№ 35280
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20241110130398 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по молба на ответното
дружество за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските,
обективирана в депозираната въззивна жалба. Сочи се, че присъденото адвокатско
възнаграждение е в прекомерен размер.
С отговора на въззивната жалба, ищецът оспорва изцяло доводите формулирани
в същата, респективно оспорва и възражението за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е обективирана в
депозираната въззивна жалба, която от своя страна е подадена в срока по чл. 259 ал. 1
ГПК, намира същата за процесуално допустима.
По същество съдът намира молбата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че определеното адвокатско
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.
За пълнота, следва да се посочи, че съдът взе предвид, че с Решение на Съда на
****************** от 25 януари 2024 г. по дело ******** по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично
е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването
1
на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него.
Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир
за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил
вида на спора, цената на предявената искова претенция, фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че по делото е изслушано заключение по
допусната САТЕ, както и че процесуалният представител на ищеца се яви в
проведеното открито съдебно заседание, поради което е определено възнаграждение в
минимален размер по наредбата, с включен ДДС.
При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че не е налице
основание да ревизира изводите си, досежно размера на определеното адвокатско
възнаграждение, респективно молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
************************************** ЕИК *********, молба с правно
основание чл. 248 ГПК, обективирана във Въззивна жалба вх. № 412924/18.12.2024г.,
за изменение на Решение № 21296/25.11.2024г., постановено по настоящото гр.д.
№30398/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2