Определение по дело №587/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 09.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 09.09.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00587 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЕТ "М.Ж. *** против решение № 802/16.05.2019 г. по гр. д. № 8231/2018 г. на Районен съд – П., с което са отхвърлени предявените от ЕТ "М.Ж. *** срещу „Топлофикация – П.“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439 ГПК – за признаване недължимост на сумата от 147,72лв. /разликата над уважения размер от 1942,25 лв. до предявения размер от 2089,97 лв./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007 г. - 31.08.2009 г.; за признаване недължимост на сумата от 310,27 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2007 г. - 12.10.2009 г., както и на сумата от 142,01 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч. г. д. № 6703/2009 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 1233/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради изтекла погасителна давност.

В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Поддържа, че съдът не е съобразил, че в изп. производство разпределението на постъпилите суми се извършва по чл. 136 ЗЗД и съгласно посочените в него привилегии, а не по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както се сочи в решението. В тази връзка се твърди, че с платената в изп. производство сума от 600 лв. са погасени само разноски и лихви, а не част от главницата, както сочи съдът. С оглед на това се поддържа, че главницата е изцяло погасена по давност и в приложение на чл. 119 ЗЗД следва, че са погасени по давност и сумите за лихви, такси и разноски като следствие от основното задължение, поради което общият размер на отхвърлените искове от 600 лв., включващ част от главница, както лихви и разноски, не се дължат от длъжника. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат изцяло уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.10.2019 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.