Решение по дело №343/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 57
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20213240100343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Каварна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Т. ВЛ. Т., действащ чрез
пълномощника си адв. Х.Х. от ДАК, срещу „*****”, ЕИК *****,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение № 70 от 07.06.2021 г. издадена по Ч.гр.д. № 230/2021
г. по описа на РС Каварна, а именно: сумата 650,04 лева (шестстотин и
петдесет лева и четири стотинки), представляваща дължима наемна цена в
размер на 40,00 лв. на 1 дка., за отдадени под наем земеделски земи в общ
размер 16,251 дка., в землището на гр. Шабла, за стопанската 2019 г. – 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът излага, че е бил в договорни отношения със
„*****” с. ****, през стопанската 2019/2020 г., във връзка със сключен
Договор за наем на земеделска земя, представляваща имот № **** – нива, в
землището на гр. Шабла, с площ 16,251 дка. Твърди се още, че договорения
между страните наем е бил в размер на 40 лв. за 1 дка.
Ищецът сезирал РС Каварна със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 230/2021 г. РС
1
Каварна издал на 07.06.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение,
с която разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата 650,04 лева,
представляваща дължимо вземане по договор за наем на земеделска земя с
площ 16,251 дка. в землището на гр. Шабла, имот № ****, трета категория,
ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането.
Заповедта била възразена в срок от ответника което обосновало правният
интерес на ищеца от завеждане на настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по заповедта.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „*****” с. **** чрез адв. Е.Р. от АК Варна, с който се оспорва
предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че съгласно сключените с
ищеца договори за наем, възнаграждението за наемодателя е определено в
размер на минимум 30% от стойността на продукцията. С оглед
изключително лошата стопанска година управителния съвет на кооперацията
е взел решение да изплати на наемодателите 30% от стойността на
продукцията. За отдадените от ищеца под наем земи стойността на 30% от
продукцията е изчислена на сумата от 487,53 лева, които са преведени на
ищеца с банков превод от 16.04.2021 г., след удържани 2 лева за превода. С
изложените мотиви моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира за присъждане на сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. В
депозирана молба от процесуалният му представител признава извършено
плащане от ответника на сумата от 485,53 лв., поради което моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сума в размер на 164,47 лв., представляваща дължим остатък от общо
претендираната с исковата молба сума от 650,04 лв. Претендира разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява в насроченото открито
съдебно заседание.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства
се установява, че на 04.04.2019 г. между Т. ВЛ. Т. и ЗК „****” с. **** е
сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на които наемодателят
2
е отдал на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си
земеделска земя както следва: Нива с площ 16,251 дка., представляваща имот
№ ****, трета категория на земята, находяща се в землището гр. Шабла.
Страните са се договорили за годишно наемно плащане в размер на
минимум 30 % от паричната стойност на продукцията, но не по-малко от 40
лв., платимо след изтичане на стопанската година и след реализация на
продукцията, но не по-късно от края на следващата стопанска година.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че на 16.04.2021 г. по
банкова сметка на ищеца е преведена от ответника сумата от 485,53 лв.,
представляваща рента за 2020 г.
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 70/07.06.2021 г. по
чл. 410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 230/2021 г. на КРС, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 650,04 лв., ведно със законната
лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането
произтича от договор за наем на земеделска земя – 16,251 дка. в землището на
гр. Шабла, имот ****, трета категория х 40 лв. на дка. или общо 650,04 лв.
Заповедта е възразена от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа на така установените факти, Каварненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 422 ГПК, вр с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. С тълкувателно
решение ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че е допустимо земеделската земя да бъде предмет на отдаване под наем
с договор за наем, при което приложение намират общите правила на ЗЗД,
въпреки наличието на специалните разпоредби на ЗАЗ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че страните са
обвързани от действителен договор за наем с предмет предоставяне за
временно и възмездно ползване на земеделска земя за стопанската 2019/2020
г. при което за наемателя възниква задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение. По силата на договора наемодателят има задължение да
предаде владението на имотите, да осигури свободното и безпрепятствено
3
ползване на същите. Съобразно уговореното страните не са приели, че
предаването на наетите земи трябва да се установи писмено в двустранно
подписан протокол. Следователно предаването на имотите за ползване от
ответника може да се установи с всички допустими по процесуалния закон
доказателства. Анализът на събрания по делото доказателствен материал
налага извод за наличието на фактическо предаване на поземления имот от
наемодателя на наемателя.
Спорен по делото е въпроса относно размера на дължимото плащане.
Уредбата на договора за наем се съдържа в разпоредбите на чл. 228-239 ЗЗД.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определената цена. Договорът за наем може да бъде характеризиран от
правна страна като неформален, двустранен, възмезден, консесуален. От
посочената дефиниция се вижда, че между страните по един договор за наем
трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта,
която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението
(наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване.
Касае се за един двустранен договор, поради което спрямо него са
приложими всички правила на общата част на ЗЗД, уреждащи
правоотношенията на страните по двустранен договор. Наемната цена е
съществено условие на този вид договори - ако не е определена, то тя трябва
да бъде определяема.
Видно е от сключения договор за наем, приет като писмено
доказателство по делото, че договорената наемна цена между страните е
определяема - в размер на минимум 30% от паричната стойност на
продукцията, но не по-малко от 40 лв. на дка. или за отдадените под наем
земи ответникът дължи на ищеца заплащане на минимална сумата от 650,04
лв. за стопанската 2019/2020 г., платима след изтичане на стопанската година
и след реализация на продукцията, но не по-късно от края на следващата
година.
Съдът намира, че ищецът при негова доказателствена тежест успя да
установи дължимостта на сума от 164,47 лв. към датата на приключване на
устните състезания, представляваща разлика между общо дължимата от
650,04 лв. и заплатената на 16.04.2021 г. сума от 485,53 лв. С оглед горното
4
предявеният иск като основателен и доказан до претендирания размер от
164,47 лв. подлежи на уважаване.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част от претенциите и представените доказателства за извършването им в
размер на 44,28 лева по настоящото дело и 44,28 лева - по заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. ****, общ.
Шабла, представлявана от председателя В. Д. С., ДЪЛЖИ на Т. ВЛ. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Добрич, ул. „****” 7, вх. В, ет. 5, ап. 9, сумата от
164,47 лв. (сто шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща дължима главница по договор за наем на земеделска земя от
04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълнопредявения размер от 650,04 лв., които суми са
предмет на Заповед № 70/07.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 230/2021 г. по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА „*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.
****, общ. Шабла, представлявана от председателя В. Д. С., да заплати на Т.
ВЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, ул. „****” 7, вх. В, ет. 5, ап. 9,
сумата от 44,28 лв. (четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело и сумата от
44,28 лв. (четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 230/2021 г. по описа на РС
- Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
5