Решение по гр. дело №291/2025 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 288
Дата: 12 ноември 2025 г.
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20254200100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Габрово, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20254200100291 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. Б. У., чрез пълномощника
адв.Н. срещу „***** „АД иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 18.04.2020г. ,ведно със законните последици.
В исковата молба се излагат твърдения, че при настъпило на 18.04.2020г. ПТП в
гр.Габрово, причинено от водача на лек автомобил „ БМВ“ с рег.№***** – Д.С.А., е
пострадал ищецът като пътник в автомобила, като е получил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на бедрената кост на левия крак. Твърди се, че ПТП е настъпило в
резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил „ БМВ“, поради неправилна
работа с органите за управление – газ и волан. Ищецът е провел оперативно лечение на
получената травма при процесното ПТП. Описани са търпените болки и неудобства по
време на лечението и оздравителния процес. Твърди се, че и към момента ищецът
продължава да изпитва болки в зоните на увредените места и да се оплаква от
ограниченият обем на движенията му с левия крак.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от ПТП на 18.04.2020 г. неимуществени вреди в размер на
70 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
18.04.2020 г., както и направените по делото разноски.
В депозирания от ответника писмен отговор искът се оспорва като недопустим , с
твърдения ,че е предявен след изтичане на 5 годишния давностен срок. Наведени са при
условията на евентуалност и твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на лек автомобил „БМВ“. Оспорен е размерът на претендираното от ищеца обезщетение,
като завишен.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи ,прие за установено следното:
Исковата претенция по чл.432,ал.1 КЗ е предявена в съответствие с изискването по
чл.380 КЗ, като ищецът е заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред
пред ответника /л.45/. От дружеството е постановен отказ от 12.05.2025г за изплащане на
обезщетение /л.71/.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е предявен след изтичане на
давностния срок. Същият е петгодишен, считано от деликта – 18.04.2020г., като последният
ден на срока 18.04.2025г. е неприсъствен и съгласно чл.72,ал.2 ЗЗД изтича в първия
присъствен ден. В случая това е 22.04.2025г. , когато е постъпила и исковата молба в съда,
по която е образувано настоящото производство, и на основание чл.125 ГПК искът се счита
предявен . С оглед изложеното претендираното от ищеца вземане по предявения срещу
ответника иск по чл.432 КЗ не е погасено по давност.
Не се спори по делото, че на 18.04.2020г. е настъпило ПТП, причинено от водача на
лек автомобил „БМВ“ рег.№****, в който като пътник се е возил ищецът, и че към датата на
ПТП за лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество. С оглед на това ответникът е легитимиран да
отговаря по предявения иск по чл.432 КЗ
Спори се за размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени вреди.
От приложената медицинска документация и заключението на СМЕ се установява,
че в резултат на настъпилото ПТП на 18.04.2020г. ищецът е получил счупване на бедрената
кост на левия крак в средната й трета с разместване на фрагментите, което е довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок около една година и два
месеца. По данни, съобщени от пострадалия , е имал оток в основата на носа, рани по
китките на двете ръце и рана в областта на левия лакът, която била защита, които
травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от около 10-14 дни. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза
на лявата бедрена кост. С последващи две операции, които са били под пълна анестезия, е
отстранен остеосинтезния материал. След ПТП болничното лечение е било около седмица,
когато е извършена първата операция за поставяне на металната остеосинтеза. Придвижвал
се е с инвалидна количка 2-3 седмици и с патерици около два месеца, след което продължил
да се придвижва с една патерица също около два месеца, а след това използвал канадка.
Около три месеца се нуждаел от чужда помощ за ежедневно обслужване. През цялото време
имал силни болки в лявото бедро и използвал обезболяващи. На 6 месец след ПТП били
махнати металните винтове от долната част на металната конструкция, след което отново
ползвал патерици около месец и половина. Една година след ПТП е направена трета
операция , с която е премахната и останалата част от металната остеосинтеза, след което
около месец и половина се придвижвал с канадка. Общата продължителност на
оздравителния период е била една година и два месеца, което е обичайно за възстановяване
2
при такъв вид травма. През целия период на възстановяване е имал силни болки и е приемал
обезболяващи. Към настоящия момент движенията в лявата тазобедрена става и колянна
става са възстановени в пълен обем. Изпитва болки при клякане Има косо разположен видим
белег в областта на лявата тазобедрена става , разположен на нивото на кожата и три
окръглени белега , разположени по външната горна, средна и долна трета на лявото бедро.
Счупването на бедрото може да се получи както при индиректен, така и при директен
механизъм. От заявеното от вещото лице в с.з. се установява, че няма обективни находки за
шев на лакътя, като ако раната е била малка, е възможно да не се вижда белега. При
отваряне на въздушната възглавница може да се получи оток на носа. Травмите на носа и
ръцете са лекостепенни и отшумяват за 10-14 дни. Отокът на носа не създава дискомфорт за
дишането. Може да се получи повърхностно нараняване, охлузване на китките на ръцете от
допирателното действие в купето, от вратите, а за левия лакът най- вероятно при отката,
когато тялото се връща назад да се удари лакътя. При ищеца се касае за леки повърхности
наранявания. Следите от операционните интервенции на левия крак не могат да се приемат
за козметични дефекти, които да създават дискомфорт. Към момента като обем на движение
кракът е възстановен. Може да има болки при по-интензивно натоварване, при промяна на
атмосферните условия. Понякога го боли без причина. За в бъдеще появата на болка ще е
инцидентно. Не е възможно да има влачене на левия крак, тъй като няма неврологично
увреждане, краката са с еднаква дължина, няма скъсяване на крак. Възстановяването е
нормално в обичайния период. С оглед вида счупване е нормално да ползва помощни
средства до втората операция, а след втората и третата е нормално да ползва помощни
средства за срок от месец и половина. Легловият режим е бил принудителен ,като поне два
месеца трябва да не натоварва счупения крайник, да не стъпва на него. Вещото лице допуска
,че механизмът на счупването е директен, на база на видеото от ПТП, с което се е запознал.
Ако ищецът е бил без колан, трябвало е да има и други травми, при този удар тялото е
трябвало да излети, а при отваряне а въздушната възглавница, няма да има съприкосновение
с лицето, а тя ще попадне в областта на гърдите и шията, като може да си удари главата в
тавана. При директен механизъм травмата може да бъде получена и при поставен
обезопасителен колан.
Съдът приема за обосновано и обективно заключението на СМЕ, като констатациите
на вещото лице не са опровергани от останалите данни по делото, а експертизата е изготвена
и на база лично придобитите от вещото лице впечатления от извършения преглед на ищеца
на 14.10.2025г.
От показанията на св.А.У., майка на ищеца, се установява, че го е видяла
непосредствено след ПТП ,в болницата. Бил в много лошо състояние, с болки. Видимо имал
синини по тялото , а по лицето драскотини. Установило се, че е счупен кракът му и същата
вечер бил откаран в гр.Плевен, където претърпял три операции. Втората била 6 месеца след
първата, а третата - година след първата. Не могъл да работи една година в семейния бизнес.
След изписването от болницата, вкъщи около два месеца не можел да ходи, бил с количка,
помагали му да се обслужва. Провеждал вкъщи рехабилитация. Наложило се да ходи на
3
психолог, защото го било страх да се качи и да се вози в кола. Започнал да се изправя на
крака след втория месец. Първоначално ползвал количка, а после патерици. След третата
операция още го наболява, при по-резки движения и натоварвания го боли. След третия
месец започнал да излиза от вкъщи с патерици и помощта на близките си. Наложило се да
посещава психолог, защото преживявал постоянно случилото се, затворил се в себе си, не
знаел дали ще се оправи. Посещавал е няколко пъти психолог в продължение на 3 – 4 месеца
и е провел медикаментозна терапия. След това настъпило подобрение. Започнал да шофира
сам след последната операция и тогава да помага. Продължава да се оплаква и към момента,
че има болка.
От показанията на св. М.У, сестра на ищеца, се установява, че го видяла след ПТП в
болницата. Бил доста изплашен. Имал рани по лицето и ръцете. На следващия ден бил
опериран в Плевен. След изписването от болницата, лечението продължило вкъщи, идвали
рехабилитатори, всички се грижели за него. Не можел сам да се обслужва. Изпитвал силни
болки при всяко мърдане. Това продължило доста време. Първоначално бил с инвалидна
количка , около два месеца, след това с патерици и накрая продължил с канадка. След
втория месец започнал да се раздвижва, но това му причинявало адски болки. Тогава не
могъл да помогне в семейния бизнес. След всяка операция се чувствал много зле, много го
боляло, не можел да става. Изпитвал страх да не се влоши състоянието му, бил много
стресиран. Посещавал психолог, защото изпитвал панически страх, не искал да се вози в
коли и да излиза, било го срам. Виждала го как плаче, как страда и бил много тежък период
за всички. И сега често се връща към тези моменти. Дори когато свидетелката го вози,
изпитва страх. След годината, когато му махнали пироните, тогава се престрашил да кара.
След последната операция ползвал канадка, за да се подпира, за да не натоварва здравия
крак. Ползвал я няколко месеца. В един момент сам оставил канадката. Към момента се
чувства добре. Преди инцидента обичал да тренира. Инцидента му се отразил на
самочувствието, защото спрял да тренира, напълнял. Носът му бил доста подут и имал
синини, което свидетелката лично видяла.
От показанията на св.Н. се установява, че работи при семейството от 10 години и
познава ищеца от 2015г. От разговор с майка му през април 2020 г. разбрала, че е
катастрофирал. Преди катастрофата бил здрав, идвал на морето и помагал на баща си в
заведението. След катастрофата, след десет дни, го видяла в Габрово, в дома им, тогава бил
в инвалидна количка, майка му го обслужвала изцяло. Той пищял. Наложило се да го водят
на психолог. Казвал ,че много го боли левия крак. Когато дошъл на морето, се придвижвал с
патерици, не е помагал, защото не можел да върви. После ходел с канадка. До септември
2020г. ходел с канадка. Не знае кога точно се е възстановил и е спрял да ползва помощни
средства. Претърпял е три операции. След четири-пет месеца от последната операция
започнал да ходи. И сега си влачи единия крак. През 2022г. започнал да помага. Сега ходи и
работи, но като застудее кракът започва да го боли. Като се поумори малко, започва да влачи
крака. Катастрофата много му се отразила, като се качи в кола и го е страх. Не знае дали
шофира.
4
Ценени при условията на чл.172 ГПК, показанията на св.А.У. и М.У, които
възпроизвеждат свои лични впечатления, не се опровергават от останалите доказателства по
делото и няма основание да не бъдат кредитирани. Не се опровергават от останалите
доказателства и показанията на св.Н., с изключение на твърденията й ,че и сега ищецът ,
когато се преумори, влачи крака си, като в тази част съдът не ги кредитира, предвид
становището на вещото лице д-р Р., изразено в с.з. на 23.11.2025г .
Описаното от св. А.У. и М.У за състоянието на ищеца след ПТП - рани по лицето,
ръцете ,подут нос, потвърждава съобщеното от ищеца за произшествието и получените
увреждания при извършения преглед от вещото лице / отразено в констативната част на
СМЕ/ , като основание да се приемат за достоверни тези техни показания дава заявеното от
в.л д-р Р. , че такива увреждания могат да бъдат получени от ищеца при процесното ПТП – в
областта на лицето при отваряне на въздушната възглавница, а в областта на китките на
ръцете и лакътя от допирателното действие с интериора на купето и инерционно движение
на тялото при удара.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе
предвид вида и характера на получените от ищеца при процесното ПТП увреждания ,
причинените от тях болки ,страдания и неудобства, тяхната продължителност ,период на
възстановяване и последици. Към датата на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил на
19г., в трудоспособна възраст, без здравословни проблеми, физически активен , работещ
сезонно на морето в семейния бизнес. В резултат на ПТП е получил счупване на бедрената
кост на левия крак в средната й трета с разместване на фрагментите и лекостепенни
наранявания - оток в основата на носа , рани по китките на двете ръце и рана в областта на
левия лакът. Възстановителният период за лекостепенните наранявания е бил 10-14 дни.
Значително по продължителен е бил възстановителният период на травмата на долния ляв
крайник, съпроводено с болки и негативни изживявания. Счупването е било с разместване
на фрагменти , което е наложило три оперативни интервенции. Първата е след ПТП ,с
болничен престой от шест дни, когато е поставена метална остеосинтеза на лявата бедрена
кост. Следващата е извършена шест месеца по-късно, а третата една година след ПТП, при
всяка от които е била премахвана част от металната остеосинтеза под пълна анестезия.
Фрактурата е причинила трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
продължителен период от време – за срок от 1 година и 2 месеца. През този период
значително е била ограничена физическата активност на ищеца и нарушено качеството му
на живот поради невъзможността да се придвижва самостоятелно без помощни средства и
самообслужва през първите два месеца след изписването му от болница след първата
операция. През първите два месеца ищецът е имал нужда от чужда помощ в ежедневието,
не е можел да се обслужва самостоятелно, относно обичайните ежедневни дейности е бил
подпомаган от своите близки , свързано с трудностите му да се приучава да ползва
помощни средства и невъзможността да стъпва на оперирания крак. През продължителен
период от време се е наложило да ползва помощни средства. От първата до втората
операция , първоначално е ползвал инвалидна количка , след това патерици и после канадка.
5
След всяка от следващите две операции, за период около месец и половина, отново е ползвал
помощни средства, за да се придвижва. Целият възстановителен период е бил съпроводен
със силни болки, за което е приемал обезболяващи, което е било наложително особено след
провеждането на оперативните интервенции /СМЕ/. От проведеното оперативно лечение са
останали видими оперативни белези, които не са загрозяващи. Преживяното от ПТП и
последиците от него са се отразили негативно и върху психо-емоционалното състояние на
ищеца / св.А.У.а, св.М.У.а/. Непосредствено след ПТП бил изплашен. След инцидента станал
затворен, постоянно мислел за случилото се, бил стресиран, не знаел дали ще се оправи,
страхувал се да не се влоши състоянието му, имал страх да се качва в кола и да се вози, не
искал да излиза, плачел, напълнял, тъй като спрял да тренира и това се отразило на
самочувствието му. Ползвал специализирана медицинска помощ от психолог в период на
три-четири месеца, след което е настъпило подобрение, след третата операция започнал да
шофира самостоятелно /св.А. У.а/. Възстановителният период за травмата на долния ляв
крайник е протекъл благоприятно и движенията в лявата тазобедрена става и колянна става
са възстановени в пълен обем /СМЕ/. Понастоящем / пет години след увреждането/ ищецът
продължава да изпитва болки при клякане , при застудяване на времето , при по-интензивно
физическо натоварване, както и спонтанно, като прогнозата на вещото лице е ,че такива
усещания ще останат и в бъдеще, но проявата им ще е инцидентна. Съобразявайки тези
обстоятелства, като и обществено – икономическите условия в страната към момента на
увреждането м.април 2020г., съдът намира, че дължимото обезщетението за причинените от
процесното ПТП неимуществени вреди на ищеца следва да се определи в размер на 60
000лв. , до който размер искът по чл.432 КЗ следва да се уважи. В останалата част – до
размер на 70 000лв. , следва да се отхвърли.
Върху обезщетението от 60 000лв. следва да се присъди законна лихва, но не от
датата на увреждането, както се претендира от ищеца, а от 22.04.2025г. – датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие /л.45/ ,в който
смисъл е и съдебната практика / реш.№231 по т.д.№1225/2024г. на ВКС, ІІ т.о и др./
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд
държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 2400лв.
При частичното уважаване на предявения иск и на основание чл.78 ГПК ,на всяка
от страните следва да се присъдят разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от
исковете.
На ищеца следва да се присъдят разноски за заплатеното възнаграждение за
изготвената СМЕ и съразмерно уважената част на иска – в размер на 429 лв.
От пълномощника на ищеца адв. М. Н. са претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА.
В представения договор за правна защита и съдействие на л.5 от делото е посочено ,че
страните уреждат отношенията за възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. С
оглед изхода на спора , на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
6
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА. Съобразно обема на осъщественото
процесуално представителство, фактическата и правна сложност на спора, защитавания
материален интерес , провеждането на едно съдебно заседание с участието на
пълномощника, следва да се определи възнаграждение от 6500лв., като съразмерно
уважената част на иска на порцесуалния представител на ищеца се присъди сумата от 5571
лв.
Ответникът е претендирал разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК ,
включващ адвокатско възнаграждение от 7560лв. с ДДС /6300лв. без ДДС/. Съразмерно
отхвърлената част на иска следва да му се присъдят разноски от 1080 лв .
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД , ЕИК*****, гр.София 1407, р-н *****,
бул.“*****“№87 да заплати на А. Б. У. , ЕГН**********, от гр.Габрово , ул.“*****“№14,
вх.Б, ет.3, ап.15, обезщетение за претърпени от ПТП на 18.04.2020 г. неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432 КЗ в останалата част - за сумата в размер
над 60 000 лв. до размер на 70 000лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 18.04.2020г. и в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 18.04.2020г. до 21.04.2025г.
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД , ЕИК*****, гр.София 1407, р-н *****,
бул.“*****“№87 , да заплати по сметка на Окръжен съд- Габрово държавна такса от
2400лв. и д.т. от 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „*****“ АД , ЕИК*****, гр.София 1407, р-н *****,
бул.“*****“№87, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. М. Н. от АК –
гр.Велико Търново, сл.адрес: гр.Велико Търново , ул.***** №39, офис №202 , адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5571лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА А. Б. У., ЕГН**********, от гр.Габрово , ул.“*****“№14, вх.Б, ет.3, ап.15
да заплати на ЗД „*****“ АД , ЕИК*****, гр.София 1407, р-н *****, бул.“*****“№87, сумата
от 1080лв.- разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд - Габрово :

7
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8