№ 113
гр. Берковица, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20251610200152 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. С. А. от град Берковица, ул. „................“ № .... ЕГН
********** е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2
от Закона за движението по пътищата, е наложена, на основание чл.179, ал.3,
вр. чл.187а, ал.1 от същия закон глоба в размер на 300 лева.
Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. На тези основания се иска отмяна на
административния акт като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание А. поддържа жалбата си. Развива подробни
съображения в смисъл, че електронният фиш следва да бъде отменен поради
изтичане на давността по чл.80, ал.1, т.5 НК.
Наказващият орган е изразил становище, че електронният фиш е
издаден в съответствие с процедурните изисквания на Закона за движението
1
по пътищата и изложеното в него напълно отговаря на изискванията за
съдържание. По отношение на спора по същество се посочва, че процесното
деяние е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин
от събраните доказателства. Изразено е несъгласие с тезата за отмяна на
административния акт поради изтекла давност. Претендират се разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 ЗДвП и е процесуално
допустима.
Производството е по реда на чл.189ж, ал.5 ЗДвП, вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното: На 22.02.2021 година в
19.00 часа с устройство № 10742, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътища,
намиращо се на път 81 км. 53+979 е установено нарушение №
ВС057АСА77АD5A34E053031F160A351B с ППС лек автомобил „.....“ с
регистрационен № ...... с обща технически допустима максимална маса 1680,
брой оси 2, категория ППС не е посочена, в Община Берковица по път за
движение 81 км. 53+979 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
При това положение от Агенция „Пътна Инфраструктура“ е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №
**********, с който на собственика на посоченото по-горе моторно превозно
средство Д. С. А. от град Берковица е наложена на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от същия закон.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронния фиш и в
жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:
При проверката за законосъобразност на обжалвания фиш, която е
длъжен служебно да извърши, съдът е изследвал въпросите, свързани с
2
приложението на чл. 34, ал.1 ЗАНН, предвид наведените от жалбоподателя
възражения. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/ 2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§ 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие
налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява
едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му
действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка
на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при
издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият
принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия
(чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове). Предвид изложеното съдът
счита, че разпоредбите на чл. 34 ЗАНН не намират приложение и не следва да
се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба.
В чл.189ж, ал.1-5 ЗДвП законодателят е предвидил особено
производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено
по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена
приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189ж, ал.5 ЗДвП).
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
3
на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да
се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по
този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това
извършителите на деяния със значително по-ниска степен на
обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били
поставени в по- тежко материално правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – т.
нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за
реализиране на административно- наказателно преследване, след изтичането
на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно наказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по- неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния
процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението /нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК и тече до
реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл
в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна,
които се прилагат в административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно
наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на
4
обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна
давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и
специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия
тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му
в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните
постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок,
то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече
обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да
намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото
приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност –
преследвателна и изпълнителна. Преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече
от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е
ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП
следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното
му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност
по НК. С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна
давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК. В
процесния случай ЕФ е окончателно генериран на 22.02.2021 г. от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е изпратен и връчен на 29.04.2025 г. – по данни от
приложеното известие за
доставяне , като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а
и не се твърдят такива. При това положение следва, че обикновената давност е
изтекла на 22.02.2024 г., т. е. повече от една година преди датата на връчване
5
на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно наказателното
правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ. По изложените мотиви
съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да
се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена
поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.5 от НК.
Съобразявайки изложеното дотук настоящият състав приема, че срокът
на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН е четири години и половина и предвид датата на
извършване на нарушението – 22.02.2021 година, то към настоящият момент
и този срок е изтекъл, тоест давността за наказателно преследване на
описаното в електронния фиш нарушение е изтекла на 22.08.2025 година.
При това положение обжалваният акт се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен без да се обсъждат доводите по същество.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58д, т.
4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал.
2 от Закона за движението по пътищата, на Д. С. А. от град Берковица, ул.
................ № .... ЕГН **********, е наложена, на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 1 от същия закон, глоба в размер на 300 лева, като
незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6