РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Ловеч, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200799 по описа за 2025 година
Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР
Производството е образувано по жалба по жалба на Н. Р. В. чрез адв. С.
Т. против Заповед за задържане на лице № 1762зз-153/12.09.2025 г. издадена
от С. Е. Ж., разузнавач при РУ на МВР-Ловеч.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта не отговаря на
изискванията на закона, липсва описание на фактическите обстоятелства,
поради което е незаконосъобразна и се иска от съда да я отмени..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.С.Т., която
моли съда да отмени обжалваната заповед, тъй като е немотивирана, като
излага, че липсват фактически основания за постановяването й. В заповедта е
посочен протокол за личен обиск със съответния номер 21720, в който не е
посочено, че е извършен полеви тест и резултата от него. Допълнително
представения протокол не е посочен в обжалваната заповед, следователно не
може да се приобщи като мотивировка към обжалваната заповед.
Съдържанието на обстоятелствената част не прави връзка с всички
необходими факти и обстоятелства, за да се мотивира диспозитива съдържащ
1
Заповед за задържане за 24 часа. Моли да бъде отменена заповедта за
задържане.
Ответникът по жалбата С. Е. Ж., разузнавач при РУ на МВР-Ловеч,
редовно призован, не се явява.
Заинтересованата страна РУ на МВР – Ловеч, редовно призована, не
изпращат представител.
Районна прокуратура – Ловеч, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от защитника на
лице, пряко засегнато от административния акт.
Н. Р. В., ЕГН: ******** от Ловеч бил задържан в арестните помещения
на РУ на МВР Ловеч на 12.09.2025 г. в 10.10 часа за срок до 24 часа на
основание чл. 72, ал.1,т.1 от ЗМВР поради постъпили достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, съдържащи се в протокол за
личен обиск № 1762р-21720/12.09.2025 г. Издадена е медицинска справка за
освидетелстване на лице, както и съставена, съпровождащата задържането
декларация за правата на задържано лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в
пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМВР, в
установената от закона форма. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, задържането на
лицата по чл.72, ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на
съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.74, ал.2 от ЗМВР, като
съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
основанието за задържането, данни индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72
от ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето,
веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и чл.73 от
ЗМВР. На лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, като
му е определен служебен защитник от ЛАК, поради което следва да се приеме,
че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за
2
защита на правата на човека.
Посоченото в заповедта правно основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
наличие на данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Спазени
са условията и срока по чл.73 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на разпоредбата,
заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за
издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. В настоящият случай,
заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни
основания за издаването й. Изискването за излагане на фактическите
основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е
формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В
случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни
относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно
е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се
изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от
полицейските служители.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че
са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите
правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на
основание чл.72, ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или
да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи предположение, че лицето, срещу което се прилага
мярката, е извършило престъпно деяние. В заповедта са посочени фактически
обстоятелства, че има данни за извършено от жалбоподателят престъпление
по чл.354а, ал.3 от НК, съдържащи се в протокол за личен обиск № 1762р-
21720/12.09.2025 г., приложен към преписката. Същото се установи и пред
съда, от изисканите и приложени по делото писмени доказателства – протокол
за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, от
3
който се установява, че за деянието, за което е бил задържан жалбоподателя е
налице образувано ДП, в какъвто смисъл са и твърденията на издателя на
заповедта. За обстоятелството, че има образувано ДП №407/2025 г. по описа
на РУ-Ловеч срещу задържаното лице за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
пр.2 от НК свидетелстват и представените от адв.Т. писмени доказателства:
искане до ЛАК за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ,
постановление за предоставяне на правна помощ и постановление за
назначаване на защитник. Целта на закона е задържането - като превантивна
мярка - да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено разследване. Поради това, възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването и/или
предотвратяването на престъпление, а не с наличието на вече безспорно,
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането, както е в настоящия случай. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
С посочената разпоредба на чл.354а, ал.3 от НК, законодателят е
криминализирал деянието, за който без надлежно разрешително придобие или
държи наркотични вещества или техните аналози. От заявеното от издателя на
заповедта е видно, че в РУ-Ловеч има образувана преписка, касаеща Н. В. във
връзка с която същият е търсен, но не е открит, както и че полицейските
служители са в известност, че лицето се занимава с кражби и наркотици и
именно по тази причина полицейският орган С. Ж. след получена оперативна
информация за местонахождението на лицето го е установил и е извършен
личен обиск, при който са открити подробно описани в протокола вещества, за
които чрез полеви тест е установено, че представляват наркотични вещества.
На органите на РУ Ловеч е било известно, че предполагаемият извършител на
деянието е именно задържаният В., както и че се касае за държане на
наркотични вещества, което представлява престъпление по чл.354а, ал.3 от
4
НК. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са били
налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на В., което е
основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като
не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление.
Не е необходимо също така в заповедта да се излагат пространни
мотиви -достатъчно е да бъде посочено, че са налице данни за извършено
престъпление. Информацията, подкрепяща и обосноваваща издаването на
заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР може да се съдържа в
съответната административна преписка, каквато в процесния случай е налице.
Достатъчно е в преписката да се съдържат данни, от които да може да се
направи извод за евентуална съпричастност на дадено лице към конкретно
извършено престъпление.
Както е посочено и по – горе, в конкретния случай е изпълнено
законовото изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа”. В заповедта за
задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно
фактическите основания заповедта сочи „данни за извършено престъпление
по чл.354а, ал.3 от НК”.
Лицето е уведомено за основанията за задържането му и са разяснени
правата му, с което е гарантиран принципът за защита от произвол.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила. В оспорения акт има правно
основание – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В
действителност фактите, описани в заповедта са оскъдни, посочва се, че за
лицето са налице данни за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, която
разпоредба регламентира престъпен състав /като се отчита фактът, че това не е
част от наказателно производство по НПК във вр. с НК, а става дума за
производство по ЗМВР във вр. с АПК/.
Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са
го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо
мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ,
5
неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването
на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Като част от
преписката по делото са представени писмени доказателства, цитирани по –
горе, от които са налице данни, че към момента на задържане на В. са били
налице фактически основание за това. В подкрепа на събраните по делото
доказателства са и показанията на издалия заповедта – С. Ж., дадени в хода на
делото. Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и
наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се
приложи принудителната административна мярка от административния орган.
Предвид посоченото в заповедта фактическо основание – данни за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, съдът намира, че заповедта е мотивирана
в достатъчна степен, с оглед нейното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите
си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на
престъпления. В тази връзка достатъчно е да има определени данни, от които
може да се направи предположение за съпричастността на определено лице
към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително
престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение
е предмет на друг съдебен процес.
Видно от представените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства - докладна записки, протокол за личен обиск по чл.80 от ЗМВР,
протокол за обиск и изземване, са налице данни, обосноваващи
предположение за извършено конкретно престъпление. Налице е предвидения
в закона критерий за издаване заповед за задържане на лице за срок от 24 часа.
Целта на мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения
да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване. Въпросът за извършителя, вината и други обстоятелства
касаещи наказателната отговорност могат да бъдат установени в рамките на
съответното наказателно производство.
Без значение за издаване на оспорената заповед е дали задържаното
лице впоследствие е било привлечено като обвиняем и разпитано в това
качество, дали е преквалифицирано деянието или е прекратено наказателното
производство.
6
На следващо място обжалваната заповед не противоречи на целта на
закона. Както бе посочено по - горе в мотивите прилагането на принудителна
административна мярка не е налагане на наказание за престъпление, а
превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез
ограничаване на правото на свободно придвижване. Настоящият състав не
споделя изложеното в жалбата, че същата е незаконосъобразна, тъй като е
издадена, без да са посочени и доказани основанията за задържане на
жалбоподателят, като аргументи за това са изложени по – горе.
Целокупният анализ на доказателствата по делото обуславя извода, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при наличие на законоустановените в ЗМВР материално
правни предпоставки за това, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на
закона. Не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и
следва да остане в сила, а подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая съда намира
за законно, оправдано и целесъобразно, предвид на това, че по делото са
събрани доказателства относно наличието на фактически основания за
издаването на оспорената заповед.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. В., ЕГН:**********, чрез адв.С.Т. против
Заповед за задържане на лице рег. № 1762зз-153/12.09.2025 г. издадена от С. Е.
Ж. –разузнавач при РУ Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Ловеч, в 14 – дневен срок от днес за жалбоподателя и от съобщението за
ответника.
7
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8