МОТИВИ към присъда от 20.01.17 г. по НОХД № 1379/16 г. на
ВРС:
Настоящето съдебно
производство е образувано по внесен обвинителен акт от ВРП с повдигнати
обвинения, както следва:
1.против подсъдимия К.
П. М. за това, че за времето от 15.04.2016 г. до
10.07.2016 г. включително, в гр. В., при условията на продължавано престъпление
и опасен рецидив, сам и след предварителен сговор в немаловажен случай с подс. Х.В.М.,
е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 585.40 лв. от владението и без съгласието на различни граждани, с намерението противозаконно да ги присвои,
както следва:
- На 15.04.2016 г. на ул. „***” в гр. В. е отнел чужди движими
вещи – дамска чанта на стойност 21.00 лв. с намиращи се в нея връзка ключове на
стойност 70лв. и мобилен телефон марка
„HUAWEI” с ИМЕЙ *** на стойност 83.20 лв. или вещи на обща стойност на
174.20лв., от владението и без съгласието на собственика Т. Д. Т. от с.гр., с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На 01.06.2016 г. на бул. „***” в гр. В.
е отнел от владението и без съгласието на продавач- консултант Н.Д.К. от с.гр.,
чужди движими вещи- 1 пакет вакуумирана луканка „Чипровци” на стойност 4.20лв.,
собственост на „П.” ЕООД с управител А.П., с намерение противозаконно да я
присвои;
-
На 06.07.2016г. на ул. „***” 49 в гр. В., след предварителен сговор с Х.В.М.
в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на
40.00лв., от владението и без съгласието на собственика Г.Ц.И. от с.гр., с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На 10.07.2016 г. на ул. „***” 21 в гр. В.
е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 407.00лв., от владението
и без съгласието на собственика М.Ц.Т. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.5 НК не се
отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност -
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 26, ал.4, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ НК;
2.против подсъдимия Х.В.М. за това, че за времето от 06.07.2016 г. до
30.07.2016 г., включително, в гр. В., при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, сам и след предварителен сговор в немаловажен
случай с подс. К.П.М., е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2169,25 лв.
от владението и без съгласието на различни граждани, с намерението противозаконно да ги присвои,
както следва:
-
На 06.07.2016г. на ул. „***” 49 в гр. В., след предварителен сговор с К.П.М.
в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на
40.00лв., от владението и без съгласието на собственика Г.Ц.И. от с.гр., с
намерение противозаконно да ги присвои ;
-
На 07.07.2016 г. на ул. „***”№ 1 в гр. В. е отнел чужди движими вещи –
златни накити /колие с кръстче и 2 броя дамски пръстени/ с общо тегло 8.65гр.
на стойност 562.25 лв. и парична сума в размер на 1000.00 лв., или вещи на обща
стойност 1562.25 лв. от владението и без съгласието на собственика Х.Г.Б. от
с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 30.07.2016 г. на ул. „***” № 16 в гр.
В. е отнел чужди движими вещи –парична сума в размер на 567.00 лв. от
владението и без съгласието на собственика на Т.Г.А. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като квалифициращото обстоятелство по чл.195,
ал.1, т.5 НК не се отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна
дейност - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 26,ал.4,
вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК.
И двамата подсъдими се признават за виновни
по повдигнатите обвинения, като в съдебно заседание на 20.01.17 г. по тяхно и
на защитата им искане е даден ход на делото при условията и по реда на чл.371,т.2 НПК. Двамата са направили пълни самопризнания на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и с определение на основание чл.372,
ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК съдът е обявил, че същите ще се ползват при
постановяване на присъдата без да се събират наново доказателства.
Участващият по делото прокурор поддържа
внесените обвинения без изменение. Пледира за безспорна доказаност на
престъпната деятелност на подсъдимите, с искане за постановяване на осъдителна
присъда и налагане на наказание на двамата подсъдими при превес на отегчаващи
вината обстоятелства – около предвидения от закона среден размер, с последваща
задължителна редукция по чл.58а, ал.1 НК с една трета.
Идентична позиция поддържат и двамата
подсъдими и техните служебни защитници, но с искане за определяне на
наказанията при превес на смекчаващи вината обстоятелства- в предвидения от
закона минимум и последващото им намаляване с една трета.
Пострадалите свидетелки М.Ц.Т. и Х.Г.Б. са конституирани
като граждански ищци в процеса, като за съвместно разглеждане са приети и
предявените от тях против двамата подсъдими искове: от страна на М.Т.
самостоятелно против К.П.М. за сумата от 407.00 лв. и от страна на Х.Б.
самостоятелно против Х.В.М. за сумата от 1562.25 лв., представляващи
обезщетения за причинените от съответните деяния и невъзстановени имуществени
вреди, ведно със съответните законни лихви от датите на уврежданията до
окончателното изплащане на сумите.
След преценка на обстоятелствената част на
обвинителния акт, направените от подсъдимите самопризнания и приобщените
доказателства, събрани на досъдебното производство, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
Подс.Х.В.М. е роден на 10.05.90 г., семеен, с
начално образование, безработен, с лоши характеристични данни по местоживеене. Осъждан
е многократно, в т.ч. с присъда по НОХД№311/11 г. на ВРС, влязла в сила на
18.07.11 г., с която за извършено от
13.05 до 23.08.2010 г. престъпление по чл.195 НК му е наложено наказание от
четири години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, както
и с определение за одобряване на споразумение по НОХД№579/15 г. на ВРС, влязло
в сила на 05.06.15 г., с което за извършено на 21.04.15 г. престъпление по
чл.196 НК му е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
Подс.К. П. М. е роден на 19.09.92 г.,
неженен, безработен, с начално образование, с лоши характеристични данни по
местоживеене. И той е осъждан многократно, в т.ч.с определение за одобряване на
споразумение по НОХД№384/11 г. на ВРС, влязло в сила на 20.07.11 г., с което за
извършено на 10.01.11 г. престъпление по чл.195 НК му е наложено наказание от
две години лишаване от свобода при строг режим и с присъда по НОХД№1359/13 г.
на ВРС, влязла в сила на 28.12.13 г., с която за извършено на 08.03.13 г.
престъпление по чл.196 НК му е наложено наказание от две години лишаване от
свобода при строг режим.
През 2016 г.
двамата подсъдими основно се препитавали с кражби на вещи, собственост на
случайно подбрани жители на гр. В..
Така около 10.15
часа на 15.04.2016 г. подс. М. *** и в близост до склад в ОКС забелязал
незаключен л.а. „Ситроен ” с ДКН М 9942 ВК, собственост на св. Т. Д. Т..
Подсъдимият отворил шофьорската врата и взел оставената от Т. нейна дамска
чанта, в която се съдържали лични
документи, ключове и мобилен
телефон „HUAWEI”, след което напуснал
мястото. След това подс. М. продал gsm-апарата, а
останалото изхвърлил. В рамките на разследването мобилният телефон е бил
доброволно предаден от последния купувач – св. Найденов и е бил върнат на
собственика.
Около 23.30 часа
на 01.06.2016 г. подс.М. влязъл в търговски обект, находящ се на бул. „***” в
гр. В., собственост на „П.” ЕООД с
управител св. А. П. и от открит щанд взел вафла, но скрил в дрехите си и вакуумирана луканка
„Чипровци”. Действията му били забелязани от продавача – св. Н.Д.К., която на
касата изрично го попитала дали освен вафлата има и нещо друго за плащане. М. отрекъл
и след като платил десерта напуснал магазина, но в близост до същия бил
задържан от охранители, сигнализирани от св. К., които открили луканката и я
върнали на продавача.
Около 12 часа на
10.07.2016 г. подс. М. проникнал през незаключена входна врата в жилище,
находящо се на ул. „***” № 21 в гр. В. и собственост на св. М.Ц.Т. ***. Преди
да влезе в къщата подсъдимият бил
забелязан от св. Т., която обаче го помислила за инкасатор и не му попречила.
Намерените в жилището 407 лв. подсъдимият взел за себе си и напуснал мястото.
На 06.07.2016
г. двамата подсъдими се разхождали в гр. В. и търсели подходяща къща, в която
да проникнат и извършат кражба. Докато преминавали по ул. „***” в гр. В. те набелязали жилище, находящо се на №
49 и собственост на св.Г.Ц.И. ***, проникнали в помещенията през отворен
прозорец и взели намерената вътре сума от 40 лв., след което напуснали и
по-късно похарчили парите за себе си.
Около 12 часа на
07.07.2016 г. подс. Хр.М. забелязал отворен прозорец на къща, находяща се на ул. „***”№ 1 в гр. В. и собственост на св.Х.
Г. Б. от с.гр. Св.Б. отсъствала от дома си и в него била единствено
неподвижната й майка и това било използвано от подс. М., който проникнал в
жилището през същия прозорец. След като преровил различни чекмеджета в една от
стаите на втория етаж М. открил златни
накити /колие с кръстче и 2 броя дамски пръстени/ с общо тегло 8.65гр. и
парична сума в размер на 1000.00лв., които взел за себе си и напуснал къщата.
Няколко дни по-късно подсъдимият потърсил и получил съдействие от своя близка –
св.Р.Т., която продала златните накити в бижутерски магазин на „Венелин – КБ“
ЕООД, като получената срещу това сума и отнетите 1000 лв. подс. М. похарчил за
себе си.
На 30.07.2016 г.
подс. Хр. М. *** и забелязал незатворен прозорец в къща, находяща се на № 16 и
собственост на св. Т.Г.А. ***. Подсъдимият
проникнал през прозореца в жилищните помещения, където намерил различни банкноти
и монети в общ размер от 567 лв., които взел за себе си, напуснал мястото и ги
похарчил.
По заключението на назначената
на досъдебното производство СОЕ общата стойност на отнетите вещи е била 2754,65
лв., от които: на св. Г. И. – 40 лв.; на св. М. Ц. – 407 лв.; на св. Б. –
1562,25 лв.; на св. А.П. – 4,20 лв.; на
св. Т. – 174,20лв. и на св. А. – 567 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява изцяло и безпротиворечиво от самопризнанията на двамата подсъдими,
подкрепени с показанията на свидетелите Г.И., М.Т., Х.Б., Р.Т., Д.А., Н.К., А.П.,
Т.Т., Н.Т., Т.А., И.Т. и К.К., протоколи за огледи на местопроизшествие и доброволно
предаване, заключения на СОЕ и дактилоскопни експертизи, характеристики,
свидетелства за съдимост на подсъдимите и справки за търпени наказания. Данните
от горепосочените доказателствени източници са абсолютно еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което и не се налага по- подробното им обсъждане.
Въз основа на възприетата фактическа
обстановка, съдът намери от правна страна следното:
Въз основа на възприетите
фактически положения, съдът намери за безспорно установено, че престъпленията
за които са повдигнати обвинения са извършени от подсъдимите и са налице всички
обективни и субективни признаци квалифициращи тези престъпления по чл.196,
ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и
”б” НК, а именно:
За времето от 15.04.2016 г. до 10.07.2016 г. на различни адреси в гр.В.,
при условията на продължавано престъпление, подсъдимият К.М. е отнел от
владението и без съгласието на различни лица чужди движими вещи с намерението
противозаконно да ги присвои, както следва: от владението на св.Т.Т. е отнел
вещи на стойност 174.20 лв.; от владението на св.А.П. е отнел вещ на стойност 4.20
лв. и от владението на св.М.Т. е отнел вещи на обща стойност 407,00 лв.
За времето от 06.07.2016 г. до 30.07.2016 г. на различни адреси в гр.В.,
при условията на продължавано престъпление, подсъдимият Х.М. е отнел от
владението и без съгласието на различни лица чужди движими вещи с намерението
противозаконно да ги присвои, както следва: от владението на св.Х.Б. е отнел
вещи на стойност 1562.25 лв. и от владението на Т.А. е отнел вещи на стойност 567,00
лв.
Извън гореописаната си самостоятелна престъпна
деятелност, двамата подсъдими заедно и след предварителен сговор помежду си, в
немаловажен случай са извършили още една кражба на 06.07.16 г. в гр.В. на вещи, собственост на св.Г.И. в размер на 40.00 лв.
Към инкриминирания период подс.М. е бил многократно осъждан, в т.ч. с
горепосочената присъда по НОХД№311/11 г. на ВРС. Това осъждане квалифицира
настоящето му деяние и като извършено при условията на “опасен рецидив”
съгласно чл.29, ал.1,б.”а” НК, а заедно и с осъждането му по НОХД№579/15 г. на
ВРС квалифицира престъплението и като опасен рецидив по чл.29, ал.1,б.”б” НК.
Предвид двете горепосочени осъждания на подс.М. по НОХД№384/11 г. и
НОХД№1359/13 г. на ВРС, извършеното от него престъпление също се явява такова
при опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК.
И двамата подсъдими са действали при пряк умисъл, тъй като са съзнавали
обществената опасност на поведението си и на последиците от него и са целели
пряко настъпването им.
На последно място, налице е и
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК за всеки от подсъдимите,
тъй като се касае до три отделни деяния за подс.М. и четири отделни - за подс.М.,
осъществяващи поотделно състави на едно и също по вид престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват продължение на предходните. Видно е обаче, че след предварителен сговор е
било извършено само посегателството от 06.07.2016 г., като предметът на
престъплението е в невисок размер. При това положение съдът намира, че
квалифициращото обстоятелство по смисъла на чл. 195, ал.1, т.5 НК не се
отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност на всеки от подсъдимите
и поради това и по аргумент от чл.26, ал.4 НК последната следва да се подведе
по по-лекия състав на престъплението по
чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б.б.„а“ и
„б“ НК, като това квалифициращо обстоятелство се вземе предвид при определяне
на наказанията им.
При така изложените съображения, съдът призна двамата подсъдими за виновни
изцяло по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения за гореописаните престъпления.
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите за извършеното и при
спазване задължителната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК,вр.чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 НК съдът съобрази следните обстоятелства: като смекчаващи вината
обстоятелства –идентични и за двамата подсъдими се отчетоха оказаното
съдействие за изясняване на случая още на досъдебната фаза, допринесло
значително за разкриване на деянията, проявената самокритичност и изказано
съжаление, семейният им, социален и
имуществен статус, като фактори способствали извършването на престъплението.Като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото им съдебно минало,
извън осъжданията квалифициращи настоящето престъпление като опасен рецидив,
лошите характеристични данни по местоживеене, почти цялостното невъзстановяване
на причинените щети, обществената опасност на престъпленията, с оглед броя и
вида на деянията, включени в продължаваната деятелност и квалифициращите им
признаци. Така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства мотивираха
съда да им определи наказания в размер от по 4 години лишаване от свобода, а след
задължителната редукция с една трета, като краен резултат да им наложи
наказания от по две години и осем месеца лишаване от свобода за всеки.Тези
наказания следва да се търпят ефективно при първоначален строг режим в затвор, съгласно чл.61,т.2, вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 НК, съдът приспадна
от наложените наказания, времето на задържане на подсъдимите по настящето
производство, съответно за подс.М. считано от 15.07.16 г. до 14.09.16 г., а за
подс.М. от – от 02.08.16 г. до 06.10.16 г.
Предвид изхода от делото-признаване на подсъдимите за
виновни по повдигнатото им обвинения, а от друга страна и невъзстановяването на причинените от съответните
деяния имуществени вреди, то и предявеният граждански иск от пострадалата
свидетелка М.Т. против подс.К.М. за сумата от 407.00 лв. и от пострадалата
свидетелка Х.Б. против подс.Х.М. за сумата от 1562.25 лв. се явяват изцяло
доказани по основание и размер. Затова и съдът ги уважи изцяло в тези размери,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-10.07.16 г. за св.М.Т. и
07.07.16 г. за св.Х.Б. до окончателното изплащане на сумите.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимите да заплатят
поравно /по сметка на ОДМВР-В./ направените на досъдебната фаза разноски по
делото в общ размер на 401.46 лв., както
и по 50.00 лв. държавна такса върху уважените граждански искове.
При горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: