Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7035 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7035/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е.К.М. ***
срещу
решение №246809 от 17.10.2019 г постановено
по гр.д.№43681/17 г на СРС , 50 състав , с което са
отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.36 ал.1 ЗАдв във вр.чл.286 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди С.Г.Л. ЕГН ********** *** да й заплати сумата от 500 лева – адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 15.06.2012 г по
в.н.о.х.д.№1747/12 г на СГС и сумата от 260
лева лихва за забава върху посочената главница за периода 02.06.2012 г –
30.06.2017 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2017 г до
окончателното й заплащане .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на
СРС , тъй като е
представен договор за правна помощ и съдействие от адвокатски кочан и е без
значение , че има и друг адвокат със сходни имена . Извършена от въззивника
защита по в.н.о.х.д.№1747/12 г на СГС , а ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 25.10.2019 г и е обжалвано в срок на 08.11.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
исковете СРС е приел , че договор за
правна помощ и съдействие от 15.06.2012 г е между ответника и Е.К. , и същата е
осъществила защита по наказателното дело . В регистъра на адвокатите има друг
адвокат Е.К. , а ищцата е адвокат Е.К. .
Решението на СРС е неправилно .
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба , както и не е оспорил , че е подписал договор с ищцата , като
са в сила последиците по чл.133 ГПК . Действително ищцата е с точно име
„Евросимка“ , което е много близо до посочената в договора „Е.“ и може да се
обърка при изписване , както и самата ищцата може по навик да изписва името си
по този начин .
Незаконосъобразни са действията на
първоинстанционния съд да извършва служебна проверка за други адвокати със
сходни имена и само на това основание да отхвърля исковете . При липса
на спор по идентичността на адвоката –страна по договора съдът не следва
служебно да повдига спорни въпроси между страните . И дори да е решил да стори
това , съдът е следвало да уведоми ищцата /адвокат по професия/ за „съмненията
си“ , че се извършва опит за присвояване на чужд хонорар и да й даде възможност
да представи доказателства , че именно тя е въпросния адвокат Е.К. .
Вместо това СРС е изготвил непълен
проект за доклад , който после е обявил за окончателен . В единственото о.с.з. на 16.09.2019 г СРС е приел
с неясно определение „служебно изискани документи“ ; без да уведоми ищцата
какви са тези документи , в каква връзка са събрани и какъв спор се „повдига
служебно“ от съда.С тези си действия първоинстанционният съд е поставил ищцата
в положение на процесуална изненада и е нарушил правото й на защита .
Настоящият съд счита , че при още наличните
доказателства пред СРС исковете са доказани по основание и размер . Според
изисканите адресни справки и справки от регистъра на адвокатите /неоспорени от
ответника/ ищцата е въпросният адвокат „Е.К.“*** , посочен и в пълномощното към
процесния договор . К. е подала въззивната жалба по в.н.о.х.д.№1747/12 г на СГС,
като във въззивната жалба е посочен същия адрес . Адв.Е.Ц. , за която СРС е изложил „съмнения“ , че е истинския защитник
на ответника , няма данни да е защитавала ответника и в молба до настоящия съд
изрично го заявява . Тя има и има съвсем друг адрес , а и исковата молба и
доказателствата към нея изобщо не са оспорени от ответника .
По делото е доказано , че ищцата е
подала въззивна жалба и е защитавала ответника по въззивното н.о.х.д. Исковете
за главница и лихви за забава са основателни и след отмяна на решението на СРС
трябва да се уважат .
С оглед изхода на делото в тежест на ответника
са разноските на въззивника пред СРС и СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №246809 от 17.10.2019 г постановено
по гр.д.№43681/17 г на СРС , 50 състав ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С.Г.Л. ЕГН ********** *** да заплати на
основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД на Е.К.М. ***
сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ и съдействие от 15.06.2012 г по в.н.о.х.д.№1747/12 г на СГС ; сумата
от 260 лева лихва за забава върху
посочената главница за периода 02.06.2012 г – 30.06.2017 г ; ведно със
законната лихва върху главницата от 30.06.2017 г до окончателното й заплащане ;
сумата от 400 лева разноски пред СРС
и сумата от 625 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи на
обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.