№ 1871
гр. Варна, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20233100100709 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 16:12 часа се явиха:
Ищецът М. К. П., редовно уведомен, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. П. Н., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответницата З. Н. П., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от АДВ. К. К., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице К. Х. М., редовно призован, се явява. Депозирал
заключение в законния срок.
Свидетелят К. А. Н., редовно призован, се явява.
Свидетелят Д. О. Ш., редовно призован, се явява.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 1648/01.05.2023 г. и
определение № 3227/20.08.2023 г.
1
АДВ. Н.: Поддържам иска.
АДВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ заличава указанието към ответницата.
Страните заявиха, че нямат възражения по доклада.
АДВ. Н.: Моля да приемете представените с исковата молба писмени
доказателства. Водим допуснатите ни свидетели.
АДВ. К.: Не възразявам да се приемат представените с исковата молба
доказателства, както и с отговора. Ние също водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: копие на военна
книжка; медицинско удостоверение № 15/2021 г.; заповед за защита №
260021/12.02.2021 г.; разпореждане № 6691820.02.2023 г.; молба по гр. д. №
16819/2021 г.; удостоверение за данъчна оценка № **********/02.03.2023 г.;
разпореждане № 251/08.07.2005 г.; декларация за трудова заплата №
20/04.07.2005 г.; протокол за разследване на трудова злополука; Обяснения от
К. П.; Свидетелски показания от В.В.; удостоверение за наследници №
33206/10.05.2022 г.; препис-извлечение от акт за смърт № 561/02.05.2022 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва:
С молба вх. № 21 942/12.09.2023 г. – удостоверение от Д. Ш.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
С писмо вх. № 24 589/11.10.2023 г. – ДП № 461/2022 г. по описа на
Второ РУ на ОД на МВР, пр. пр. № 5279/2022 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна;
С писмо вх. № 24 718812.10.2023 г. – постановление от № 9833/2016 г.
от 24.08.2016 г. по описа на Районна прокуратура – Варна;
С писмо вх. 0 24 594/11.10.2023 г. – преписка УРИ № 436000-6972/2019
г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, пр. № 5741/2019 г. по описа
на Районна прокуратура – Варна;
С писмо вх. 0 24 909/13.10.2023 г. – ДП № 106/2021 г. по описа на Второ
РУ – Варна;
С писмо вх. 0 25 070/16.10.2023 г. – Лично трудово досие на К. П. Н.;
2
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 25 418 на 19.10.2023 година
заключение по допуснатата съдебно-почеркова експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
К. Х. М. на години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл.
291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-почеркова експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 /триста/ лева, от внесения от страните за тази цел депозит /изд.
РКО по вносна бележка от 18.09.2023 г. – 300 лв./.
АДВ. Н.: Представям и моля да приемете една жалба и обяснения,
които са писани през 2005 г. от К. Н. П., като моля да поставите допълнителна
задача към вещото лице, тъй като сравнителният материал е от минал период,
а тогава К. П. е бил в сравнително добро състояние и дори е ходил на работа.
Като се ползва от представените документи като сравнителен материал
вещото лице да отговори дали този почерк от завещанието съответства на
представените документи, тъй като аз виждам в завещанието първо
правописните грешки, а и с просто око се вижда, че писането е без грешки, а в
завещанието очевидно се вижда, че има диктуване на текст, защото човек в
такова състояние трудно може да състави подобен документ. Вещото лице да
използва този сравнителен материал и ако има от полицейските преписки
някакъв материал да отговори на същите въпроси и също така да каже дали
3
има данни за промяна на почерка в годините предвид възрастта.
АДВ. К.: Възразявам по така направеното искане. Виждам, че единият
документ е от 2005 г., а другият документ няма дата, а завещанието е от 2021
г. Тези документи са от 2005 г. с разлика от повече от 15 г., като напълно е
реално да има промяна на почерка с възрастта. Възразявам да се приемат тези
документи като доказателства, както и по искането за допускане на
допълнителна задача към вещото лице.
Моля да ми дадете едноседмичен срок да се запозная с документите за
да изразя становище по тях.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
От ищеца – жалба от 29.10.2000 г. и обяснения от 01.07.2005 г.
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно-почерковата експертиза,
по която вещото лице да даде заключение написано и подписано ли е
процесното завещание от автора само въз основа на сравнение с
представените в днешното съдебно заседание документи, както и заключение
възможно ли е завещанието да е написано от К. П., като почеркът му е
значително променен в периода от съставянето на сравнителния материал до
завещанието, при депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от днес с представени доказателства за извършено
плащане в същия срок.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Д.Г.Х., В.С.Ц., Е.К.Х., Т. М.
Т. и М.Т.Д. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
К. А. Н., ЕГН ********** на 54 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Н.: Познавам лицето К. П. служебно. Познавам го да кажем от
4
10 години. Запознанството с него и бившата му съпруга са по повод жалби
във Второ районно управление, където работата е била възложена на мен и е
била свързана с проблеми в семейството от семейно-битов характер. Видях го
последно може би миналата година, когато вече не живееше в апартамента и
водеше да кажем скитнически начин на живот. Спеше на улицата и
впоследствие там го намериха починал, мисля, че беше в двора на Окръжна
болница, но не съм сигурен.
Разговарял съм с него съвсем нормално, помагал съм с каквото мога.
Беше ориентиран, разпознаваше хората, беше наясно с всичко. Когато
разговаряхме, говорехме по-скоро за това, че са го били изгонили от
апартамента и го било яд. Аз винаги съм го съветвал да не прави глупости.
Когато го срещнех винаги ме е спирал и сме си говорили, нито аз съм го
избягвал, нито той мен. Помагал съм му с каквото мога, знам, че нямаше
средства и съм му купувал по нещо за ядене. Не съм имал отрицателно
отношение към него по никакъв начин. Не ми е споделял да е страдал от
някакви заболявания, но когато съм го виждал лятно време краката са му били
подути. Знам, че от доста години не работи, но не знам защо. Имаха си
семейни скандали с бившата му съпруга, която мисля, че се казваше Т. М. П.,
но сега не й знам фамилията, и със сина си. Мисля, че веднъж разговаряхме
със сина му, който доколкото си спомням каза, че не го смята за свой баща.
Поводът беше една от първите жалби срещу К.. С К. не сме разговаряли за
сина му. Последно, доколкото си спомням, жалбата беше за нанесена телесна
повреда към бившата му съпруга.
Не съм бил с К., за да бъда пряк свидетел на злоупотреба с алкохол. Аз
не съм го виждал пиян, дори и да е лъхал на алкохол, се е държал адекватно.
Той се въртеше в района, който аз обслужвам и може на ден да го видя два
пъти, а може и да не го видя една седмица. Не мога да кажа, че е бил в много
занемарено състояние във външния си вид.
Не мога да кажа точно от кога не живее в жилището си. Не помня през
2020 г. дали съм разпитвал К.. Не съм медицинско лице, за да кажа дали е
невменяем или не. В разговорите ми с него сме си говорили нормално и
поведението му за мен беше на нормален човек.
СЪДЪТ предявява на свидетеля преписка от ДП № 106/2021 г.,
сведение на лист 3 от преписката.
СВИД. Н.: Да, аз съм разпитвал бившата му съпруга, сина му и него.
Подписите са мои. К. разпознаваше всички, които е виждал, няма спор, че е
разбирал, че се намира във Второ районно управление.
Не помня случая със заплашването с нож.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д. О. Ш., ЕГН ********** на 37 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
5
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Ш.: Поради големия обем от работа не си спомням лицето К. Н.
П., но със сигурност се е явил лично в кантората и се е подписал. Като
погледна снимката на личната карта пак нямам спомени за лицето. Не помня
и състоянието му към момента на предаването на завещанието, не си спомням
случая.
Обикновено лицето или негов представител се явява на консултация,
като заявява желанието да направи завещание, обсъждаме дали да направим
завещание или да направи сделка или дарение, като му се обяснява, че
завещанието е най-несигурният и най-оспорваният акт. Обяснява се, че
възникват дела за дееспособност, форма, запазена част и т.н. След като
лицето заяви, че иска да направи завещание им даваме указания как да
напишат завещанието си и с това приключва консултацията. Те пишат
завещанието у дома и после го носят при мен. Когато приемам завещанието
лицето е само приносител, но ако има нещо особено във външния вид или
поведението, задаваме въпроси. Имам доста голям опит и има случаи когато
трябва да преценявам дееспособност, като питам дали са съгласни преди да
отида, питам дали има някакви заболявания и ако има съмнения искам
експертиза от психиатър или личен лекар. Въпросите, които задавам са коя
дата сме днес, кой е президентът на България и ако не може да отговори на
въпросите тогава се отказва производството.
Аз съм помощник нотариус и само аз или нотариуса приемаме
завещанията. В конкретния случай съм бил аз, който съм приел завещанието.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.Г.Х., ЕГН ********** на 70 години, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Х.: Познавам К. Н. П. по физиономия, защото съм живяла от
2007 г. в апартамента, който се намира под техния и съм чувала скандали и
писъци от тях и най-ужасни бяха писъците на детето, което викаше „тате,
спри“, чуваше се блъскане на врати и прозорци и такива неща. К. беше
постоянно пиян. Когато се засечем в асансьора, аз съм излизала, за да не
пътувам с него, тъй като беше мръсен, вмирисан. През последната година съм
го засичала на улицата като отивам на работа или се връщам, като отново
беше пиян, в неугледно състояние. Познаваше ме, но не реагираше, той
никого не поздравяваше. Когато се опитах да го поздравя той само
изръмжаваше нещо. Често го срещах с колелото, натоварено с кашони и
боклуци да го бута. Сварвала съм го на стълбите на входа да пие. Знам, че е
живял при майка си, но след това не знам какво е станало. Не съм разговарял
с него, той беше неконтактен. Бяхме съседи на ул. „Ч.В.“, живех под тях и се
чуваше абсолютно всичко.
К. не е спирал да употребява алкохол. Виждала съм го в двора на
6
Окръжна болница да рови в кофите и на пазар „Чаталджа“ да рови в кофите,
като трупаше боклуци в коридора пред стълбите на блока. Трупаше боклуци
непрекъснато и в мазата ми, като поне два-три пъти съм почиствала, но пак се
трупаше. Мазата я държах отключена, защото там се влизаше непрекъснато,
не знам дали точно той е влизал. Беше брадясал, мръсен, миришеше на
алкохол. Последно съм го виждала миналата година и отново изглеждаше
така. От 2007 г. не знам да е работил. Майка му живееше в същия блок в
съседен апартамент. Знам, че известно време живееше при майка си.
Доколкото разбрах апартаментът е продаден, но не знам кой го е продал.
Т. не го допускаше в дома си, защото я биеше. Видях разбита вратата,
като след това сложиха нова. Вратата беше разбита може би преди около 3
години.
Не съм виждала К. да е удрял жена си, само съм чувала. Когато чувах
скандалите горе ме беше страх да се кача. Аз го засичам пред вратата на
блока с колелото и кашоните, но не мога да кажа дали можеше да го кара. Не
съм го виждала паднал или в безпомощно състояние.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В.С.Ц., ЕГН ********** на 49 години, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. ЦВЕТКОВА: Познавам К. Н. П., съсед ми е на ул. „Ч.В.“ бл. 2
от 2012 г., като оттогава живеехме на един етаж, а иначе живея в блока от
2008 г. и оттогава го познавам. Виждала как К. не го допускат до жилището,
което в момента е спорно. Той постоянно искаше да си влезе в жилището, но
съпругата му и синът му не го допускаха и се прибираше при майка си. Аз
живея на същия етаж и съм виждала това. К. е човек отвън корав, но с фина
душа. Винаги е учтив и добронамерен, винаги ме е поздравявал. Виждала съм
го как работи и срещу някаква свършена работа да му се плати. Скандал съм
виждала единствено когато не го допускат в жилището му, викаше да му
отворят. Аз мислех, че са разведени и затова не го допускат.
Аз лично видях как синът му го гони с нож и го обиждаше. Това стана
на етажната площадка. Тогава с дъщеря ми си бяхме в къщи, чухме викове и
крясъци и отидохме да видим какво става. Чух неприлични думи, погледнах
какво става и видях как М. гони баща си с един нож. Викаше му, че ще го
заколи, убие и други цинични думи. Те слязоха надолу по стълбите и аз се
прибрах. След около 10 минути чух пак крясъци откъм улицата, чуваше се
как М. вика „Вижте крадеца“. През цялото време К. не прояви никаква
агресия, каза само, че това е негово жилище и това е факт, през 2008 г. му е
дадено. На всичко това имаше и други свидетели - работниците от строежа,
както и леля ми го видя това нещо. Разговаряла съм с К.. Той е добронамерен
човек, не е свършил нищо лошо на никого. Не съм усещала да е объркан, даже
когато е пил ме поздравява.
След като продадоха жилището на майка му, той нямаше къде да живее
7
и му осигуриха жилище в близкия блок у негови общи познати. Сестра му му
намери жилището, защото тя живееше в оборотно жилище и нямаше как да го
вземе при себе си. Намериха му това жилище като К. трябваше да се грижи за
едно момче със заболяване, хром и беше неподвижен и майка му, която също
беше болна, но можеше да се движи. Той живя около 5-6 месеца там. Един
ден го срещнах и се заприказвахме, когато дойде една възрастна жена, която
беше видимо объркана и ни попита къде се намира. Тогава К. беше пил, но я
попита загрижено къде е тръгнала, каза й че й е казал да не излиза от вкъщи и
че той ще напазарува каквото трябва. Тогава ми обясни, че това е жената, за
която той се грижеше. За мен това си е абсолютно адекватен човек и когато
видях как го заприщиха на асансьора, когато аз излизах от вкъщи и исках да
вляза в асансьора, но не можех. Той беше в асансьора и не го пуснаха да
излезе от него. Казваха му, че той няма там нищо, че апартаментът не е негов.
К. просто мълчеше и не знаеше какво да каже. Аз тогава се намесих, изтеглих
го в асансьора, защото младият мъж държеше нещо зад гърба си и гледаше
лошо. Осъзнах, че нещата стават сериозни и аз го дръпнах в асансьора да
поговорим. Това става в деня след инцидента на шести януари. Когато
слязохме от асансьора исках да излезем навън и той само с насълзени очи ме
попита: „Съседке искаш да ми помогнеш ли?“. Тогава се свързах със сестра
му. Попитах го дали е разведен и той каза, че не е, но жена му и синът му не
го пускат да си влезе в жилището. Аз това съм го виждала лично и други
съседи са го виждали.
Никога не съм го виждала в безпомощно състояние, а аз имам база за
сравнение защото бащата на дъщеря ми е алкохолик и знам какво е агресия,
но К. си беше адекватен.
Не мисля, че е бил податлив на внушения, той беше много разочарован
от отношението на момчето. Той винаги е говорил с топли думи за детето, че
е отличник въпреки, че не го пускаха в жилището. Вероятно след този
инцидент е направил това с жилището.
Когато синът ми почина, К. плака за него, неадекватен човек не би
направил това.
Аз смятах, че не са го пускали в жилището, защото е разведен и затова
не се намесвах. На този инцидент се опитаха да ми привлекат вниманието и
М. се опита да ми насочи вниманието към вратата, че е счупена, но аз не
обърнах внимание на това, защото за мен случката, която видях преди това ме
отврати и въобще не го погледнах.
Не съм имала близки контакти в детството си с К., само съм го виждала.
Не съм виждала да е удрял Т.. Чула съм само каквото се случи на площадката
и когато не го пускаха да си влезе. Не познавам съседката Д.. Мога да кажа, че
леля ми ми е разказвала, че когато живеели в малкото жилище чувала
скандали, но най-вече гласа на Т.. Даже леля ми се е обръщала към майката на
К., като й е казвала, че много викат нейните хора.
К. съм го виждала да носи кашони с колело и гуми. Когато дъщеря ми
ходеше в детска градина “Незабравка“, когато я водех съм го виждала пред
пункта да връща кашони. Лично не съм го виждала да пие. Външният му вид
беше небрежен с пусната коса, леко по-дълга брада, неподържан. Чувала съм
когато майка му сутрин го изпраща и му казва да вземе кори за баница да
направи и той се отнасяше уважително към нея. През 2018-19 г. веднъж майка
му беше паднала в банята и синът ми е отишъл да види какво става и да
8
помогне. За щастие вратата е била отключена, влезли са вътре, но през това
време се е върнал и К. и много грижовно я попитал „Майко какво направи,
нали ти казах да внимаваш“ и са й помогнали със сина ми да стане.
Доколкото разбрах през 2019 г. майка му отново е паднала и този път си
е счупила крака. Когато са се върнали от болницата тя е била на легло със
сменена става и с необходимост от постоянни грижи и К. е казал на сестра си,
че не може да се грижи така, както трябва за нея, да я подменя и за хигиената
й, тъй като е мъж и е неудобно и тогава тя е отишла при сестра му.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Е.К.Х., ЕГН ********** на 86 години, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка на ответницата, без дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. Е. Х.: К. ми е син, той живееше в апартамент № 136, а аз и
съпругът ми в апартамент № 137. След това съпругът ми почина. Не помня
дати. Две години след като се ожени им прехвърлихме големия апартамент, а
ние с мъжа ми останахме да живеем в малкия.
През 2010 г. К. и Т. много се караха, много скандали вдигаха, викаха
непрекъснато от големия апартамент. Т. все му крещеше да се маха, взе му
ключовете и го изгони. Тогава аз го прибрах при мен и после той не се върна
при Т.. Не помня точно колко сме живели заедно, може би 10 години, но
направихме прехвърляне.
Отидох да живея при дъщеря ми, защото паднах и ми направиха
операция на крака. Като ме изписаха от болницата дъщерята дойде и ме взе,
отидохме на старата къща на ул. „С.П.“, тъй като не можех сама да се
обслужвам, а К. остана да живее в малкия апартамент около година и нещо
или не помня. После тримата - синът ми, дъщеря ми и аз решихме да
продадем малкия апартамент. Аз го попитах къде ще отиде да живее, а той ми
каза, че ще отиде при негов приятел и ще го гледа, защото бил неподвижен и
имал болна майка. Когато продадохме апартамента К. отиде да живее при тях
като помагаше на майката, теглиха пенсията й и купуваха продукти за храна.
Докато умрат живя при тези хора. И двамата починаха. След това К. дойде на
ул. „С.П.“, но като събориха къщата отидохме на квартира. Там нямаше място
за К. и не знам къде отиде да живее. К. пиеше като всеки мъж и някога
прекаляваше, но си беше напълно в съзнание, мозъкът му работеше.
Не знам някой да е принуждавал К. да подпише завещание в полза на
сестра си. Тя се грижеше за него, тя го хранеше, даваше му пари за цигари. Те
са се разбрали с кака си, лъжа няма и принуда няма. Той сам си е взел
решение, защото бил много обиден на М. и разочарован от него, но не знам
защо.
С жена си се караха заради пари, не знам дали са се карали заради
пиене, че то може ли един мъж да не пие и на мен да ми дадеш и аз ще пия.
9
Т. предлагаше да прехвърлят апартамента на М., но К. каза, че не е
съгласен и че нищо няма да им даде, защото не заслужават.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Т. М. Т., ЕГН ********** на 61 години, българска гражданка,
разведена, неосъждана, майка на М., без дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. Т. Т.: С К. живяхме заедно до 2010 г. След това той отиде са
живее при майка си в съседния апартамент. Живя там до момента, в който
сестра му и майка му решиха да продадат този апартамент, мисля, че през
2020 г.
Аз последно съм виждала К. през 2021 г., когато имах инцидент с него,
но съм го засичала по улиците непряко. Когато съм го виждала, винаги е бил
в пияно състояние. Разбира се, че дори и пиян, разпознаваше хората. Никога
не е водил сметки за дати, дори и когато беше трезвен, нито дати, нито
събития, рождени дни. С него имахме конфликти на база това, че нямаше
къде да живее след като продадоха апартамента, като на 05.01.2021 г. ни
изгони от апартамента със сина ни по чехли навън. М. не го е заплашвал,
детето и до ден днешен е в стресово състояние от пиянското му поведение.
Редовно идваше, блъскаше по вратата с викове, разбиваше я. Детето редовно
барикадираше вратата с мебели и столове от страх. Вече е голям човек и все
още е стресиран.
Когато живеехме заедно, често имахме семейни скандали на битова
основа. Неангажиран с работа, безотговорен към семейството, не внася пари в
къщи, не се прибираше, пиянстваше. Работил е до 2005 г. в „Терем-Варна“.
Казваше, че не иска да работи, защото иска да му се плащат пари за деня или
за седмицата. Казваше, че не можел да ги чака цял месец да му дадат пари,
той си изкарвал достатъчно пари от кофите за боклук. Докато живяхме заедно
аз работех в „Агрополихим“ – Девня. След това ме съкратиха, като ми дадоха
голяма сума пари като обезщетение, но парите изчезнаха от вкъщи. Ровенето
по кофите започна около 2010 г. или малко по-рано.
Когато се оженихме беше млад и носеше на алкохол. Пак пиеше много,
ходили сме по заведения, но не му се отразяваше така алкохола тогава. До
към 2015 г. беше добре, не изпадаше в такива крайни състояния, но след това
вече не можеше без алкохол. От мен е искал и пари и алкохол и аз съм му
давала, просто не можеше без алкохол. Още към 2010 г. започна да се опива
бързо от алкохола, не можеше да носи по много, от 300 гр. алкохол се
напиваше, а преди това пиеше повече. Преди ако изпие 300 гр. не му се
отразяваше. Ако има пари може цял ден да пие. След 2014 г,. когато се напие
влиза в конфликт и с нас и с майка си, винаги намира причина да се скара за
нещо.
Последните години външният му вид беше лош, не полагаше грижи за
себе си, изобщо не се подстригваше, не се къпеше, не се обличаше чисто,
10
ходеше безогледно, от лошата хигиена миришеше.
За завещанието разбрах впоследствие, предварително не знаех за това.
Разбрах 2 седмици след смъртта му и то от полицията. Това завещание е
съставено един месец след ограничителната заповед, която му беше издадена
когато ми счупи ръката. Той ни изгони навън и ни взе ключовете. Той ни взе
ключовете, заключи апартамента и аз извиках полиция.
Преди януари К. не ни е създавал проблеми, но последните две години
по съвета на някои хора той ме заплашваше, нападаше ме, за да ме изплаши и
ние сами да напуснем апартамента и той да се върне да живее там. Той не
искаше да живее с нас. Искаше да живее в апартамента, но сам. Когато
продадоха апартамента му обещаха да отиде да живее някъде, но не си
спазиха обещанията и човекът трябваше да ходи по приятели и по изоставени
къщи доколкото знам от други хора. Под изоставени къщи имам предвид
само това, което е написано от полицията, че е намерен в изоставена къща. Не
са ми известни обстоятелства около смъртта му.
Знам, че е употребявал и медицински спирт. От много години той си
купуваше от аптеките чист спирт и го използваше за пиене, като твърдеше, че
това е много по-здравословно отколкото алкохолът, който се продава.
Традиция е всички клошари и пияници да се събират в района на Окръжна
болница пред поликлиниката. Там се събират, пият и си говорят. Събират се
там, тъй като в контейнерите на болницата се изхвърлят шишенца от спирт и
в тях има остатъци.
Удрял ме е на улицата, за което имам медицинско свидетелство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.Т.Д., ЕГН ********** на 85 години, български гражданин, женен,
неосъждан, дядо на ищеца, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.Д.: Желая да свидетелствам.
К. ми беше зет към 30 години, живяха заедно с дъщеря ми. До днес не е
дал нищо на детето, аз го изгледах и изучих. К. беше пълен алкохолик. В
моята къща е правил белите в Девня. Пиянстваше, биеше, хвърляше, чупеше.
След инцидента с дъщеря ми, когато й счупи ръката, отидохме с другия ми
внук до апартамента да ги видим. По някое време чухме силно блъскане по
вратата и викане. Тогава ние не му отворихме, гледам през прозореца отсреща
имаше един строителен обект от където К. взе едно желязо, върна се и разби
вратата. Тогава аз излязох и го попитах какво прави. Положението беше
непоносимо. Обадихме се на полицията.
След като продадоха малкия апартамент, К. отиде по улиците, ходеше
по кошовете за боклук и оттам се хранеше с каквото намери.
Докато живяха заедно с дъщеря ми биеше М., гонеше го от вкъщи. Аз
мисля, че за такова дете трябваше държавата да се погрижи.
През всичките тези години ходеше мръсен, кален, миришеше, не смееш
11
да го погледнеш.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Моля да призовете като свидетел личния лекар на К., който да
свидетелства за състоянието му.
АДВ. К.: С оглед дадения ми седмодневен срок, считам, че след
изтичането на този срок съдът следва да определи дата за следващо съдебно
заседание.
СЪДЪТ по направеното искане
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в тридневен срок от днес да представи
доказателства за внесен депозит в размер на 80 лева за призоваване на
свидетелката Ася Цветкова.
При неизпълнение в срок, искането за призоваване на свидетелката ще
бъде оставено без уважение.
За изготвяне на допуснатата допълнителна съдебно-почеркова
експертиза и призоваването на свидетел, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 08.12.2023 година от 14:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. Х., след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:18
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12