М О Т И В И:
Първоначално повдигнатото обвинение от РП-Плевен против
К.Л.М. *** е за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за това, че в периода от м.
септември 2018 г.
до м. ноември 2019 г.
включително, в гр. Плевен, като осъден да издържа свой низходящ – П.К.М., с
Решение № 408/2016 г. по гр. дело № 5669/2015 г. по описа на РС – Плевен,
влязло в сила на 17.03.2016 г., съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски
по 120 лева всяка на обща стойност 1800 лева .
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че няма пречка да се
приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият К.Л.М., се явява лично в съдебно заседание и с адв.
К. В..
Защитникът на подсъдимия, адв.
К. В. от ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно
следствие. По същество защитникът на подсъдимия изразява становище, че с оглед
обстоятелството, че е изплатил дължимата издръжка, съдът да не му налага
наказание.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:
През 2010 г. подсъдимият М. сключил брак със
свидетелката Ц.А. ***, като впоследствие на 04.02.2011 г. им се родила дъщеря –
П.К.М..
След известно време брачно съжителство подсъдимият М.
и свидетелката Л. се развели, като РС – Плевен с влязло в сила Решение №
408/2016 г. по гр. дело № 5669/2015 г. определил свидетелката Л. за законен
представител на малолетната П.М.и присъдил на последната месечна издръжка в
размер на 120 лева, дължима от баща й К.М..
След влизане в сила на съдебното решение подсъдимият М.
погасявал задълженията за издръжка на дъщеря си ненавременно и частично, като
последното плащане от негова страна по банковата сметка на свидетелката Л.,
предназначено за издръжката на детето било от м. август 2018 г.
Поради горните обстоятелства свидетелката Ц. Л. подала
жалба до РП – Плевен и по случая било образувано настоящото досъдебно
производство, в хода на което била разпитана свидетелката Л., като тя
потвърдила гореописаната фактическа обстановка.
По делото били приобщени относими
писмени доказателства, от които става ясно, че в периода от м. септември 2018
г. до м. ноември 2019 г. подсъдимият М. не е заплатил дължима сума за издръжка
на дъщеря си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни
вноски на обща стойност 1800 лева.
Така установената фактическа обстановка се изяснява от
свидетелските показания на Ц. Л. дадени в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие и писмения доказателствен материал по делото,
приложени по проведеното досъдебно производство №Д-616/2019г. по описа на
РП-Плевен и проведеното съдебно следствие, както и останалите приложени по
делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът намери, че извършеното от страна на подсъдимия К.Л.М. осъществява от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице влязло в сила съдебно решение
на РС-Плевен, с което подсъдимият М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за
детето си, като изпълнителното деяние престъплението е осъществено чрез
бездействие от страна на подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е
съзнавал, че като не изпълнява задълженията си за плащане на издръжка лишава детето
си от средства за задоволяване на ежедневни нужди.
Смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът приема
чистото съдебно минало и изплатената дължима издръжка от страна на подсъдимия М..
Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия М..
Поради изложените правни и фактически съображения,
съдът призна подсъдимия К.Л.М. за виновен в извършване на престъпленията по
чл.183, ал.1 от НК.
Предвид факта на изплащане на дължимата издръжка за процесния период от страна на подсъдимия К.М. до
постановяване на присъдата в настоящата инстанция, както и липсата на настъпили
каквито и да е вредни последици за пострадалия, съдът на основание чл.183, ал.3
от НК не го наказа.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: