РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. П., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101034 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора
и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на
М. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „М.“ № 20 и съдебен адресат по
делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
управителя Петър Благовестов Дамянов.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4751035/17.03.2023 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получава заемна сума в размер
на 900 лева, и общо дължима сума с лихва 1 040,16 лева, при срок на кредита осем вноски.
Сочи, че във вр. с чл. 4 от процесния договор, е сключил с втория ответник „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4751035/17.03.2023 г., с
който да бъде обезпечен сключеният договор за заем, като възнаграждението за поръчител е
в размер на 823,84 лева. По този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство е в
общ размер на 1 864 лева.
По отношение на договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ищецът твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на
ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в процесния
договор за паричен заем е посочена абсолютната стойност на годишния процент на
разходите, без да е разписана ясна методика на формирането му по договора, както и че не е
ясно как се съдържа посочената годишна лихва и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. Сочи, че е налице заблуждаваща търговска практика. Навежда, че заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита, като доколкото сключването на договор за поръчителство е въздигнат
като елемент от сключването на договора за паричен заем, е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че ответните дружества са свързани лица и чрез
1
договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит.
В условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен
заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предвиждаща
сключването на договор за поръчителство като условие за сключване на договора за паричен
заем, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на
ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава
принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, с което се нарушава
принципът на добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. На следващо
място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното
дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ищецът твърди, че същият е нищожен, поради
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно -
нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за
сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че
процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда
заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е
допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и
по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит,
известен е на кредитора и е следвало да бъде включен в ГПР.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за
паричен заем № 4751035/17.03.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № 4751035/17.03.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП; както и да приеме, че така сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство № 4751035, сключен на 17.03.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр.
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Оспорва
твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет
на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че
обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19,
ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски,
поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.
Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход
по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Моли
съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищцовата страна.
В срока предвиден за това, ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, също депозира отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Навежда, че
процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че нормата на чл. 11, т.
10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да е посочен математическият
алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито да бъдат нарочно изброени разходите, които
формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди,
че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не е налице
2
заобикаляне на материалноправните изисквания на последната законова разпоредба.
Оспорва ищцовите твърдения, че за да бъде отпуснат кредита е необходимо да се сключи
договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, като посочва, че изборът на
обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца. Счита за неоснователни и твърденията, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен
заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Моли съда да отхвърли
изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.
П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: ********* бил сключен договор
за паричен заем № 4751035 от 17.03.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил
на заемателя парична сума в размер на 900 лева. Кредитът бил отпуснат при следните
условия: на 8 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, при
ГПР 47,69 % и общ размер на всички плащания 1 040,16 лева.
Между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД пък бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4751035, с който ищецът възлага на ответника да отговаря
солидарно с него пред "Изи Асет Мениджмънт" АД, по изпълнение на всички задължения
на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.
С оглед на това, между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата
сума, а между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД валидно правоотношение по договор
за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения.
"Изи Асет Мениджмънт" АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК , договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне
на поръчителство, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да
бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със
специалния ЗЗП.
Императивно изискване като основание за действителност на договора за
потребителски кредит е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима
сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява
вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,69 %, а фиксираната лихва е 40,00 %, но
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
3
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т. е. сумата в размер на 1 040,16 лева.
Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място (в гр. П.,
на 17.03.2023 г.), дори със същия номер на договора № 4751035 бил сключен друг договор с
трето за кредитното правоотношение лице "Файненшъл България" ЕООД, за поръчителство,
с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за
услугата на ответника се дължи възнаграждение в размер на 823,84 лева. Именно в тази
връзка двата договора не само, че били свързани, но възнаграждението по единия (за
поръчителството), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита).
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение
единият договор станал част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за поръчителство също следвало да са приложими правилата на
ЗЗП, а по кредита следвало се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Казано
по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която
произтича от чл. 4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с
трето лице, която така се явява част от договора за заем, като включена в съдържанието му и
в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на
избор - сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да
използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява ответникът), с който да
сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това
обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с
кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно
го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с
усвоения заем, които той трябва да плати.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това
изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според договора за кредит ГПР е 467,69 %, но това не е размерът на действителните
разходи за длъжника, защото сумата е без тази за възнаграждението за гаранцията по другия
договор, а с включването и на тази такса кредитът ще се оскъпи допълнително. Затова и тази
клауза за обезпечение е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи
на кредита, регламентирани в Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за
допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за поръчителство прикрива разходи, които
по естеството си следва да са включени в ГПР.
В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че
всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на
закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по -
4
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22
от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а оттук - е налице една нищожна кредитна
сделка.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за
точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на възнаграждение за гаранцията в
размер почти равен на отпуснатия кредит, съдът намира за установено в разрез с добрите
нрави и против интересите на потребителя. Това е така, тъй като по този начин се генерират
допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР. В този случай следва да
намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи,
установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са
недействителни.
Оттук и двата иска се явява основателни, като следва да се признае за установено, че
Договор за паричен заем № 4751035 от 17.03.2023 г., сключен между ищеца и
"Изи Асет Мениджмънт" АД и Договор за предоставяне на поръчителство № 4751035 от
17.03.2023 г. сключен между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД са нищожни.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца направени по делото разноски в общ размер на по 50 лева за държавна такса.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адв. Д. М. от АК-П., което по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска
помощ.
С оглед на горното съдът намира, че на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., следва да осъди всеки ответниците да заплатят на адв. М. дължимото
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, тъй като адв. М. е регистриран по ДДС, за което са
представени и надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС,
като „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да му заплати сумата от 485 лева с ДДС, а
„Файненшъл България“ ЕООД сумата от 480 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров, от една страна и М. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.
Б., общ. П., ул. „М.“ № 20, от друга, че Договор за паричен заем № 4751035 от 17.03.2023 г. е
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от управителя
Петър Благовестов Дамянов, от една страна и М. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес
с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 20 от друга, че Договор за предоставяне на поръчителство №
4751035 от 17.03.2023 г. е нищожен, като уговорен неравноправно в ущърб на потребителя,
противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, да заплати на М. К.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 20, сумата от 50 (петдесет)
лева, направени разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, да заплати на М. К. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 20, сумата от 50 (петдесет) лева,
направени разноски по делото за държавна такса.
На основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров, да заплати на адвокат Д. М. АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 485 (четиристотин осемдесет и пет)
лева с вкл. ДДС, за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от управителя
Петър Благовестов Дамянов, да заплати на адвокат Д. М. АК-П., с адрес на кантора и
съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 480 (четиристотин и
осемдесет) лева с вкл. ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6