Определение по дело №261/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

Образувано е по жалба на И. Х. А. от гр. Велико Търново, чрез адв. Кр. С. против Заповед за прилагане на ПАМ № РД – 14-1196/04.03.2025 г. на началника на ООАА – Велико Търново.

С обжалвания административен акт са приложени две различни ПАМ с различни адресати – 1. временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на регистрационни табели на МПС собственост на Б. Б. А. до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година и 2. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя по делото за същия срок.

Жалбоподателят оспорва и двете ПАМ – втората като неин адресат, а първата, като засегнат от нея, като твърди, че основание за това е, факта, че ползва автомобилът, снет от движение въз основа на пълномощно, като понеже е с отнет СУМПС автомобилът е необходим за обслужване на родителите му, като ще се управлява от друг правоспособен водач.

По делото не е спорно, че спреният от движение автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице - Б. Б. А. и в този смисъл само същата като собственик е адресат на първата от двете приложени ПАМ.

В конкретния случай няма доказателства, а не се обосновава и логически извода жалбоподателят като трето лице да е засегнат от тази ПАМ, на първо място, защото липсват изобщо доказателства за твърдяното от него ползване на автомобила на валидно правно основание – не е представено към уточняващата молба твърдяното пълномощно от собственичката на автомобила.

На второ място, дори и такова пълномощно за управление да е налице, правото, което това пълномощно дава реално – а именно да се управлява автомобила, не може да бъде засегнато изобщо от първата ПАМ, защото от това си право жалбоподателят е лишен с втората ПАМ и в този смисъл по силата на самата втора ПАМ не може да управлява нито този, нито който и да е друг автомобил, защото това е съдържанието на приложената спрямо него лично ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, пр. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. Всъщност, от уточняващата молба по делото с вх. № 1601/09.04.2025 г. става ясно и че реално, оспорвайки временно спиране от движение на МПС, жалбоподателят не цели защита на свои лични права, които евентуално са засегнати индиректно от спирането от движението на автомобила, а напротив цели да защити правото на собственост, с присъщото му правомощие на ползване, на своите родители - за да могат те да ползват автомобила, чийто табели са свалени като го предоставят на друго, трето лице, различно от жалбоподателя. Тоест не е спорно и се признава изрично в молбата от 09.04.2025 г. по делото, че реално А. оспорва тази ПАМ за да защити чужди права – тези на родителите си. Дали собственикът на моторното превозно средство ще упражни правото си на оспорване или не е въпрос на негова лична преценка. Всеки сам преценява дали и как да упражнява правата си. Жалбоподателят не може да брани чужди права, а само своите с твърдението, че макар и да не е адресат на ПАМ по т. 1 тя засяга негови права по някакъв начин. Т. твърдение няма обаче, а и логически е изключено, както се каза. Жалбоподателят не би могъл да оспорва заповедта и в качеството на представител на собственика. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая законодателят не е регламентирал възможността водачът на моторното превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз, да може да упражни правото на оспорване на собственика, когато не е налице съвпадение на двата правни субекта. Поради това за жалбоподателят не е налице и възможността да оспори заповедта в качеството си на процесуален субституент.

По тези мотиви, жалбата в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане като производството по делото се прекрати в тази му част.

В останалата й част – против т. 2 от Заповед за прилагане на ПАМ № РД – 14-1196/04.03.2025 г. на началника на ООАА – Велико Търново, съдът приема жалбата за редовна и допустима, и намира, че следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, като разпредели доказателствената тежест между страните.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ И. Х. А. от гр. Велико Търново, който да се призове чрез чрез адв. Кр. С..

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК началника на ООАА – Велико Търново.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Х. А. от гр. Велико Търново, чрез адв. Кр. С. против т. 1 от Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1196/04.03.2025 г. на началника на ООАА – Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Прекратителното определение ПОДЛЕЖИ на оспорване с частна жалба в 7 дневен срок то получаване на съобщението за това пред ВАС.

На основание чл. 171, ал. 4 от АПК УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за твърдените в жалбата положителни факти, а на ОТВЕТНИКА, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи основанията за прилагане на процесна ПАМ, както и че в 14-дневен срок от уведомлението за това може да представи писмен отговор по жалбата, да вземе становище по направените доказателствени искания от жалбоподателя, както и да посочи и други доказателства. Писмените доказателства се представят с отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.