Р Е Ш Е Н И Е
№260276
гр. Русе, 19.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4332 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Р.Д.С. заявява, че със
З. Д.С. са единствени наследници на родителите си – Д. С.Д., починал на
31.05.1999г. и С. И. С., починала на 25.07.2009г.
Твърди, че вследствие
наследствено правоприемство с брат си са
съсобственици при равни права на следните недвижими имоти:
- нива с площ 3.000
дка, четвърта категория в местността „С“съставляваща имот №045029 по проекта за
делба (образуван от имот №045005), при граници и съседи: имот №045030 - нива на
И. И. П.; имот №045007 - нива на М.Г.С.; имот №045023 - нива на Д.С.К.и др.;
имот №045004 - нива на наследниците на П.М.М.и имот
№000114 - полски път на общината;
- нива с площ 6.899
дка, трета категория в местността „Л.п.“, съставляваща имот №039064 по проекта
за делба (която не е предмет на настоящия спор);
- нива - имот №041043,
масив 41, парцел 43 по плана за земеразделяне на с.М., община Русе, с площ
22.499 дка в местността „к.К.“, при граници и съседи: имот №041044 - нива на Р.
И.Г.; имот №041023 - нива на наследниците на П.А.П.; имот №041024 - нива на П.Н.П.и
др. и имот №000182 - полски път на Общината;
- нива - имот №019015,
масив 19, парцел 15 по плана за земеразделяне на с.М., община Русе, с площ 11
дка в местността „Х.М“.(която не е предмет на правния спор).
След смъртта на
родителите си, братята винаги разделяли рентата от нивите поравно, но не
намерили време да извършат делба на земеделските земи, с оглед което
съсобствеността не била прекратена.
З.Д.С. загинал при
катастрофа на 22.07.2020г. и когато ищецът получил личните му вещи, намерил
между документите нотариален акт №136, том ІІІ, рег.№4814, дело №386/23.06.2020г. по
описа на нотариус с рег.№629, с който брат му бил признат за собственик по давностно владение на нива с площ 3001 кв.м., представляващ
поземлен имот с идентификатор 47336.45.29. На същата дата З.С. прехвърлил имота
на С. и Б. Б.. Р.Д.С. проверил
статуса и на другия земеделски имот и установил, че на 02.12.2019г. брат му се
снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и подал имот
№041043 на С. и Б. Б..
Ищецът оспорва
твърденията на свидетелите по обстоятелствените проверки досежно непрекъснатото
владение на З.С. продължило повече от десет години.
Моли съда да постанови
решение с което да признае за установено
по отношение на Б.Г.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН **********, че Р.Д.С., ЕГН
********** е собственик на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:
- нива с площ 3001
кв.м., четвърта категория, в местност „С“имот №045029 по плана за земеразделяне
на град М., област Русе, при съседи:
имот с идентификатор 47336.45.4; имот с идентификатор 47336.45.23; имот с
идентификатор 47336.45.7; имот с идентификатор 47336.45.30 и имот с идентификатор
47336.53.114;
- нива с площ 22
506.00 кв.м., трета категория, в местност „к.К.“, имот с идентификатор
47336.41.43 по плана за земеразделяне на
град М., област Русе.
Да осъди Б.Г.Б., ЕГН **********
и С.Г.Б., ЕГН ********** да предадат
на Р.Д.С., ЕГН ********** владението
върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:
- нива с площ 3001
кв.м., четвърта категория, в местност „С“имот №045029 по плана за земеразделяне
на град М., област Русе, при съседи:
имот с идентификатор 47336.45.4; имот с идентификатор 47336.45.23; имот с
идентификатор 47336.45.7; имот с идентификатор 47336.45.30 и имот с
идентификатор 47336.53.114;
- нива с площ 22
506.00 кв.м., трета категория, в местност „к.К.“, имот с идентификатор
47336.41.43 по плана за земеразделяне на
град М., област Русе.
На основание чл.537,
ал.2 ГПК да отмени нотариален акт №163, том 15, рег.№5657, регистриран в СВ на
23.06.2020г. с вх.№112267 (персонална партида) и нотариален акт №20, том 42,
рег.№15723, регистриран в СВ на 02.12.2019г. с вх.№112267 (персонална партида).
Претендира направените
по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответниците Б.Г.Б. и С.Г.Б. са
депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Считат, че
техния праводател и ищеца са постигнали съгласие да
поделят макар и неформално наследствените четири ниви, в резултат на което З.С.
е владял процесните земеделски земи непрекъснато и необезпокоявано повече от 10
години. Приемат, че след като сънаследниците са взели
решение помежду си за разпределение на сънаследствените имоти, то установеното
от този момент владение на сънаследника, комуто имотът е поставен в дял,
поставя началото на давностния срок по чл.79 ЗС. В
насока развиват правни съображения относно института на владението и придобивната давност, като се позовава на практика на ВКС.
Поддържат,
че праводателят им е придобил имотите по давност, с
оглед което молят съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Въз основа договор за
доброволна делба от 11.12.1997г. Д. С.Т. придобил собствеността върху следните
земеделски земи:
- нива, имот 019015,
масив 19, парцел 15 по плана на земеразделяне на село М., област Русе, с площ
11 дка в местността „Х.М“.и
- нива, имот 041043,
масив 41, парцел 43 по плана за земеразделяне на село М., област Русе с площ
22.499 дка в местността „к.К.“.
Д..С.Т., починал на
31.05.1999г., оставил следните наследници по закон: С. И. С. - съпруга, Р.Д.С.
- син и З.Д.С. - син.
Въз основа договор за
доброволна делба от 25.03.2003г. С. И. С. придобила собствеността върху
следните земеделски земи:
- нива с площ 6.899
дка, трета категория, в местност „Л.п.“, съставляваща имот №039064 по плана за
земеразделяне на село М., област Русе и
- нива с площ 3 дка,
четвърта категория, в местност „С“съставляваща имот №045029 по плана за
земеразделяне на село М., област Русе.
Стоилка И. Стойчева,
починала на 25.07.2009г., оставил следните наследници по закон: Р.Д.С. - син и З.Д.С.
- син.
В периода 2015г. –
2020г. З.С. отдавал имот 041043 и имот №045029 под наем на „Мастоя“
ЕООД. За стопанските: 2017/2018г, 2018/2019г. и 2019/2020г., Р.С. отдал под
наем на същото дружество имот 019015, в землището на гр.М., местността "Хаджи
Муса", с площ 11 дка, а за времето от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. отдал
под наем на ЗК М.ПИ с пл.№039064 с площ 6.899 дка.
З.Д.С. е признат за
собственик по давностно владение на следните
недвижими имоти: нива с площ 22506 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идентификатор 47336.41.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-878/30.03.2018г. на ИД на АГКК, намираща се в
землището на град М., област Русе, местност „к.К.“, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
четвърта (нотариален акт №192, том
VІІІ, рег.№12929, дело №1202/29.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№629) и нива
с площ 3001 кв.м., представляваща
поземлен имот с идентификатор 47336.45.29
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-878/30.03.2018г. на ИД на АГКК, намираща се в землището на град М.
област Русе, местност „С“трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта (нотариален акт №136, том ІІІ, рег.№4814, дело
№386/23.06.2020г. по описа на нотариус с рег.№629).
На
29.11.2019г. З.С. продал на Б. и С. Б. земеделска земя (нива) с площ 22 506
кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор 47336.41.43, намираща се в
землището на град М., област Русе, местност „к.К.“ (нотариален акт №193, том
VІІІ, рег.№12930, дело №1203/29.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№629), а
на 23.06.2020г. продал на ответниците земеделска земя
(нива) с площ 3001 кв.м. представляваща
поземлен имот с идентификатор 47336.45.29, намираща се в землището на град М.,
област Русе, местност "Слатината" (нотариален акт №137, том ІІІ,
рег.№4815, дело №387/23.06.2020г. по описа на нотариус с рег.№629).
З.Д.С., починал на
22.07.2020г. е наследен от Р.Д.С. - брат.
Приложени са скица и
данъчна оценка на спорното имущество.
С оглед установяване релевантни за спора факти
е допуснат разпита на: Р. И.Г., В.С.С., Т.В.Д., М.Г.М.,
Г.С.Б. и Р.М.С..
Р. Г. твърди, че ищецът и неговия брат наследили от
родителите си земеделски земи, но не извършили делба. Делели рентата поравно.
В тази насока са и данните, изнесени от В.С.С..
Т.Д. заявява, че не си спомня какви показания е
дал пред нотариуса в хода на обстоятелствената проверка. Твърди, че Г.Б. го
поканил да свидетелства. З.С. споделил, че неофициално се разбрал с брат си как
ще поделят земеделските земи.
М.М. предполага,
че З.С. и Р.С. са поделили наследствените земеделски имоти. Г.Б. го поканил да
„стане свидетел за съставяне на нотариален акт“. Твърди, че не му е известно
къде се намират процесните имоти.
Според показанията на Г.Б., З.С. и Р.С. имали уговорка относно подялбата на
наследственото имущество и се разбрали кой коя нива ще вземе. Свидетелят
заявява, че не знае колко години З.С. е владял нивите, но от последния разбрал,
че след смъртта на майка му се поделили с брат си.
Р.С. твърди, че въз основа на договори за наем,
сключени със З.С., няколко години обработвал процесните имоти. Пояснява, че 2 –
3 години обработвал и нивата с площ 11 дка, за която сключил договор за наем с
ищеца.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира
правно предявените, обективно съединени искове по чл.108 ЗС, ал.1 и чл.537,
ал.2 ГПК.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
По допустимостта на иска:
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответниците държат без основание ½ идеална част от спорните
имоти и за ищеца не е налице друг способ за защита правото на собственост,
което претендира, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е допустимо.
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти,
упражняваната от ответника фактическа власт и липса на противопоставими
права, въз основа които да владее имуществото. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на първите два елемента от фактическия състав на правната норма, а
ответника – да установи основанието, на което владее вещта.
Анализирайки събраните в процеса
доказателства, съдът счита, че З.С. не е придобил собствеността върху ½ идеална
част от имот с идентификатор 47336.41.43 и имот с идентификатор 47336.45.29.
Установено бе, че ищецът и неговият брат са
придобили по наследство четири ниви и към 22.07.2020г. (когато е починал З.С.)
имотите са били в съсобственост при равни права.
Недоказани останаха твърденията на ответната
страна, досежно придобивното основание на ½
идеална част от процесните земеделски земи.
Дори да се приеме, че З.С. е
осъществявал фактическа власт върху спорното имущество и е получавал добивите
от него, то този факт сам по себе си не е достатъчен за наличие на владение
като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите
съсобственици. Съсобственикът е владелец само на собствените си идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се превърне във
владелец на целия имот и да придобие собствеността по силата на изтекла в
негова полза давност, той следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в
настоящото производство не бе установено.
Разпитаните по делото свидетели не изнасят
данни, обуславящи извод, че към 29.11.2019г. (датата, на която прехвърлителят е признат за собственик) е изтекъл
предвидения по чл.79, ал.1 ЗЗД 10-годишен давностен
срок. Р.Г. и В.С. твърдят, че братята не са поделили земите. М.М. само предполага, че е извършена неформална делба, а Г. Бириндижев заявява, че не му е известно колко години З.С. е
владял спорните имоти. В случая не бе доказано по несъмнен начин, че между
братята е извършена т.нар. неформална делба и са взели решение за разпределяне
помежду си на съсобствеността върху сънаследствените имоти. Ако е налице такова
решение на съсобствениците, то не бе установено, в кой момент е извършено това
и дали е изтекла предвидената в чл.79 ЗС придобивна
давност. В тази връзка следва да се отбележи, че наемните договори, сключени
между „Мастоя“ ЕООД и З.С. са от 2015г., а договорът
за наем на имот с пл.№ 039064, сключен между ищеца и ЗК М.е за периода 2013 –
2018г., т.е. към 2019г., когато е издаден първия констативен нотариален акт, не
е изтекла придобивната давност. В констативния
нотариален акт не е отразен извода на нотариуса кога е изтекла придобивната давност, нито кога е започнала да тече.
Частният правоприемник (приобретател)
на вещни права, придобити по силата на валидно сключена разпоредителна сделка
се счита за собственик на разпореденото в негова
полза имущество, но само и доколкото неговия праводател
е притежавал разпореденото вещно право. Лице,
получило собствеността на недвижим имот от несобственик, не придобива вещното
право поради липса на основание за транслиране на същото от патримониума
на праводателя в патримониума
на приобретателя. Поради обстоятелството, че Г.Б. и С.Б.
са придобила от несобственик ½ идеална част от имот с идентификатор 47336.41.43
и имот с идентификатор 47336.45.29, не са станали собственици на
посочените идеални части от процесните имоти.
Изложеното води до извод, че
претенцията като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По иска с
правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Като
последица от уважаване ревандикационния иск,
претенцията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадените в полза на З.С.: нотариален акт №136, том ІІІ, рег.№4814, дело
№386/23.06.2020г. по описа на нотариус с рег.№629 и нотариален акт №192, том
VІІІ, рег.№12929, дело №1202/29.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№629 до
размера на правата на ищеца – ½ идеална част от имотите.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за
основателно релевираното от ответната страна
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с оглед което редуцира възнаграждението за
процесуално представителство до 600 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 755 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение
на Б.Г.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН **********, че Р.Д.С., ЕГН ********** е собственик на:
- ½ идеална част от нива с площ 3001 кв.м., представляващ поземлен
имот с идентификатор 47336.45.29 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-878/30.03.2018г. на ИД на АГКК, намираща
се в землището на град М., община Русе, местност „С“трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
четвърта, номер по предходен план: 045029, при съседи: имот с идентификатор
47336.45.4; имот с идентификатор 47336.45.23; имот с идентификатор 47336.45.7; имот
с идентификатор 47336.45.30 и имот с идентификатор 47336.53.114;
- ½ идеална
част от земеделска
земя (нива) с площ 22 506 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор
47336.41.43 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-878/30.03.2018г. на ИД на
АГКК, намираща се в землището на град М., община Русе, местност „к.К.“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, номер по предходен план: 041043, при съседи: имот с
идентификатор 47336.41.63; имот с идентификатор 47336.41.64; имот с
идентификатор 47336.41.23; имот с идентификатор 47336.41.44 и имот с
идентификатор 47336.41.182, като ОСЪЖДА
Б.Г.Б., ЕГН **********
и С.Г.Б., ЕГН ********** и да предадат на Р.Д.С.,
ЕГН ********** владението на ½ идеална част от описаните имоти.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №192, том VІІІ, рег.№12929, дело
№1202/29.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№629, с който З.Д.С., ЕГН **********
е признат за собственик на основание давностно
владение за правата над ½ идеална
част от недвижим имот: земеделска земя (нива) с площ 22 506 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор 47336.41.43 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-878/30.03.2018г. на ИД на АГКК, намираща се в землището на град М.,
община Русе, местност „к.К.“,
трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план: 041043, при съседи:
имот с идентификатор 47336.41.63; имот с идентификатор 47336.41.64; имот с
идентификатор 47336.41.23; имот с идентификатор 47336.41.44 и имот с
идентификатор 47336.41.182.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №136, том ІІІ, рег.№4814, дело
№386/23.06.2020г. по описа на нотариус с рег.№629, с който З.Д.С., ЕГН **********
е признат за собственик на основание давностно
владение за правата над ½ идеална
част от недвижим имот: нива с площ 3001
кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 47336.45.29 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-878/30.03.2018г. на
ИД на АГКК, намираща се в землището на град М., община Русе, местност „С“трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 045029, при съседи:
имот с идентификатор 47336.45.4; имот с идентификатор 47336.45.23; имот с
идентификатор 47336.45.7; имот с идентификатор 47336.45.30 и имот с
идентификатор 47336.53.114.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН ********** и да
заплатят на Р.Д.С., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 755 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: