РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Лом, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Л. Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.
като разгледа докладваното от Лилия Й. Л. Димитрова Гражданско дело №
20231620100764 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред РС Лом по депозирана исковата молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда
6, чрез пълномощника адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: гр. * , ул. „**“ №*, срещу М. И.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.***, ж.к. *** № *, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ
адрес: с.**, ул.*** № **, с която са предявени при условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца вземането, присъдено в заповедното производство по ЧГД
77/2023г. по описа на РС Лом - искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 342 ТЗ във вр. с чл. във вр. с чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 92 във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.07.2020г. между М. И. Т. и „Теленор България“
ЕАД, понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359**** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Drivey 2G 9,99“ с месечен абонамент в размер на 9,99 лв., по който ответникът не е
изпълнил задълженията си в общ размер на 21,77 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.01.2021г.-14.03.2021г. Вследствие неизпълнението
и съгласно т. 11 от договора мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 24,96
лв.
Твърди се, че на същата дата - 16.07.2020г., и по повод горецитирания договор с
предпочетен номер +359**** мобилният оператор предоставил на ответника и устройство
марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device на преференциална цена,
посочена в т.7 от договора. Ищецът сочи, че вследствие неизпълнението по договора за
мобилни услуги, Т. дължи сума в размер на 79,96 лв., представляваща съразмерна част от
направената отстъпка, като е взет предвид периода, през който длъжникът е изпълнявал
1
задълженията си по договора.
Излага се още, че на 16.07.2020г. между ответника и ищцовото дружество е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359**** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 49,99лв., като ответникът не е изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер 116,77 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г.- 14.03.2021г. Релевира се, че вследствие
неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението мобилният оператор е
начислил неустойка в размер на 124,98 лв.
Ищецът твърди още, че на същата дата - 16.07.2020г. и по повод горецитираното
споразумение с предпочетен номер +359*** мобилният оператор като лизингодател е
сключил с ответника като лизингополучател Договор за лизинг, съгласно който е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG
Galaxy А 41 64GB Dual Black за обща лизингова цена в размер па 298,77 лв., дължима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 12,99 лв. Твърди се, че
по договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на 221,97 лв., формирана
по подробно описан в ИМ начин от лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-
14.05.2021г. В исковата молба ищецът е посочил, че вследствие неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +359****, ответникът дължи и
сума в размер на 201,59 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,.
На същата дата - 16.07.2020г., и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +359*** между ищеца и ответника е сключен и Договор за лизинг, с
който мобилният оператор е предоставил на Т. за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 2,15 лв. Ищецът твърди, че по договора за лизинг ответникът дължи заплащане на
сума в общ размер на 38,70 лв., формирана по подробно описания в ИМ начин от
лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г.
Ищецът твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски
е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг. Сочи се, че
към момента на депозиране на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова
цена, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.
Ищецът сочи, че касателно горепосочените задължения са издадени и посочените в
ИМ и приложени към материалите по делото фактури.
В ИМ се сочи, че на 21.12.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. Т., като била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК. Поради това за
„Йеттел България“ ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу ответника.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу ответника М. И. Т.:
-суми в общ размер на 830,70 лв. (осемстотин и тридесет лева и седемдесет
стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*******; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359****** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство
SAMSUNG Galaxy А41 64GB Dual Black; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
за базови аксесоари с предпочетен номер +359********, която сума е формирана съгласно
посоченото в обстоятелствената част на ИМ, както и законна лихва от подаване па
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски по ЧГД № 77/2023г. и по
2
настоящото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения представител на
ответника. В същия се твърди, че искът е неоснователен, без да се навеждат конкретни
основания за това. Не са посочени и представени доказателства. Не са направени
доказателствени искания. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирано е становище от
процесуалния представител на страната - от адв. В. Н., с което е отправена и молба делото
да се гледа в отсъствието на ищеца. Заявено е, че се поддържа изцяло предявения срещу М.
И. Т. установителен иск, както и всички представени към исковата молба писмени
доказателства.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, а се представлява от особения
представител адв. П. В. Г.-МАК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Ищецът е предприятие /търговец/, предоставящо обществени електронни
съобщителни услуги по реда на Закона за електронните съобщения. Страните се намират в
договорни отношения на основание сключени, както следва: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359******* от 16.07.2020г. за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Drivey 2G 9,99“ с месечен абонамент в размер на 9,99 лв., с който е предоставено за
ползване и устройство марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device на
преференциална цена, Договор за мобилни услуги от 04.05.2017г. с предпочетен номер
+359*******, във връзка с който впоследствие е сключено Допълнително споразумение от
16.07.2020г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 49,99лв., като по повод това споразумение с предпочетен номер
+359******** на основание сключен Договор за лизинг от 16.07.2020г. на абоната било
предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А 41
64GB Dual Black за обща лизингова цена в размер па 298,77 лв., дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 12,99 лв. съгласно включен в
договора погасителен план; Договор за лизинг на базови аксесоари от 16.07.2020г. на обща
стойност 51,72 лв. със срок на договора - 23 месеца, като към същия е приложен и
погасителен план.
М. Т. е подписал декларации-съгласие от 04.05.2017г. и от 16.07.2020г., с които е
декларирал, че при подписване на гореописаните договори е получил екземпляр от ОУ на
мобилния оператор и е запознат с тях. Подписвайки Договора за лизинг от 16.07.2020г.
същият е декларирал, че е запознат и приема ОУ на договора за лизинг на устройство, а с
подписване на Договора за базови аксесоари от 16.07.2020г. е декларирал, че е запознат с
ОУ на договора за лизинг на базови аксесоари и ги приема.
Ищецът в качеството си на оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от
договорите, допълнителното споразумение и за предоставяне на устройства по договорите
за лизинг. Ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си, произтичащи от
така сключените сделки, не е изпълнявал и задълженията си за заплащане на лизинговите
вноски по гореописаните Договори за лизинг, като поради изтичане на срока на договорите
е налице обща изискуемост. По делото не се установява предоставените устройства да са
върнати на мобилния оператор от ответника, няма и изложени такива твърдения.
Във връзка с неизпълнение на задълженията, произтичащи от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******* ответникът дължи на ищеца сума в общ размер
на 21,77 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.01.2021г.-
14.03.2021г. Вследствие това неизпълнение и съгласно т. 11 от договора мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 24,96 лв. Във връзка с неизпълнение на
задълженията по повод предоставеното на ответника устройство марка DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device на преференциална цена, ищецът е начислил и сума
в размер на 79,96 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет
3
предвид периода, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Ответникът не е изпълнил и задълженията си по сключено Допълнително
споразумение от 16.06.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********, което е в общ размер на 116,77 лв., представляващо неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г.- 14.03.2021г. Предвид
неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението мобилният оператор е
начислил и неустойка в размер на 124,98 лв.
Ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си, произтичащи от
сключения Договор за лизинг, съгласно който на последния било предоставено за временно
и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А 41 64GB Dual Black. Поради
това била начислена сума в общ размер на 221,97 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г.
Вследствие неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +359******* била начислена от
страна на оператора и сума в размер на 201,59 лв., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг.
Във връзка с неизпълнение на заддълженията по Договор за лизинг на пакет базови
аксесоари, била начислена от страна на ищеца сума в общ размер на 38,70 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г.
От страна на дружеството били издадени следните фактури, в които били
обективирани задълженията на ответника, заверени преписи от които са приложени към
материалите по делото: фактура № 73160735**/15.02.2021г. за отчетен период 15.01.2021г.-
14.02.2021г. със срок за плащане - 02.03.2021г., фактура № 73174599***/15.03.2021г. за
отчетен период 15.02.2021г.-14.03.2021г. със срок за плащане - 30.03.2021 г., фактура №
7318806***/15.04.2021г, за отчетен период 15.03.2021г.-14.04.2021г.със срок за плащане -
30.04.2021г., фактура № 73201378***/15.05.2021г. за отчетен период 15.04.2021г.-
14.05.2021г. със срок за плащане - 30.05.2021г.
По настоящото дело е изискано и приложено ЧГД № 77/2023г. по описа на РС Лом.
От материалите по същото се установи, че ищецът е депозирал по реда на чл. 410 от
ГПК заявление на 23.12.2022г., по повод на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.01.2023г. за сумата от 830,70 лв. /осемстотин и
тридесет лева и седемдесет ст./, представляваща главници за неизпълнение по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359******, Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и Договор за лизинг към
него за устройство SAMSUNG Galaxy A41 64 GB Dual Black; Договор за лизинг с
предпочетен номер +359******* за базови аксесоари, като задълженията са
индивидуализирани в следните фактури: № 731607**/15.02.2021г., №
7317459***/15.03.2021г. и № 731880***/15.04.2021г. и № 7320137***/15.05.2021г., ведно със
законна лихва, считано от 23.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със
заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от
ГПК се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и
предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок,
4
поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната
основателност.
По основателността на исковете:
Претендира се сума в общ размер на 830,70 лв. (осемстотин и тридесет лева и
седемдесет стотинки), формирана както следва:
-сума в размер на 21,77 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период 15.01.2021г.-14.03.2021г. във връзка с неизпълнение на задълженията,
произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********,
-сума в размер на 24,96 лв., представляваща неустойка, начислена поради
неизпълнение на задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* съгласно чл. 11 от същия,
- сума в размер на 79,96 лв., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка за полученото устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device
след приспадане на периода, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си,
начислена поради неизпълнение уговореното съгласно Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359897829616,
-сума в размер на 116,77 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г.- 14.03.2021г., начислени във връзка с
неизпълнение на задълженията, произтичащи от Допълнително споразумение от
16.07.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,
- сума размер на 124,98 лв., представляваща неутойка, начислена поради
неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* съгласно
раздел IV, чл. 2 от същото,
-сума в общ размер на 221,97 лв., начислена във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договор за лизинг с предмет устройство марка SAMSUNG Galaxy А 41
64GB Dual Black, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период
15.01.2021г.-14.05.2021г., формирни както следва: 12.99лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 15.01.2021г.-14.02.2021г., начислена във фактура №
731607****/15.02.2021 г.; 12.99лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.02.2021г.-14.03.2021г., начислена във фактура № 7317459***/15.03.2021 г.; 1,14лв.-
остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за отчетен период
15.03.2021г.-14.04.2021г., начислена във фактура № 7318806***/15.04.2021 г.; 194,85 лв. -
сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от ОУ към Договора за лизинг и една лизингова вноска съгласно чл.
1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 15.04.2021г.-14.05.2021г., начислени във
фактура № 7320137****/15.05.2021г.,
- сума в размер на 201,59 лв., представляваща неустойка, формирана от разликата
между цената на устройството марка SAMSUNG Galaxy А41 64GB Dual Black, предоставено
за временно и възмездно ползване на абоната съгласно сключения Договор за лизинг без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
-сума в общ размер на 38,70 лв., начислена във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договор за лизинг на базови аксесоари от 16.07.2020г., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г., както следва: 2,15лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2021г.-14.02.2021г., начислена във
фактура № 7316073***/15.02.2021г.; 2.15лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.02.2021г.-14.03.2021г., начислена във фактура № 7317459***/15.03.2021г.; 2.15 лв.
- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.03.2021г.-14.04.2021г., начислена
във фактура № 7318806***/15.04.2021г.; 32,25лв. - сбор от 14 броя лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг, и една лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора
за лизинг за отчетен период 15.04.2021г.-14.05.2021г., начислени във фактура №
5
7320137***/15.05.2021г.,
както и законна лихва от подаване па заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Касателно предявените искове за заплащане на суми, представляващи дължими
месечни такси за предоставяне на мобилни услуги на ответника от страна на ищеца за
конкретно посочените от последния периоди, произтичащи от цитираните по-горе Договори
и споразумение за мобилни услуги, съдът намира следното: основателността на така
предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване
задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за
потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от следните предпоставки: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение
и неизпълнение от страна на задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия
претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение и изпълнен
фактически състав. Същият следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения договор;
качеството си на кредитор, изпълнение на договорните си задължения, падеж и изискуемост
на вземането си.
Представените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение, както и
ОУ към тях съставляват и установяват юридиечския факт, породил облигационните
правоотношения между страните, които са срочни и валидни. По делото се установи, че
ищецът и ответникът в претендирания период са били в облигационна обвързаност по
силата на сключени договори и споразумение за мобилни услуги и договори за лизинг, по
силата на които абонатът е получил и посочените в ИМ устройства. Съглашенията
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на предоставените и
използвани услуги.
Между ищцовото дружество и ответника били сключени Договор за мобилни услуги
на 16.07.2020г. с първоначален срок на договор – 24 месеца (от 16.07.2020г. до 16.07.2022г.)
с предпочетен номер +359********, Договор за мобилни услуги от 04.05.2017г. с
първоначален срок – 24 месеца с предпочетен номер +359******, като впоследствие е
сключено Допълнително споразумение към него от 16.07.2020г. също с първоначален срок
на действие – 24 месеца (от 16.07.2020г. до 16.07.2022г.).
По силата на сключените договори ищецът като доставчик се е задължил да
предоставя на ответника като потребител услуги от собствената си мобилна мрежа срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Видно от
представените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение е, че ищцовото
дружество се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна
мрежа мобилни услуги на ответника. Видно от приложените към делото декларации-
съгласие, ответникът е декларирал, че е получил подписан екземпляр от ОУ, което показва,
че е запознат със съдържанието им и е съгласен с посоченото в тях.
Няма наведени твърдения от страна на ответника, че за съответните периоди
потребителят не е имал възможност да използва мобилната мрежа на оператора. Следва да
се отчете фактът, че дължимостта на претендираните суми са за неплатен месечен абонамент
за осигуряване на достъп до услугите, за които са сключени индивидуалните договори, в
размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи
от генерирания трафик за съответния период. Съгласно т. 23, б. „б“ от ОУ на мобилния
оператор, изрично приети от ответника чрез подписване на горепосочените декларации-
съгласие, дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор
6
между страните и включва разходите за поддържа на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от него абонаментен
план/програма/пакет. Предоставянето на мобилен номер по всеки от сключените договори
за мобилни услуги пък служи за идентификация на отделния абонат на оператора, ползващ
мрежата му, т. е. съответният индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната
мрежа. Следователно месечните такси се дължат независимо от реалното потребление на
услугите по предоставения абонамент. Така, независимо дали ответникът реално е
използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи месечни
абонаментни такси.
Представените по делото фактури представляват частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ данъчно събитие и начислен данък. Същите следва да се ценят съобразно чл.
182 ГПК. Предвид това, че са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и предвид
всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански
операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността
им. Досежно изпълнението на задължението, следва да се посочи, че съгласно чл. 27, изр. 1
от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, откъдето следва, че
вземанията, предмет на раглежданите искови претенции, са с настъпила изискуемост.
Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липса на ангажирани доказателства в този смимсъл,
съдът следва да приеме твърдяното неизпъление за доказано. По делото не са представени
доказателства (а няма и твърдения в тази насока) за осъществено заплащане на сумите по
фактурите, приложени към доказателствената маса, поради което твърдяното от ищеца
неизпълнение от ответника на задължението му за плащане цената на месечните
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по сключените договори за мобилни
услуги и допълнителното споразумение за процесния период следва да се приеме за
установено.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ
основателността на претенцията на ищеца с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД- наличие на
валидно правоотношение, елемент от което е задължението за заплащане стойността на
месечните абонаментни такси, неизпълнение на последното и настъпила изискуемост, са
налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на вземането за
стойността на месечните абонаментни такси.
Предвид това относно сумата в размер на 21,77 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.01.2021г.-14.03.2021г. във връзка с неизпълнение
на задълженията, произтичащо от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*******, както и сумата в размер на 116,77 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г.- 14.03.2021г. във
връзка с неизпълнение на задълженията, произтичащо от Допълнително споразумение от
16.06.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*******, съдът
намира претенцията за доказана по основание и размер.
Като законна последица от горното върху уважения размер на претенцията следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 23.12.2022г., до окончателното й изплащане.
Досежно исковете за дължимост на лизингови вноски, следва да се посочи, че
съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение. При предявен иск с посоченото правно основание
ищецът следва да докаже наличието на сключен двустранен възмезден договор за лизинг,
изпълнение на задължението си да предаде вещта, предмет на същия, както и настъпила
изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски.
От приетите по делото като писмени доказателства се установява, че между
7
ищцовото дружество и ответника бил сключен Договор за лизинг от 16.07.2020г. с предмет
устройство марка SAMSUNG Galaxy А 41 64GB Dual Black и с договорена обща лизингова
цена в размер па 298,77 лв., видно от който с подписването му лизингополучателят е
декларирал и потвърдил, че лизингодтелят му е предал устройството, предмет на договора,
във вид, годен за употреба, функционира изрядно, съответства напълно на договорените
технически характеристики и е компектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта.
В чл. 5 от цитирания договор за лизинг е поместен и погасителен план. Установява се, че на
ответника е предоставено за ползване описаното мобилно устройство срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 12,99 лв., като е уговорено и право на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора, считано от датата на подписването му, срещу
заплащане на допълнителна сума от 12,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ. Съгласно чл.1, ал. 3, изр.3 от договора ако устройството не бъде върнато или ако не
бъде върнато в състоянието, посочено в договора, респ. при изрично и писмено заявление на
лизингодателя, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят е длъжен да
заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 12,99 лв.
На същата дата бил сключен и Договор за лизинг на базови аксесоари, видно от
приложените към ЧНД 77/2023г. по описа на РС Лом писмени доказателства. Установява се,
че на ответника са предоставени описаните в договора базови аксесоари срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 2,15лв., като е уговорено и право на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора, считано от датата на подписването му, срещу
заплащане на допълнителна сума от 2,15 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ. Съгласно чл. 4 с подписването на договора лизингополучателят е декларирал и
потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите, предмет на сделката, във вид, годен за
употреба. Съгласно чл. 1, ал. 3, изр. 3 от договора ако вещите, предмет на договора, не бъдат
върнати или не бъдат върнати в състояние, отговарящо на уговореното, респ. ако
лизингодателят заяви изрично и писмено, че не желае да ги закупи, лизингополучателят е
длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 2,15 лв.
Посочените договори са източник на облигационно правоотношение със съдържание
задължението на лизингодателя да предаде за ползване описаните движими вещи срещу
задължението на лизингополучателя да заплаща уговорените лизингови вноски съгласно
приложения към договорите погасителен план.
Следва да се приеме за установено въз основа на горното и предвид липсата на
каквито и да било възражения или доказателства в обратна насока, че вещите, предмет на
горепосочените договори за лизинг, са били предадени в уговорения вид на
лизингополучателя от страна на лизингодателя, с което последният е изпълнил
задълженията си. По делото не се твърди от страна на ответника, а и няма никакви
доказателства в тази посока, които да сочат, че отдадените под лизинг вещи са били върнати
на лизингодателя след изтичане на срока на договорите.
Срокът на договорите за лизинг, както бе посочено, е 23 месеца, считано от датата на
подписването им. Падежът на последната лизингова вноска на подписания между страните
Договор за лизинг от 16.07.2020г. съгласно инкорпорирания в договора погасителен план е
настъпил на 16.06.2022г. Договорът за лизинг на базови аксесоари от същата дата също е със
срок 23 месеца, считано от датата на подписването му, като падежът на последната
лизингова вноска е настъпил също на 16.06.2022г. Изложеното налага извод, че падежът на
всички вноски е настъпил преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 23.12.2022г.
Принципно в тежест на ответника е да установи, че е заплатил в договорените
срокове лизинговите вноски за предоставеното му устройство и пакет базови аксесоари,
както и че отдадените под лизинг вещи са били върнати на лизингодателя след изтичане на
срока на договорите, за които обстоятелства липсват каквито и да са доказателства, а и няма
наведени твърдения в тази насока. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на
исковете, а и към депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, всички лизингови вноски по
договорите са с настъпил падеж, още повече, че изобщо не се твърди лизингополучателят да
е върнал лизинговите вещи-предмет на съответния договор за лизинг, намира, че така
8
предявените искове за дължими остатъчни месечни лизингови вноски са доказани по
основание и размер.
Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените
остатъчни месечни лизингови вноски, които са в общ размер на 221,97 лв. по Договор за
лизинг на предмет устройство марка SAMSUNG Galaxy А 41 64GB Dual Black,
представляващи незаплатени лизингови вноски за отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г.,
формирани, както следва: 12.99лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.01.2021г.-14.02.2021г., начислена във фактура № 7316073****/15.02.2021 г.; 12.99лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.02.2021г.-14.03.2021г., начислена във
фактура № 7317459****/15.03.2021 г.; 1,14лв.-остатък от лизингова вноска след приспадане
на предплатени суми за отчетен период 15.03.2021г.-14.04.2021г., начислена във фактура №
7318806****/15.04.2021 г.; 194,85 лв. - сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, и една лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 15.04.2021г.-14.05.2021г., начислени във фактура №
7320137***/15.05.2021г., както и в общ размер на 38,70 лв. по Договор за лизинг на базови
аксесоари от 16.07.2020г., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-
14.05.2021г., както следва: 2,15лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.01.2021г.-14.02.2021г., начислена във фактура № 7316073***/15.02.2021г.; 2.15лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.02.2021г.-14.03.2021г., начислена във
фактура № 7317459***/15.03.2021г.; 2.15 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.03.2021г.-14.04.2021г., начислена във фактура № 7318806***/15.04.2021г.;
32,25лв. - сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за
отчетен период 15.04.2021г.-14.05.2021г., начислени във фактура №
7320137***/15.05.2021г., или общо сумата от 260,67 лв., за който размер предявените искове
са основателни и доказани, предвид което следва да бъдат уважени.
По отношение на предявените искове за неустойки следва да се уточни, че съгласно
чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така
функциите, които неустойката изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точно изпълнение на поетите задължения. За да
се установи дължимост на претендираната неустойка, т.е. правото на ищеца да начисли
такава, на първо място следва да се докаже, че е налице неустоечна клауза в съответния
смисъл, както и че е изпълнен нейният правопораждащ фактическия състав.
В чл. 11, ал. 1 от Договорите за мобилни услуги е предвидено следното: „в случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел,
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на
плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“. Същата клауза е
9
инкорпорирана и в сключеното между страните Допълнително споразумение от 16.07.2020г.
(Раздел IV, чл. 2). Тълкуването на клаузата навежда на извода, че независимо от
основанието (по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ) се
касае за начисляване на неустойки при прекратяване на договорите преди изтичане на срока,
посочен в тях.
Ищецът твърди, че вследствие неизпълнение на задълженията на ответника във
връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** е начислил неустойка
в размер на 24,96 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, че
вследствие неизпълнението по същия договор за мобилни услуги, ответникът дължи сума в
размер на 79,96 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка за
полученото устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device, като е взет
предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Във
връзка с неизпълнението на задълженията на абоната по повод сключеното Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********
мобилният оператор е начислил и неустойка в размер на 124,98 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси.
Видно от представените ОУ на мобилния оператор в част XIII „Задължения на
потребителя“ и по-конкретно - чл. 71, потребителят е длъжен да заплаща определените цени
по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ, а именно в срока, указан във фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съгласно чл. 75 от ОУ при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, мобилният оператор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т.19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор
с него. Така изброените предложения в чл. 75 от ОУ са дадени алтернативно, като
мобилният оператор има правото да избере коя от санкциите ще приложи спрямо
потребителя. За да се приеме, че кредиторът–ищец в качеството си на изправна страна в
правоотношението е избрал някоя от цитираните последици, следва да уведоми неизправния
длъжник за това с писмено изявление, което да достигне до длъжника. Без наличие на
такова изявление от кредитора не става ясно коя от алтернативно изброените последици е
избрал мобилният оператор като санкция срещу неизправния длъжник, още по-малко да се
твърди, че е избрал и сторил именно едностранното прекратяване на договора (както бе
посочено, ищецът се позовава на чл. 11, ал.1 от Договора за мобилни услуги от 16.07.2020г.,
както и на чл. 2 от Раздел IV от Допълнителното споразумение от 16.07.2020г., които
визират именно прекратяване на договорните отношения преди изтичане на срока).
Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по силата на
чл. 19б от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния оператор да го прекрати
на това основание. Предвид това следва да е налице писмено изявление, достигнало до
неизправния длъжник за това, че кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни
услуги, за да се приложи санкционната клауза за начисляване на неустойка.
Според чл. 19б, т.“в“ от ОУ мобилният оператор има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ.
Така цитираната разпоредба следва да се съотнесе към разпоредбата на чл. 19а от ОУ, която
урежда едностранно прекратяване на срочен или безсрочен договор с оператора, но по
инициатива на абоната, който има право да направи това с писмено едномесечно
предизвестие.
Настоящият състав намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма двустранният договор следва да бъде развален
/прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение в писмена форма /тъй като
процесните договори са сключени в писмена форма/, че след изтичането на срока ще
10
прекрати договора. От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че предупреждението,
че договорът ще бъде развален, следва да е ясно и недвусмислено заявено в писмена форма
и да е достигнало до ответника. В случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено
предизвестие до абоната. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за
разваляне на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия. По
същността си описаните хипотези в чл. 75 от ОУ и в чл. 19б и 19в покриват изцяло
хипотезата на правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо, че в договорите е използван
изразът „прекратяване“ вместо „разваляне“. Разваляне на писмен двустранен договор без
писмено предизвестие би се явило в противоречие с цитираната норма. Т.е. развалянето на
договора следва да се осъществи така, както е очертала цитираната правна норма,
включваща в състава си достигане волеизявлението на кредитора до длъжника.
Неустойката, която ищецът претендира, се дължи при разваляне на договорните
отношения преди изтичане на срока. В случая не са ангажирани доказателства, а няма и
такива твърдения, ответникът да е бил уведомен за прекратяване на договорните
правоотношения, поради което не следва да бъде ангажирана и отговорността му за
заплащане на неустойки. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна
по същия, по силата на което се прекъсва наличната облигационна връзка. Не са налице
доказателсвтва, обективиращи подобно изявление от страна на ищеца да е достигнало до
ответника, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на
последния за заплащане на претендираната неустойка.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи ищецът да е упражнил
надлежно правото си да прекрати/развали процесните договори за мобилни услуги преди да
изтече срокът им и не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска
заплащане на начислена неустойка. Поради това не се дължи неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги. В този смисъл е постановено и решение
по в. гр. дело № 403/2021г. по описа на ОС Монтана.
Въз основа на горното преявените искове за установяване дължимост на суми,
представляващи стойността на претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, както следва: в размер на 24,96 лв. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******* и на 124,98 лв. по Допълнително спорзумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******, се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Същото важи и касателно претендираната сума в размер 79,96 лв., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка за полученото устройство DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device след приспадане на периода, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си, начислена поради неизпълнение на задълженията на
ответника, произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******,
начислена на осн. чл. 11, ал. 1 от Договора за мобилни услуги от 16.07.2020г. във фактура №
7320137****/15.05.2021г. в графа „Неустойки предсрочно прекратяване на договори за
услуги“.
Тези изводи са напълно относими и към предявените искове за установяване
дължимост на неустойки, представляващи разликата меду цената на предоставеното
устройство във вркъзка със сключения договор за лизинг без абонаментен план и
преференциалната цена по лизинговите договори, тоест касателно претендираната сума в
размер на 201,59 лв., представляваща разликата между цената на устройството марка
SAMSUNG Galaxy А41 64GB Dual Black, предоставено за временно и възмездно ползване на
абоната съгласно сключения Договор за лизинг, без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №
7320137***/15.05.2021г. вследствие неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +359**********, която сума видно от приложените фактури и от
клаузите на договора по своята същност представлва неустойка поради предсрочно
прекратяване на договорните правоотношения.
В чл. 10, ал 1 от ОУ към договора за лизинг е предвидено, че всяка от страните може
11
да развали договора в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него.
Според ал.2 на цитираната разпоредба развалянето се извършва с едностранно писмено
изявление без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнете.
Както е видно, става дума за необходимост от писмено изявление до потребителя –
длъжник.
По делото липсват доказателства писмено изявление на ищеца да е изпращано и
съответно достигнало до неизправния длъжник – ответника, поради което съдът приема, че
договорните отношения между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение на
потребителя – ответник. Още повече, че и самият ищец сочи, че изискуемостта на
лизинговите вноски е настъпила поради изтичане срока на договорите за лизинг, а не поради
развалянето им поради виновно неизпълнение от страна на абоната, в който случай би се
дължала претендираната неустойка.
Освен горното касателно претенцията за неустойка, съставляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
настоящият състав, намира, че ищецът не може да претендира впоследствие неустойка,
съставляваща търговска отстъпка по договора. Същата е предоставена към момента на
сключване на договора и тя формира крайната цена. Цената е съществен елемент на
договора и е договорена от страните към момента на сключване на договора. По този начин
се достига до заобикаляне на първоначално обявената и договорена цена, което е в
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
По изложените съображения се явяват неоснователни и недоказани исковете за
неустойка, както следва:
-неустойка в размер на 24,96 лв. и в размер на 79,96 лв., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка за полученото устройство DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device след приспадане на периода, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си, начислени поради неизпълнение на задълженията на
ответника, произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359**********
- неустойка в размер на 124,98 лв., начислена поради неизпълнение на
задълженията на ответника, произтичащи от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359************.
- неустойка в размер на 201,59 лв., представляваща разликата между цената на
устройството марка SAMSUNG Galaxy А41 64GB Dual Black, предоставено за временно и
възмездно ползване на абоната съгласно сключения Договор за лизинг, без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
всички начислени във фактура № 7320137****/15.05.2021г. в графа „Неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги“ в общ размер на 431,49 лева.
Поради горното претенцията на ищеца касателно същите следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
по ТД № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна съобразно уважената част от
исковете. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ
размер на 1175 лв., от които 400 лева адвокатско възнаграждение, 375 лева държавна такса,
400 лева възнаграждение за особен представител. По ЧГД 77/2023г. по описа на РС Лом са
направени разноски от заявителя в размер на 505 лева, от които 480 лева възнаграждение за
адвокат и 25 лева държавна такса, които също следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
С оглед уважената част от исковата претенция, която е в размер на 399,21 лева /при
предявена в размер на 830,70 лева/, на ищецът се дължат разноски по настоящото дело в
размер на 564,67 лева, а по ЧГД 77/2023г. по описа на РС Лом – 242,69 лева или общо
12
807,36 лева.
В настоящото производство ответникът също има право на разноски предвид
отхвърлената част от исковата претенция, но тъй като няма изрично искане в тази насока,
съответно не се доказват и направени такива, съдът не следва да осъжда ищеца да ги
заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. И. Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.****, ж.к. ***** № *, вх.*, ет.*, ап. ** и настоящ адрес:
с.****, ул.**** № **, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********* (с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, сума в общ размер
на 399,21 лева (триста деветдесет и девет лева и двадесет и една стотинки, от които: 21,77
лв.(двадесет и един лева и седемдесет и седем ст.), представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период 15.01.2021г.-14.03.2021г. във връзка с неизпълнение на
задълженията, произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359******, 116,77 лв. (сто и шестнадесет лева и седемдесет и седем ст.), представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г.-
14.03.2021г. във връзка с неизпълнение на задълженията, произтичащи от Допълнително
споразумение от 16.06.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*****, 221,97 лв. (двеста двадесет и един лева и деветдесет и седем ст.) във връзка с
неизпълнение на задълженията по Договор за лизинг с предмет устройство марка
SAMSUNG Galaxy А 41 64GB Dual Black, представляваща незаплатени лизингови вноски за
отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г., 38,70 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет ст.)
във връзка с неизпълнение на задълженията по Договор за лизинг на базови аксесоари от
16.07.2020г., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2021г.-14.05.2021г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК - 23.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД 77/2023г. по описа на
РС Лом.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземане по реда на чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, срещу М. И. Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр.****, ж.к. ***** № *, вх.*, ет.*, ап. ** и настоящ
адрес: с.****, ул.**** № **, за сумата от общо 431,49 лева (четиристотин тридесет и един
лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща: неустойка поради неизпълнение на
задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** в размер на
24,96 лв. (двадесет и четири лева и деветдесет и шест ст.), неустойка, представляваща
съразмерна част от направената отстъпка за полученото устройство DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device след приспадане на периода, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си, неустойка, начислена поради неизпълнение уговореното
съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** в размер на 79,96 лв.
(седемдесет и девет лева и деветдесет и шест ст.), неустойка, формирана от разликата между
цената на устройството марка SAMSUNG Galaxy А41 64GB Dual Black, предоставено за
временно и възмездно ползване на абоната съгласно сключения Договор за лизинг без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, в
размер на 201,59 лв. (двеста и един лева и петдесет и девет ст), и неустойка поради
неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******** в размер на 124,98 лв.
13
(сто двадесет и четири лева и деветдесет и осем ст.).
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.****, ж.к. ***** № *, вх.*,
ет.*, ап. ** и настоящ адрес: с.****, ул.**** № ** да заплати „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6 сума в
размер на 564,67 лева (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и седем ст.),
представляваща сторени от ищеца деловодни разноски в настоящото производство, и сума в
размер на 242,69 лева (двеста четиридесет и два лева и шестдесет и девет ст.),
представляваща сторени от заявителя деловодни разноски по ЧГД 77/2023г. по описа на РС
Лом - или общо 807,36 лева (осемстотин и седем лева и тридесет и шест ст.).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен
съд Лом пред Окръжен съд Монтана.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на Решението да се отдели ч. гр. дело № 77/2023г. по описа на
PC Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
14