
върне на Заемодателя дължимата сума заедно със съответния ГПР, уговорен между страните
при сключването на договора за заем, както и останалите дължими по договора суми; 2. Да
спазва сроковете за плащане на всяка погасителна вноска, уговорени като размер и падеж на
плащане в погасителния план и др. От събраните по делото доказателства се установява, че
ответника, в качеството си на заемател не е извършил плащания по договора.
Особеният представител на ответника твърди, че ако длъжникът се счита за уведомен
на ***г. – с получаване на исковата молба, то първите четири вноски, с падежи: ***г., ***,
***г. и ***г. са погасени по давност, ведно с лихвата. Следва да се приеме, че посочените
9
вноски, представляващи първите четири, обективирани в погасителния план (чл. 4 от
Договора), действително са станали изискуеми от деня на съответния падеж за всяка от тях –
***г., ***г., ***г. и ***г. Петгодишната погасителна давност по всяка една от тях би
настъпила към следните дати – ***г., ***г., ***г. и ***г.
Съдът не споделя възражението на ответника и намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 116, б. „Б“, предл. 1 от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
според разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Точно такъв е и настоящия случай.
Заявлението е подадено на 22.07.2024г., като към тази дата не е настъпила петгодишната
давност за погасяване на посочените четири вноски по кредита.
Предвид на горното, съдът приема, че в действителност вземането на ищеца за сумата
от 800 лв. – съществува.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 219,43
лева – договорна лихва върху главницата за периода от ***г. до ***г.:
Съдът е приел, че Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е приет за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съдът следва служебно да приложи последиците от недействителната сделка, така
както сочи Решение № *** от *** г. на ВКС по т. д. № *** г., II т. о., ТК и много други, като
отхвърли искането за установяване на съществуването на вземането на ищеца за сумата от
219,43 лв. – за договорна лихва върху главницата за периода от ***г. до ***г. и искът за нея
следва да се отхвърли.
Предвид на горното, съдът намира искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за сумата от 219,43 лв. – за договорна лихва върху главницата за периода от ***г. до
***г., следва да се отхвърли.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 226,58
лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г.:
Съдът след като е приел, че Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., е
недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно искът на ищеца по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за
признаване на съществуването на вземането за сумата 226,58 лева – законна лихва за забава
върху главницата за периода от ***г. до ***г., следва да се отхвърли.
10
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
549,68 лв., от които 125,08 лв. за държавна такса, и 424,60 лв. за особен представител на
ответника.
Отделно ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт, за заплащането на
което не е представил доказателство.
Ищецът не е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 1246,01 лв., уважени са тези в общ размер на
800лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 352,92 лв., като за разликата над този размер до поисканите 549,68
лв. следва да се отхвърли.
Относно исканите разноски за юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съдът намира, че по делото не е представено доказателство, от което да е видно, че
възнаграждението за юрисконсулт, в посочения размер от 100 лв., е заплатено в
действителност и поради тази причина, както и по аналогия с разписаното в т. 1 от ТР №
6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – искането следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от съда по исковото производство следва да се
присъдят на ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
11
Съгласно издадената Заповед за изпълнение №*** ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., на
НПРС, са присъдени разноски пропорционално на уваженото по Заявлението, както следва –
за ДТ от 24,92 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 42,44 лв.
Съразмерно уважените искове, от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 15,99 лв. и да се отхвърли за разликата до
присъдените по заповедта 24,92 лв., а за юрисконсултско възнаграждение следва да се
присъдят 27,25 лв. и да се отхвърли за разликата на присъдените в заповедта 42,44 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 22, ал.2 Закона за потребителския кредит, ОБЯВЯВА Договор за
паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, към момента на сключване на Договора –
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, актуални седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П. в качеството на
кредитодател и П. М. Д., с ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, в качеството
на кредитополучател, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във
вр. с чл. 240 от ЗЗД, спрямо П. М. Д., с ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***,
че вземането на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ап. 3, представлявано от управителите
Х.М. и П.В., за сумата от 800 лв. (осемстотин лева) представляваща непогасена главница по
Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г. – СЪЩЕСТВУВА, като вземането е
присъдено по Заповед за изпълнение №*** ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД на „АПС Бета
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ап. 3, представлявано от управителите Х.М. и П.В., срещу П. М. Д.,
с ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването на
вземането за сумата от за сумата от 219,43 лв. (двеста и деветнадесет лева четиридесет и
три ст.) – договорна лихва върху главница за периода от ***г. до ***г., присъдена по Заповед
за изпълнение №*** ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД на „АПС Бета
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ап. 3, представлявано от управителите Х.М. и П.В., срещу П. М. Д.,
с ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването на
вземането за сумата от за сумата от 226,58 лв. (двеста двадесет и шест лева и петдесет и
осем ст.) – законна лихва за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г., присъдена
по Заповед за изпълнение №*** ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., на НПРС.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, П. М. Д., с ЕГН **********, от гр. К.,
общ. К., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ап. 3,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., направените по делото разноски, от които за
държавна такса в размер на 352,92 лв. лв. (триста петдесет и два лева и деветдесет и двест.),
като отхвърля искането за разликата до поисканите 549,68 лв.
ОТХВЪРЛЯ на основание т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС искането за заплащане на юрисконсулско възнаграждение, за процесуално
представителство в исковото производство, в размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, П. М. Д., с ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ап. 3, представлявано от
управителите Х.М. и П.В., сумата от 15,99 лв. (петнадесет лева деветдесет и девет ст.), като
отхвърля искането за разликата до присъдените 24,92 лв., и за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 27,25 лв. (двадесет и седем лева и двадесет и пет ст.), като
отхвърля искането за разликата до присъдените 42,44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
13