Решение по дело №13657/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 724
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110213657
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110213657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на В. ИВ. П. против Наказателно постановление №
3709/05.03.2021 г., издадено от началник на отдел „МРР-Югозапад“ в ГД „МРР“ при ЦМУ на АМ,
с което, на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, на жалбоподателката била наложена глоба, в размер на
500 лева, както и, на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС – глоба, в размер на 700 лева. Били отнети и 20
кутии цигари без бандерол от по 20 къса, както и 30 бр. кутии по 20 бр. цигари с надпис „duty
free“.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за допуснати процесуални нарушения
(липса на мотиви за немаловажност и две санкции за едно нарушение). Моли се и за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи,
които допълва с доводи за прекомерност на санкциите. Моли атакуваното постановление да бъде
отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като излага съображения за
немаловажност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
1
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.07.2020 г., около 15:30 ч., в гр. София, служители на сектор „ПИП" при 09 РУ -
СДВР, в състав: инсп. В. Т и инсп. В. М, извършили проверка на търговски обект - „Еврофутбол",
находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля" бл. № 102, вх. Г, помещение 20, стопанисван от ЕТ „Н ",
ЕИК , физическо лице - търговец Н И Т. На място била установена В. ИВ. П., ЕГН **********. В
хода на проверката, в дамската й чанта били намерени кутии с цигари, с надпис, съдържащ думите
DUTY FREE и такива без акцизен бандерол на Р. България, когато такъв е задължителен, както
следва: 20 (двадесет) бр. кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „Cooper Red", без
бандерол за платен акциз в Република България, когато такъв е задължителен; 20 (двадесет) бр.
кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „President Slims", с надпис „Duty free".
В снети писмени обяснения по случая от дата 15.07.2020 г., В.П. декларирала, че
откритите цигари са нейна собственост - закупила ги за лично ползване от непознато за нея лице
на Женския пазар в гр. София, преди да дойде в търговския обект.
С протокол за доброволно предаване от 15.07.2020 г., П. предала намерените 20
(двадесет) бр. кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „Cooper Red", без бандерол за
платен акциз в Република България, когато такъв е задължителен и 20 (двадесет) бр. кутии цигари
по 20 къса (общо 400 къса), марка „President Slims", с надпис „Duty free" на В Мл - инсп. от 09 РУ -
СДВР.
Съгласно писмо per. № 32-383981/29.12.2020 г. на отдел "Акцизна дейност" при ТД
Югозападна, дължимият акциз за стоките, предмет на нарушение по чл. 123, ал. 1 ЗАДС, бил в
размер на 81,10 лева (осемдесет и един лева и десет стотинки), а дължимият акциз за стоките,
предмет на нарушение по чл. 123, ал. 6 ЗАДС, също бил в размер на 81,10 лева (осемдесет и един
лева и десет стотинки).

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя В.К.; АУАН; НП; справка за нарушения; справка за компетентност; разписка а
връчване; справка за дължим акциз; сведение; протокол за предаване; приемо-предавателен
протокол.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният свидетел К. ясно си спомни и разказа за случая,
дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване, като тук е мястото
да се отбележи, че самият жалбоподател не оспорва установената фактология, а атакува
постановлението на процесуални отнования.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
2
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения. Разпоредбите на чл.
123, ал. 1 ЗАДС и чл. 123, ал. 6 ЗАДС уреждат самостоятелни състави на административни
нарушения, поради което и не може да бъде споделена теза за две санкции за едно хомогенно
нарушение. В допълнение, маловажността е изключение от общия принцип за наказуемост на
административните нарушения, т. е. мотиви по чл. 28, ал. 1 ЗАНН се дължат, само когато
разпоредбата следва да намери приложение. В този смисъл и липсата на мотиви за немаловажност
не се отразява върху законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и място, П. е
държала 20 (двадесет) бр. кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „Cooper Red", без
бандерол за платен акциз в Република България, когато такъв е задължителен и 20 (двадесет) бр.
кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „President Slims", с надпис „Duty free".
Съставът на нарушенията по чл. 123, ал. 1 ЗАДС и чл. 123, ал. 6 ЗАДС уреждат
3
изпълнителни деяния, които ги определят като нарушения на просто извършване, осъществявани
чрез противоправно действие. Формата на умисъла следва да бъде квалифицирана именно като
пряк такъв, с оглед знанието за наличието на стоката в чантата на П., за необходимостта за същата
да е бил заплатен предварително акциз, но при предприемане на конкретни действия по държането
й.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
постъпленията в държавната хазна от акцизи, както и за държане на стока, съставляваща
съществена част от скрития търговски оборот в държавата, съперничещ си с този от наркотици и
проституция, както и се касае за стока с немалка стойност и дължим акциз, поради което следва да
се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.

По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1 ЗАДС, физическо лице, което държи, предлага,
продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или
акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на
валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при
повторно нарушение - не по-малко от 1 000 лв.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 6 ЗАДС, лице, което държи, пренася, превозва, предлага
4
или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE,
съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с
имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за
физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а
при повторно нарушение - не по-малко от 2 000 лв.
Наложените санкции са определена в минималния допустим по закон размер, а
административнонаказателното производство не познава аналог на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, поради което и подробни разсъждения по размера на наказанието се явяват безпредметни,
респективно – на възражението за прекомерност не следва да бъде подробно отговаряно.

По веществените доказателства
С оглед императивната разпоредба на чл. 124, ал. 1 ЗАДС, законосъобразно същите са
били отнети в полза на държавата.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция за присъждане, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3709/05.03.2021 г., издадено от
началник на отдел „МРР-Югозапад“ в ГД „МРР“ при ЦМУ на АМ, с което, на основание чл. 123,
ал. 1 ЗАДС, на В. ИВ. П. била наложена глоба, в размер на 500 лева, както и, на основание чл. 123,
ал. 6 ЗАДС – глоба, в размер на 700 лева, както и били отнети в полза на държавата 20 (двадесет)
бр. кутии цигари по 20 къса (общо 400 къса), марка „Cooper Red", без бандерол за платен акциз в
Република България, когато такъв е задължителен и 20 (двадесет) бр. кутии цигари по 20 къса
(общо 400 къса), марка „President Slims", с надпис „Duty free".
ОСЪЖДА В. ИВ. П., ЕГН ********** да заплати на Агенция Митници сумата от 100
(сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
5

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6