РЕШЕНИЕ
№ 2306
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20203110109867 по описа за 2020 година
Производството по делото се развива след отмяна на Решение № 122/18.03.2021
г., постановено по гр.д. № 9867/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с Решение №
515/18.04.2022 г., постановено по к.адм.д. № 1123/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна и връщане на делото за продължаване
съдопроизводствените действия при съобразяване със задължителните указания по
прилагането на закона.
Районен съд – Варна е сезиран жалба от ЯНК. ИЛ. Р. срещу Заповед №
78/24.07.2020 г. на Кмета на ОА, с която е одобрена оценка в размер на 222 лв. за
извършените трайни насаждения и други подобрения в новообразуван поземлен имот с
ид. № 504.1107 по ПНИ на с.о. „Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска,
одобрен със заповед на РД-10- 7706-371/21.12.2010 г. на обл. управител на Варненска
област, които са попадали в част от ПИ с № 504.406 по ПКП към ПНИ.
Жалбоподателят навежда твърдения за противоречие на атакувания
административен акт с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването му и необоснованост. Сочи, че с удостоверение №
375/13.03.1990г. издадено от Общинския народен съвет на с. Аксаково, на К.С.М. е
предоставено право на ползване върху земя за земеделско ползване с площ от 700
кв.м., находяща се в землището на с. Осеново, местност „Сухата чешма“, квартал II,
парцел № 406. С нотариален акт № 151, том III, н.д. № 1345/10.02.1995г. на нотариус
при ВРС, К.С.М. е призната за собственик, на основание § 4а от ЗСПЗЗ на недвижим
имот, представляващ Лозе в землището на с. Осеново, местност „Сухата чешма", 600
кв.м. ид.ч. от парцел № 406, целият с площ от 720 кв.м. Считано от 1990г.
горепосоченият парцел № 406 се ползва и обработва от К.С.М., а след смъртта й на
11.05.2007 г. и от нейния единствен наследник - ЯНК. ИЛ. Р.. Сочи, че в оспорената
заповед е посочено основание за издаването й § 30, ал. 2 от ПЗР към ПМС №
121/1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999г. за ИД на ППЗСПЗЗ, §
62, ал. 7 и ал. 8 от ПЗР към ПМС № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ във връзка с § 4з и §4в от
ПЗР на ЗСПЗЗ, Решение № 5548/06.10.2008г. на Поземлена комисия Аксаково, Заповед
1
№ 128/07.08.2019г. на Кмета на ОА за възстановяване на правото на собственост на НИ
№ 504.1107 по ПНИ на местност „Сухата чешма“, част от селищно образувания
„Могилите“, землище с. Кичево, ОА, област Варна и Заявление с вх. № УТ 53.3-
11/08.07.2020г., подадено от К. Г. УЗ., в качеството му на наследник на Г.Н.У.. Заповед
№ 128/07.08.2019г. на Кмета на ОА, издадена за възстановяване на правото на
собственост на НИ № 504.1107 по ПНИ на местност „Сухата чешма", част от селищно
образувание „Могилите“, землище с. Кичево, ОА, област Варна, не е връчвана на
ползвателя по § 4а от ЗСПЗЗ - ЯНК. ИЛ. Р. като наследник на К.С.М., поради което тя е
била лишена от възможността да обжалва същата и е опорочена процедурата, довела до
постановяване на обжалвания акт. Производството по придобиване право на
собственост върху земеделски имоти, предоставени за ползване включва сложен
фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки от етапите завършва с
отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен
контрол за законосъобразност, преценена към датата на издаването му и който
придобива стабилност след влизането му в сила. Оспорва стойността на извършената
оценка, тъй като липсва обосновка за използваните от лицензирания оценител методи и
критерий. Не са описани и конкретните обекти на оценка. Липсва и оценителен
протокол, като посочената оценка е силно зажинена и не е съобразена с пазарната
стойност на подобренията.
От издателя на административния акт - Кмет на ОА на е постъпило писмено
становище по жалбата. В проведеното открито съдебно заседание сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, съдържа всички необходими реквизити и е приложена
относимата норма от материалния закон, оценката е извършена от лицензиран
оценител, като е дадена възможност на жалбоподателя, да бъде посочен от него.
От заинтересованите лица - А.М. и К.У., в открито съдебно заседание становище
за неоснователност на жалбата е изразил К.У.. Другото конституирано заинтересовано
лице не се е явило и не е изразило становище лично или чрез представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С удостоверение № 375/13.03.1990 г., издадено от Общинския народен съвет на
с. Аксаково, на К.С.М. е предоставено право на ползване върху земя за земеделско
ползване с площ от 700 кв.м., находяща се в землището на с. Осеново, местност
„Сухата чешма“, квартал II, парцел № 406.
С нотариален акт № 151, том III, н.д. № 1345/10.02.1995 г. на нотариус при ВРС,
К.С.М. е призната за собственик на основание § 4а от ЗСПЗЗ на недвижим имот,
представляващ лозе в землището на с. Осеново, местност „Сухата чешма“, 600 кв.м.
ид.ч. от парцел № 406, целият с площ от 720 кв.м.
С Решение № 5548/06.10.2008 г. на Поземлена комисия – гр. Аксаково е
признато правото на собственост на Г.Н.У. на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници, сред които и имот от 5,2 дка м местността „Куру чешме“, стар
№ 35 по помощния кадастрален план на местност „Сухата чешма“, землище с.Кичево,
общ. Аксаково.
Със Заповед № 128/07.08.2019 г. на Кмета на ОА и протокол от трасиране на
имота на наследниците на Г.Н.У. е възстановено правото на собственост върху НИ №
504.1107 по ПНИ на местност „Сухата чешма“, част от селищно образувания
„Могилите“, землище с. Кичево, ОА, област Варна, в който попада и част от имот №
406 по ПКП, ползван от К.М..
От удостоверение за наследници № 78/04.06.2019 г. се установява, че Г.Н.У.,
починал на 11.11.1993 г., е оставил за наследници Гана У.а (починала на 18.06.2012 г.),
А.М. и К.У..
От удостоверение за наследници от 26.06.2007 г. е видно, че К.М. е починала и е
оставила за наследник Я.Р..
2
Със заявление вх. № УТ 53.3-11/08.07.2020 г. К.У. поискал изготвяне на оценка
на подобренията, попадали в имот № 406 по ПКП, представляващи част от НИ
504.1107.
С констативен протокол от 28.02.2020 г. комисия на ОА приела, че всички
заинтересовани лица са уведомени за започнала процедура по оценка с писмено
обявление от 20.02.2020 г., поставено на табло в сградата на Общината и публикувано
на сайта на Общината.
С Договор № 6/02.01.2020г. “Лидер“ ООД се съгласило да извършва експертни
оценки по възложение на ОА.
С писма с изх. № 53.3-3/2/04.03.2020г. на ОА били уведомени Я.Р., Атанас
Димитров, Ивелина Димиторва, А.М. и К.У., че на 25.03.2020 г. ще се извърши оглед
на части от имоти №504.409 и №504.406 попадащи в НИ № 504.1107 във връзка с
поискана оценка на подобрения. Огледът на НИ № 504.1107 бил извършен на
24.06.2020 г., за което бил съставен протокол от оглед подписан от К.У., представител
на ОА и на „Лидер“ ООД, при който било констатирано наличието на 2 сливи, 2
череши и 2 ябълки на 222 лв.
На 30.06.2020 г. Ж.Ч., като управител на „Лидер“ ООД и сертифициран оценител
изготвила писмена експертна оценка на трайни насаждения в НИ № 504.1107, за част
от ПИ № 406 по ПКП, представляващи 2 бр. сливи, 2 бр. череши и 2 бр. ябълки на
стойност 222 лв.
Със Заповед № 78/24.07.2020 г. на Кмета на ОА е одобрена оценка в размер на
222 лв. за извършените трайни насаждения и други подобрения в новообразуван
поземлен имот с ид. № 504.1107 по ПНИ на с.о. „Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково,
обл. Варненска, одобрен със заповед на РД-10-7706-371/21.12.2010 г. на обл. управител
на Варненска област, които са попадали в част от ПИ с № 504.406 по ПКП към ПНИ,
която заповед била връчена на Я.Р. на 08.08.2020 г. с писмо изх. № 53.3-11/1/27.07.2020
г.
В изпълнение на дадените с касационното решение указания е изискана
информация от Областния управител на гр. Варна дали против ПНИ на с.о
„Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска, е била подадена жалба в частта
по отношение на ПИ с идентификатор № 37099.504.1107, като в случай че такава е
била подадена, да представи влязлото в сила съдебно решение по обжалването, както и
е задължен Кметът на ОА да представи по делото доказателства за връчване на Заповед
№ 128/07.08.2019 г., издадена от Кмета на ОА, на адресатите й, както и да удостовери
липсата на подадена жалба срещу нея или да представи влязло в сила съдебно решение
по обжалването й.
Вследствие на тези указания на съда към доказателствения материал по делото
са приобщени Писмо от Областния управител на гр. Варна № РР-22-1104-1(1) от
03.06.2022 г., в което е удостоверено, че срещу ПНИ на с.о „Могилите”, с. Кичево,
общ. Аксаково, обл. Варненска, в частта му относно ПИ с идентификатор №
37099.504.1107 не е подавана жалба срещу заповедта на Областния управител, с която
е одобрен ПНИ в тази част.
Изяснява се от представените удостоверение за наследници № 78/04.06.2019 г., 2
бр. писма от 09.08.2019 г. и обратните разписки към тях, както и Констативен протокол
от 17.09.2019 г., че Заповед № 128/07.08.2019 г., издадена от Кмета на ОА, е връчена на
наследниците на Г. У. – К.У. и А.М. на 15.08.2019 г., съотв. на 01.08.2019 г., както и че
срещу същата не са постъпили жалби в законоустановения срок за това, респ. същата е
влязла в законна сила.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа и оценителна
експертиза се установява, че е в процесния имот има засадени овощни дървета – 2 бр.
череша, 3 бр. слива, 1 бр. вишна, 2 бр. круша и храст – 1 бр. люляк. Според
поясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в о.с.з. на 01.07.2022 г.
3
трайните насаждения са с голяма гъстота и не са спазени изискванията за отстояние на
дърветата. В имота няма подобрения от строителен характер. Вещото лице определя
оценка на посочените насаждения в размер на 544,66 лв. към датата на изготвяне на
експертизата, а към датата на изготвяне на оценката в административното
производство – 30.06.2020 г. в размер на 676,82 лв., съгласно Наредба за базисните
цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимиран субект, при наличие на правен интерес и в
рамките на законоустановения срок за това, поради което е процесуално допустима.
С жалбата се иска отмяна на заповед № 78/24.07.2020 г. на Кмета на ОА, с която
на основание § 4л, вр. § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 31 от ПМС № 234/16.12.1999г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършени подобрения в
частта на поземлен имот с ид № 504.406 по ПКП към ПНИ, която попада в
новообразуван поземлен имот с ид. № 504.1107 по ПНИ на с.о „Могилите”, с. Кичево,
общ. Аксаково, обл. Варненска, одобрен със заповед на РД-10- 7706-371/21.12.2010 г.
на обл. управител на Варненска област.
Жалбоподателят се легитимира като наследник на бивш ползвател на имота, на
който се дължат направените подобрения, а заинтересованите страни А.М. и К.У. като
наследници на собственика с възстановени права, които следва да заплатят
подобренията.
Подобренията по см. на чл. 72 ЗС представляват извършени от владелеца
материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или набавяни материали,
които по този начин обективно увеличават стойността му. Те го правят трайно годен да
задоволява нужди, които в дотогавашното му състояние не е задоволявал. След като с
извършените разходи за материали и труд, и полаганите грижи добросъвестният
владелец е предизвикал трайно обективно увеличаване в общата стойност на имота,
той има право да иска възстановяване на това увеличение: той е обеднял със
стойността на вложените труд и разходи за материали в извършване на подобренията, с
които действителният собственик се е обогатил.
Специалната норма на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата, извършили
подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от
ПЗР на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срокът, в който се извършва оценката на
земите, сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. В § 31 ал. 2,
т. 3 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн.
ДВ, бр. 113 от 1999г., изм. ДВ, бр. 44 от 2001г., изм. ДВ, бр. 62 от 2009 г.) е указано, че
в случаите по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката се извършва по пазарни цени.
Цитираните разпоредби очертават критериите от които следва да се ръководи
съда при проверката за законосъобразността му по основанията посочени в чл. 146 от
АПК. Оспореният административен акт - Заповед е издадена от кмета на ОА, който е
компетентен за това орган. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена
форма и е подписана от издателя си, като е със съдържанието изискуемо в чл. 59 от
АПК.
Касационният съдебен състав по к.адм.д. № 1123/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна е възприел становището, че жалбоподателката Я.Р. не е
заинтересовано лице в производството по издаване на Заповед № 128/07.08.2019 г. на
кмета на Община Аксаково. Административното производство по §4к, ал. 7 от ПЗР
ЗСПЗЗ не е състезателно, а едностранно – то се развива по заявление от правоимащ
субект до компетентния административен орган за издаване на ИАА, с който се
възстановява негово съществуващо право на собственост. В случая със заявлението си
К.У. е поискал да възстанови правото на собственост на наследниците на Г. У. върху
имот, за чиито собственици са признати с решението на ПК – Аксаково. В това
4
производство не участват други лица извън наследниците на Г. У. – други такива, на
които ПК да е признала правото на собственост върху същия имот, няма. Я.Р. не се
легитимира като собственик с реституирани от ПК права върху същия имот, поради
което не може да бъде страна в производство по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
инициирано от наследниците на Г. У.. В НИ 504.1107 по ПНИ е включена частта от 100
кв.м. от имот № 504.409, представляваща разликата над 600 кв.м., придобити от
нейната наследодателка К.М., и по отношение на тази разлика Я.Р. няма права, поради
което възстановяването им в полза на реституираните собственици не може да засегне
нейни несъществуващи права. Застъпено е становището, че издателят на Заповед №
128/07.08.2019 г. не е дължал връчването й на никоя друга заинтересована страна извън
наследниците на Г. У. поради обективната липса на такива.
Съобразно събраните в настоящото производство доказателства, след връщането
на делото от касационната инстанция за продължаване на съдопроизводствените
действия при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона,
Заповед № 128/07.08.2019 г. е връчена на всички заинтересовани лица - наследниците
на Г. У., а именно К.У. и А.М., като срещу заповедта липсва подадена жалба, поради
което и настоящия съдебен състав приема за неоснователно възражението на
жалбоподателката за опорочаване на процедурата по издаване на обжалвания
административен акт, тъй като заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не й е била
връчена. Както бе изяснено по-горе, административният орган не е дължал връчването
на Заповед № 128/07.08.2019 г. на жалбоподателката, а единствено на наследниците на
Г. У., в качеството им на заинтересовани страни, което е сторено, те не са депозирали
жалби против заповедта, съотв. след изтичане на законоустановения срок за
обжалването й същата е влязла в сила. Следователно, реституционната процедура по
§4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, като предпоставка за издаване на обжалвания в настоящото
производство административен акт, е приключила.
Според чл. 72 ал. 1 изр. 2-ро от ЗС увеличението на стойността на имота се
определя към деня на постановяване съдебното решение. При съответно прилагане на
тази разпоредба по отношение на подобренията в хипотезата на подлежащи на
връщане имоти, стойността на подобренията следва да бъде преценена към момента на
издаване на индивидуалния административен акт, одобряващ оценката и създаващ
задължение за заплащане на подобренията от страна на възстановените собственици. В
ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане не се съдържат други критерии, поради
което определянето на пазарната стойност на извършените подобрения е с оглед факта
на обективното им съществуване към момента на оценяването. В този смисъл –
Решение по адм. д. № 1336/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.
От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице Ц.А., се установи, че в процесния имот са налице трайния насаждения:
овощни дървета – 2 бр. череша, 3 бр. слива, 1 бр. вишна, 2 бр. круша и храст – 1 бр.
люляк, които са оценени от експерта по пазарни цени към момента на изготвяне на
оценката в административното производство – 30.06.2020 г. в размер на 676,82 лв. и
към датата на изготвяне на заключението – 22.06.2022 г. в размер на 544,66 лв. Макар и
процесуалният представител на ответника формално да е оспорил заключението
назначената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, без да бъдат
посочени каквито и да е съображения за евентуална негова неправилност, същият не е
релевирал искане за назначаване на повторна експертиза със същите задачи, поради
което съдът следва да гради своите доказателствени изводи въз основа на приетото по
делото заключение.
За оценката на констатираните трайни насаждения в процесния имот, които
безспорно представляват подобрения в имота, съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено изцяло заключението на назначената по делото съдебно-
техническа и оценителна експертиза, чиято оценка е изготвена съобразно изискванията
на §31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и включва всички установени като обективно
5
съществуващи на терена трайни насаждения. За релевантна стойност на направените
подобрения съдът определя посочената в заключението стойност към момента на
изготвяне на оценката в административното производство – 30.06.2020 г., а именно
676,82 лв., поради изложените по-горе правни съображения. Съдът намира, че
оценените с експертизата трайни насаждения – овощни дръвчета и храст,
представляват подобрения, които увеличават стойността на имота и доколкото се
установява от съдебно-техническата и оценителна експертиза, че са налични, следва да
бъдат заплатени на ползвателя.
При така констатираните обстоятелства и изложените съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта
относно размера на определената оценка в административното производство. Същата
не е изчерпателна и не включва всички реално съществуващи в имота трайни
насаждения, което налага изменение на оспорения акт, чрез увеличаване на оценката
им от 222 лв. до посочената в съдебно-техническата и оценителна експертиза стойност
от 676,82 лв., в какъвто размер е действителната пазарна оценка на подобренията по
смисъла на §31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
С оглед изхода и на основание чл. 143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят разноски в размер на 1020 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар в размер на 360 лв. при първото разглеждане на делото пред
Районен съд – Варна, 360 лв. адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция
– Административен съд – Варна и сумата от 300 лв., представляваща заплатен депозит
за изготвяне на назначената в настоящото производство съдебно-техническа и
оценителна експертиза. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер, който не надвишава значително. Административният орган, издал
обжалвания акт, притежава административна правосубектност, която му дава
възможност постановява/отказва постановяването на адм. актове, респ. да участва в
административни спорове по повод издаваните от него/отказите за издаване
административни актове. Той, обаче, няма гражданска правосубектност, поради което
и отговорността за разноските в административния процес (които са гражданска
последици на същия) следва да се носят от юридическото лице, в чиято структура се
намира съответния административен орган. (Така – Решение от 3.12.2019 г. по к.адм.д.
№ 2102/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). В този смисъл за
разноските да бъде осъдена ОА.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 78/24.07.2020 г. на Кмета на ОА, с която е одобрена
оценка в размер на 222 лв. за извършените подобрения в частта на поземлен имот с ид
№ 504.406 по ПКП към ПНИ на с.о „Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково, обл.
Варненска, одобрен със заповед на РД-10-7706-371/21.12.2010 г. на обл. управител на
Варненска област, която попада в новообразуван поземлен имот с ид. № 504.1107 по
ПНИ на с.о „Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска, одобрен със
заповед на РД-10-7706- 371/21.12.2010 г. на обл. управител на Варненска област, който
е възстановен на наследниците на Г.Н.У. с Решение № 5548/06.10.2008 г. на Поземлена
комисия – гр. Аксаково, с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – К.С.М.,
като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 222 лв. (двеста двадесет и два лева) на 676,82 лв.
(шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
всички извършени подобрения в частта на поземлен имот с ид № 504.406 по ПКП към
ПНИ на с.о „Могилите”, с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска, одобрен със
6
заповед на РД-10-7706-371/21.12.2010 г. на обл. управител на Варненска област, която
попада в новообразуван поземлен имот с ид. № 504.1107 по ПНИ на с.о „Могилите”, с.
Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска, одобрен със заповед на РД-10-7706-
371/21.12.2010 г. на обл. управител на Варненска област.
ОСЪЖДА ОА, с административен адрес ***, да заплати на ЯНК. ИЛ. Р., ЕГН
**********, с адрес***, сторените по делото разноски в размер на 1020 лв. (хиляда и
двадесет лева), на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7