Присъда по дело №3466/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 30
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330203466
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
и прокурора Магда Ив. Симеонова Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Наказателно дело от общ
характер № 20215330203466 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. Ж. - роден на **** в гр.П., живущ в
**** б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 26.02.2015 г.
до 18.03. 2021 г. в с.Скутаре обл.Пловдив, след като е бил осъден с
Определение по гр.д. №11861/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив -ІІ
бр.състав, влязло в законна сила на 26.11.2014 г. да издържа свой низходящ –
дъщеря си ПЛ. Д. Ж. с ЕГН ********** като изплаща месечна издръжка в
размер на 150,00 лева, чрез неговата майка и законен представител –Т. М. Ч.
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 71 месечни вноски, всяка една от по
150 лв. или общо 10 650 лева, като преди постановяване на присъдата по
настоящото дело е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК НЕ
1
ГО НАКАЗВА.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 3466 по описа за 2021 година на ПРС,
Втори нак.състав


Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д. Н. Ж. от
с.Г., обл.Пловдив, с ЕГН ********** и го е предала на съд за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от 26.02.2015г. до
18.03.2021г. в с.С. обл.Пловдив, след като е бил осъден с Определение по
гр.д. №11861/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив -ІІ бр.състав, влязло
в законна сила на 26.11.2014г. да издържа свой низходящ – дъщеря си ПЛ. Д.
Ж. с ЕГН ********** като изплаща месечна издръжка в размер на 150,00
лева, чрез неговата майка и законен представител –Т. М. Ч. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 71 месечни вноски, всяка една от по 150 лв. или общо 10
650 лева.

По делото няма постъпило искане за конституиране като частен обвинител на
пострадалото лице ПЛ. Д. Ж., чрез неговата майка и законен представител –Т.
М. Ч..

В съдебното следствие свидетелката Т. М. Ч. заявява изпълнение на
задължението от подсъдимия и не сочи наличие на настъпили други вредни
последици за дъщеря им ПЛ. Д. Ж..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
срещу подсъдимия Д.Ж. със същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи
подсъдимия след като бъде признат за виновен да не бъде наказван, тъй като
преди началото на съдебното следствие е изпълнил задължението си и не са
настъпили вредни последици за пострадалата ПЛ. Д. Ж..

Подсъдимият Д. Н. Ж. в съдебно заседание се явява и лично участва в
производството по делото. Признава се за виновен. Заявява заплащане на
задължението посочено в обвинителния акт. При последната си дума поиска
да не бъде наказван.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:

Подсъдимият Д. Н. Ж. е роден на *** година в гр.Пловдив, живущ в с.Г.
обл.Пловдив, ****, б., български гражданин, с основно образование,
безработен,неженен, осъждан, ЕГН **********.

От приетата по делото справка съдимост съдът намира като установено, че
1
подсъдимия Д. Н. Ж. е осъждан, но които осъждания не са определящи за
правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето
дело.

През 2008 година подсъдимият Д. Н. Ж. и свидетелката Т. М. Ч. заживели на
семейни начала в с.С. обл.Пловдив. На 02.04.2009 година се родила дъщеря
им ПЛ. Д. Ж.. Впоследствие отношенията между подсъдимия Ж. и
свидетелката Ч. се влошили и двамата се разделили в края на 2009 година,
като свидетелката Т.Ч., заедно с дъщеря им, останала да живее в с.****.
С влязло в законна сила на 26.11.2014г. Определение по гр.д. №11861/2014г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив -ІІ бр.състав, била одобрена постигната
между Д. Н. Ж. и Т. М. Ч. спогодба като подсъдимият Ж. се задължавал да
заплаща на малолетното си дете ПЛ. Д. Ж. с ЕГН ****, чрез нейната майка и
законен представител Т. М. Ч. от с.С., издръжка в размер на 150 лева месечно.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на своя низходящ – детето си
П.Ж., от влизане в законна сила на Определение по гр.д. №11861/2014г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив -ІІ бр.състав, в с.С. обл.Пловдив за периода
от 26.02.2015г. до 18.03.2021г., подсъдимият Д. Н. Ж. съзнателно не изплатил
дължими 71 месечни вноски за издръжка на дъщеря си П.Ж. на обща
стойност 10 650 лева.
Въз основа жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив е било образувано
досъдебно производство против подсъдимия Ж. за извършено престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем Д.Ж. е признал вината си и изразил съжаление за
поведението си.
В хода на съдебното следствие се заяви от свидетелката Ч. изпълнено
задължение от подсъдимия в размер на посочения в обвинителния акт. Не се
посочиха настъпили други вредни последици за пострадалата ПЛ. Д. Ж..

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали:
гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия Д.Ж., от
показанията на свидетелката Т.Ч., писмените доказателства събрани по
досъдебно производство № 90/2016г. по описа на РУ на МВР – Труд приети
по надлежния ред на чл.283 от НПК.

Съдът, след внимателен анализ, кредитира обясненията на подсъдимия Ж.
въпреки тяхната лаконичност, доколкото същите кореспондират с
показанията на свидетелката Т.Ч. и с останалите писмени доказателства по
делото – подсъдимият посочва, че е изплатил цялата дължима сума за
издръжка на детето си предмет на обвинението.
Съставът на съда прецени за обективни, логични и безпротиворечиви
показанията на свидетелката Т.Ч., в които същата излага възприетите от нея
факти по повода на инкриминираното събитие, като показанията на тази
свидетелка се намират в синхрон с писмените доказателства по делото,
2
подкрепят и обясненията на подсъдимия. Затова и съдът им се довери при
изграждането на своите фактически изводи.
Съдебният състав прецени, че от изключителна важност да изясняването на
обстоятелствата по делото се явяват писмените доказателства, които са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, и от които се
изяснява съдебния статус на подсъдимия и факта на заплащането на
дължимата сума, и също ги кредитира.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че
подсъдимият Д. Н. Ж. е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1
от НК, доколкото са налице обективните и субективни характеристики на
посоченото престъпление.
Обект на престъплението по посочения законов текст са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
От обективна страна подсъдимият Д.Ж. е осъществил състава на посоченото
престъпление, тъй като с влязло в сила съдебно решение е бил осъден да
издържа своята низходяща – дъщеря си П.Ж. като и заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева, като в периода от 26.02.2015г. до 18.03.2021г.
включително подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски – 71 месечни вноски от по 150 лева
всяка, или общо в размер на 10650 лева.
От субективна страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК доколкото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко ги е целял – съзнавал е, че е осъден да
заплаща месечна издръжка, предвиждал, че неплащането на издръжката
засяга правата на малолетното му дете да получава средства за своето
съществуване, и въпреки това не е платил дължимите суми.
По въпроса за наказанието: С оглед обясненията на подсъдимия Д.Ж. и
показанията на свидетелката Т.Ч. че дължимите суми за издръжка са
изплатени изцяло, и в светлината на дадените задължителни указания с
Решение № 2/1970г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 19/1974г. на
ОСНК на ВС, съдът прецени, че следва да приложи разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на
присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили
други вредни последици за пострадалия. Доколкото е налице реализиран
престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК, но същевременно са налице и
обстоятелствата от поощрителната разпоредба, съдът призна подсъдимия Д.
Н. Ж. за виновен по повдигнатото обвинение, но на основание чл.183, ал.3 от
НК не му наложи наказание (т.е. не го наказва).

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

3

Районен съдия: …………………….







:

4