О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439 23.02.2021 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав,
На двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретар: С. Х.,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
частно касационно наказателно административен характер
дело № 338 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ и ал.5 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН, действ. сега ред. преди изм., ДВ бр. 109 от
2020г.), вр. чл.144 и чл.228 от АПК, вр. чл.248 от Гражданскопроцесуалния
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от
юрисконсулт С.Н., като пълномощник на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) -
Бургас, против определение № 260636 от 31.12.2020г., постановено по НАХД № 3111/2020г.
по описа на Районен съд - Бургас. С атакувания съдебен акт, районният съд е
изменил свое решение № 260407/30.10.2020г. по същото НАХД № 3111/2020г., в
частта за разноските с която е осъдил „Бългериън Уайт Шелс“ООД, ЕИК-*********
да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ) -
гр.София сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, като е
намалил присъдения размер на 26,66 лева.
Частният жалбоподател основава искането си на
действащата редакция на чл.63, ал.5 от ЗАНН, според която в полза на правоимащи
лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля максималния размер определен
по чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респ. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвиждащ минимален размер от 80 лева. Счита,
че със съдебното решение по същество е потвърдено наказателното постановление
(НП), както е бил изменен единствено размерът на наложената санкция. Поради
това не е налице частична отмяна на акта, както е приел районния съд и при
доказване на осъщественото нарушение от дружеството, то следва да заплати
разноските изцяло. Освен това твърди, че разноски не могат да се присъдят под
посочения в наредбата минимален размер.
В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна „Бългериън
Уайт Шелс“ООД, ЕИК-*********, гр.Пловдив, ул.Сливница №6а, офис 12 чрез управителя
си С.В.В., е депозирала писмен отговор, с който се оспорва основателността на
частната жалба. Позовал се е на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС
по т.д.№ 5/2009г., като е посочи, че правилно районният съд е определил
юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 80 лева, който при
намаляване размера на наложената имуществена санкция от 300 на 100 лева, е бил
редуциран на 26,66 лева. Позовал се е на посочени решения на ВАС в производства
по ЗОДОВ и решения на районни съдилища.
Административен
съд - Бургас, в настоящия си състав, като разгледа направеното искане, намира
от фактическа и страна следното:
Производството
пред районния съд по НАХД № 3111/2020г. е било образувано по жалба на „Бългериън
Уайт Шелс“ООД, ЕИК-*********, против НП № 02-0003004 от 08.07.2020г., издадено
от директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В хода на
производството по това дело ответникът ДИТ-Бургас е бил представляван от юрисконсулт
С.Н. в проведеното отрито съдебно заседание на 01.10.2020г., която пледирала за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е
разгледал делото и се е произнесъл по същество, като с решение №
260407/30.10.2020г. е изменил наказателното постановление, като е намалил
размера на имуществената санкция от 300 на 100 лева и осъдил „Бългериън Уайт
Шелс“ООД да заплати на ИАГИТ-София разноски от 80 лева, които представляват
юрисконсултско възнаграждение.
С подадена в
срока за обжалване на решението, молба от 20.11.2020г. „Бългериън Уайт Шелс“ООД
е поискало изменение на постановеното решение в частта му за разноските и
намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 80 на 26,67 лева,
като е изразил тезите които подкрепя и сега с писмения отговор на частната
жалба.
В срока по
чл.248, ал.2 от ГПК, ДИТ-Бургас е оспорила искането с изявлението, че при
преглед на приложимите правни норми, посочени от съда по-горе в настоящото
изложение, не може да се присъжда юрисконсултско възнаграждение под минималния
размер определен в наредбата.
Впоследствие е
постановено оспореното определение № 260636 от закрито заседание на 31.12.2020г.
с което Районен съд - Бургас по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
вр чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.78, ал.8 от ГПК, е изменил решение №
260407/30.10.2020г. по НАХД № 3111/2020г., в частта за разноските, като е
намалил присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение от 80 на 26,66
лева. В мотивите си се е позовал на чл.63, ал.3 от ЗАНН в приложимата редакция,
според която в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на разноски
по реда на АПК. Отчел е препращането от чл.144 от АПК за неуредените въпроси
към ГПК, както и приложението на задължителната практика залегнала в тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК. Направил е извод,
че е допустимо да се иска изменение на решението в частта за разноски от страна
която не е представила списък по чл.80 от ГПК, когато тези разноски са
присъдени на другата страна – както е в случая. Първостепенният съд е описал
съдържанието на нормите на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, които
предвиждат присъждане на юриконсултско възнаграждение, както подкрепящото ги
разрешение, дадено в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т.д.№
5/2009г. Цитирал е размерите на това възнаграждение, заложени в чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като обосновал определения от него размер от 80 лева в решение №
260407/30.10.2020г. Посочил е собствения си пропуск да съобрази размера на
разноските с извършеното изменение на НП, както и че ЗАНН и АПК не
регламентират какви действия да се предприемат в тази хипотеза. Поради това е
счел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК,
като присъдените разноски се редуцират с процента на намаляването на санкцията.
При препращането от ЗАНН към АПК, а от там и към ГПК е посочил, че в случая не
могат да се приложат правилата за разноски предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Позовал се е на определения на ВАС и на решения на
административните съдилища в страната.
Определението
е съобщено на ДИТ-Бургас на 04.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 18.01.2021г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото
подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 14-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящата инстанция споделя мотивите на
районния съд за допустимостта на искането за изменение на разноските от страна
на „Бългериън Уайт Шелс“ООД независимо, че дружеството не е представило списък
по чл.80 от ГПК. Това разрешение е изцяло в духа на решение № 6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, защото в случая се иска изменение на
присъдени разноски не в полза на молителя по чл.248 от ГПК, а на другата
страна. Недопустимо на основание чл.80, изр.2 от ГПК в случая би било ДИТ-Бургас да поиска
изменение на присъдените му разноски, след като не е представило нарочен
списък, но след като „Бългериън Уайт Шелс“ООД не е искало присъждане на
разноски в производството и такива не са му били присъждани, то няма пречка да
поиска изменение на присъдените такива на насрещната страна, чрез намаляването
им.
По отношение материалноправната
законосъобразност, при горе-изложените безспорно установени по делото факти, ДИТ-Бургас
има право на юрисконсулстско възнаграждение. Чл.63, ал.3 от ЗАНН в приложимата
редакция, изрично предвижда, че страните имат право на разноски. В нормата на
чл.189, ал.3 от НПК е приет принципа, че ако подсъдимият е признат за виновен,
той следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в хода на
обжалването на присъдата размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по обжалване на
наказателните постановления, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Така беше до изменението на чл.63 и приемането на новите ал.3 и 5 в ДВ, бр. 94
от 2019г., когато в производствата по ЗОДОВ по които се претендираха извършени
разноски по ЗАНН, съдилищата не присъждаха такива при редуциране на
наказанието. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче сега – след посоченото изменение, е изрично уреден в
чл.63, ал.3 от ЗАНН, като е посочено, че страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Това нарочно уреждане вече изключва изобщо
прилагането на НПК при определянето на разноските и в частност приложението на
принципа на чл.189, ал.3 от този кодекс.
От своя страна в АПК въпросът за възлагането
на разноските е уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има
право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и
частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от иска. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената
част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни
в административно-наказателното производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата. Липсва законова опора да се счита в този случай, че юрисконсултското
възнаграждение не може да бъде намалявано под размерите заложени в чл.37 от ЗПП
и Наредбата за заплащането на правната помощ. Това не противоречи на нормата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН, която забранява присъждане на възнаграждение в размер, но в
по-голям, а в не по-малък от максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Вярно е, че ал.1 от този член предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредбата, а според чл.27е нея за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. В тези граници ще бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение
когато жалбата е изцяло отхвърлена и НП е потвърдено без изменение на
санкцията. При частична основателност обаче и намаление на наложеното наказание,
разноските на ответника и в частност юрисконсултското възнаграждение, следва да
бъдат определени съразмерно с отхвърлената част.
По изложените съображения настоящият
касационен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в
сила. Що се отнася за посочените решение и определения на ВАС, както и решения
на други съдилища, същите нямат обвързваща сила. Такава би имала произнесено
тълкувателно решение, но в случая все още не е образувано тълкувателно дело по
преписка № 99 в регистъра на Звеното за анализи и тълкувателна дейност на ВАС, касаеща
същия казус.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235
от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
в сила определение № 260636
от 31.12.2020г., постановено по НАХД № 3111/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.