№ 505
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Д.а
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д.а Административно наказателно
дело № 20253110200454 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. Н. Н. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 384/10.07.2024г. на зам. кмета на Община Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателката изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, което намира за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Привежда доводи за наличие на съществени процесуални
нарушения, както и за неизясненост на фактическата обстановка относно
субекта на нарушението. Счита, че обстоятелствата около извършването на
нарушението не са надлежно отразени, което е накърнило правото й на
защита. Поддържа и че наказващият орган не е отчел правилно тежестта на
нарушението при определянето на размера на наказанието. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
и не се представлява. Чрез процесуалния си представител-адв.А. Д. депозира
писмено становище в подкрепа на жалбата, в което привежда допълнителни
доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила и за
недоказаност на факта на нарушението и на неговия извършител. Изтъква, че
актът е съставен за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, а наказателното
постановление е издадено за деяние по чл.94, ал.3 от ЗДвП, което е довело и
1
до неправилно определяне на санкционната разпоредба и на размера на
наложеното наказание. Претендира присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Представя писмен отговор в подкрепа на
становището си. Счита наказателното постановление за законосъобразно и
моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално
претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Свидетелят Н. М. притежавал гараж, находящ се в сграда №12 на
ул.“Хан Маламир“ в гр.Варна. На 27.05.2024г. около 15,14ч. той установил, че
пред гаража е паркиран лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № В 0319 ВР,
който пречел на ползването му. Поради това свидетелят заснел автомобила и
подал сигнал до Община Варна, като предоставил и снимките, отразяващи
нарушението. Проверката на изложените в сигнала обстоятелства била
възложена на св.К. М. Т.-ВПД командир на отделение в сектор „Общинска
полиция“, отдел ОП към ОД на МВР-Варна. Свидетелят установил, че
автомобилът е собственост на жалбоподателката Н. и я поканил да се яви за
съставяне на АУАН, като й указал, че следва да представи декларация по
чл.188 от ЗДвП, в случай, че на датата на нарушението не е управлявала
автомобила. След явяване на жалбоподателката, на 26.06.2024г. св.Т. й
съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че е
паркирала процесния лек автомобил непосредствено пред вход/изход на
гараж. Актът бил съставен в присъствието на Н., бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 10.07.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което се приемало, че
жалбоподателката е паркирала автомобила си върху тротоар на неопределено
от собственика или от администрацията място и й била наложена глоба в
размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите К. М.
Т. и Н. П. М., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
2
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на св.М., който лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за
изясняването на делото информация. Непълнотата на спомените на свидетеля
се преодолява от събраните писмени доказателства (Съобщения от форма за
сигнали и Сведение, подписано от М.), които позволяват изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.
От особено съществено значение за изясняването на делото са
приложените в качеството на веществени доказателства фотоснимки,
отразяващи извършеното нарушение, на които ясно са видими както
регистрационният номер на автомобила, така и разположението му директно
пред гаражна врата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП забранява паркирането на
платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. От
приложените фотоснимки е видно, че процесният автомобил е паркиран на
пътното платно пред гараж по начин, който прави невъзможно ползването му
по предназначение. Предвид вида на вратата на обекта и с оглед поставената
на нея табела, изрично указваща, че пред нея не следва да се паркира, няма
никакви съмнения, че помещението е именно гараж, както и че видимо е
следвало да бъде възприето като такова. Следователно наличието на
нарушение на посочената норма правилно е констатирано в съставения акт.
Независимо от това обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение. Актът е съставен на
жалбоподателката в качеството й на водач на МПС за това, че е паркирала
лек автомобил пред вход/изход на гараж. По делото обаче липсват каквито и
да било конкретни доказателства за това, че автомобилът е паркиран на това
място именно от жалбоподателката. Фактът на нарушението е установен
3
единствено от св.М.. Макар и да е категоричен, че автомобилът е бил
паркиран на посоченото място, същият няма конкретни спомени да е
осъществил контакт с лицето, което го е управлявало и не предоставя
информация в тази насока. В изготвеното от свидетеля сведение той
коментира водачът-нарушител в мъжки род, което налага извода, че
превозното средство не е било паркирано от жалбоподателката.
Доколкото в показанията на единственият свидетел, възприел
извършването на нарушението, не се съдържат данни за самоличността на
нарушителя, извършването от страна на Н. на вмененото й нарушение следва
да бъде счетено за недоказано, още повече, че по делото не е представена
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която същата да е декларирала, че е
управлявала лично автомобила.
На следващо място, при извършената цялостна служебна проверка, с
оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при
издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие
на Заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община Варна). Съдът
констатира обаче, че в наказателното постановление е описано нарушение,
различно от отразеното в съставения АУАН. В НП се приема, че
жалбоподателката е паркирала процесния автомобил не пред гараж, а върху
тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място, с
което е счетена за нарушена нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Според
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува. В случая на
жалбоподателката не е съставен акт за такова нарушение и следователно
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради
несъответствие с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Доколкото според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на
АУАН, липсата на редовно съставен акт обуславя цялостната
незаконосъобразност на проведеното производство по установяване на
административно нарушение и на издаденото в резултат от него наказателно
постановление. Следва да се отбележи също и че липсват каквито и да било
доказателства на приетата от наказващия орган дата Н. да е паркирала върху
тротоар в нарушение на нормативните изисквания, което прави наказателното
4
постановление и недоказано.
Предвид всичко изложено съдът намира искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление за основателно. Поради наличието
на абсолютни основания за отмяна на НП е безпредметно да се обсъждат
останалите аргументи, изложени в жалбата и в депозираните писмени
бележки.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на А. Н. следва да
се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (видно от приложения Договор
за правна защита и съдействие) и следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 384/10.07.2024г. на
зам. кмета на Община Варна, с което на А. Н. Н. от гр.Варна, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Н. Н. от гр.Варна,
ЕГН:**********, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5