Решение по дело №583/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260352
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630100583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

№. 260352 / 29.9.2021 г.

    Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

29.09.2021 година

град Монтана

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 583 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искови претенции са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Т. Б. Е. с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.Б.Н. е образувано ч.гр.д.№. 2032/2020 г. по описа на Районен съд Монтана. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 376,69 лв. Твърди, че във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 376,69 лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги - 46 13 лв., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги – 330, 55 лв..

Поддържа също, че по повод договор за мобилни услуги от дата 23.12.2018 г., сключен с мобилния оператор ,,Т. Б. Е. ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №. ********* и титуляр на мобилен номер 0890/990523 по избрания абонамент Тотал 26.99. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът закупил към мобилен номер +359********* на същата дата 23.12.2018 г., мобилно устройство на цена в брой с абонаментния план 179.99 лв. Видно от т.7 от договора е, че стандартната цена на устройството без абонамент е 519,90 лв. или направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 339,91 лв., доколкото е сключил и абонамент за 24 месеца.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0890/990523 е фактурирано под клиентския номер на абоната №. *********.

Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г. Т. България ЕАД е издал фактура №. **********/25.12.2018 г. за отчетния период на потребление от 25.11.2018г.-24.12.2018г. с дължима стойност 19,15 лв., които представляват частична цена на дължимия месечен абонамент Тотал 26.99. Дължимата сума е платима в срок 09.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Издал е и фактура №. **********/25.01.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.12.2018г.-24.01.2019г. с дължима стойност 26,99 лв., представляващи дължимата цена за месечния абонаментен план Тотал 26,99. Дължимата сума е платима в срок 09.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 19,15 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 46,14 лв. Твърди и това, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 46,14 лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 46,14 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 330,55 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.

Твърди, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б месеченият абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор Т. БЪЛГАРИЯ Е. ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.Б.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б. Е. ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление в град С., район ,,Младост“, ж.к.„Младост 4“, Б. П. С., сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 46,14 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда да постановите Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.Б.Н., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б. Е. ЕИК  xxxx   в размер 330,55 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 23.12.2018 г. Моли съда да му присъди и разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.Б.Н. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива и заключението на вещото лице В.П.Т., са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите, както и от заключението на вещото лице Т. се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№. 2032/2020 година по описа на МРС.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми.  

Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 120,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 145,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 405,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски /25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение и 200,00 лева – депозит за вещо лице/.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

По горните съображения съдът 

                   

                         Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. Б. Е. с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 към ответника Е.Б.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в размер на 46,14 лева, представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 23.09.2020 година до окончателното  изплащане на вземането, сумата от 330,55 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 23.12.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 2032/2020 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Е.Б.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. Б. Е. с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 сумата от 145,00 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.Б.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. Б. Е. с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 сумата от 405,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                                                                                    

                                    

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :