№ 1894
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100507006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- гр. София- длъжник в
изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да намали поради
прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от
990 лв., постановен на 26.04.2022 г. по изп. дело № 20227870400069 на ЧСИ М.Д. с рег.
№ 787 на КЧСИ и район на действие- СГС, и срещу постановлението за разноски, с
което на длъжника е определена за плащане несъответна пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да
бъде постановено намаляване на посоченото възнаграждение до размер на сумата 200
лв. и намаляване на несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- Н.Г.Г. не изразява становище по повод
жалбата на длъжника по изпълнението.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, съдържащи
съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- частично основателна.
1
Изпълнителното производство по изп. дело № 20227870400069 на ЧСИ М.Д. е
образувано по молба на взискателя Н.Г.Г.- чрез адв. П. К., подадена на 14.04.2022 г., с
приложен към нея изпълнителен лист от 1.04.2022 г., издаден въз основа на влязло в
сила решение по т.д.№ 1176/ 2021 г. на ОС- Стара Загора, с което ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр.
София /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на Н.Г.Г. /като правоприемник на Г.П.Г./
сумата 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
6.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Към молбата са приложени небланково
пълномощно на името на адв. П. К. и небланков договор за правна защита и
съдействие, според който договореното между адвоката и клиента адвокатско
възнаграждение от 990 лв. /с ДДС/ било изплатено.
На 14.04.2022 г. на длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ е връчена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата 20 000 лв.- главница, ведно със
законната лихва от 6.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по
изпълнението, включващи: 990 лв.- адв. хонорар с ДДС, и 2 048.43 лв.-
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Според приложеното по изпълнителното дело извлечение от сметка сумата
27 927.04 лв. е преведена от длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ по специалната сметка на ЧСИ
на 21.04.2022 г.
На 19.04.2022 г., в срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е
постъпило възражение от длъжника за прекомерност на претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и за несъответно определена от ЧСИ
такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление на ЧСИ от 26.04.2022 г. възражението на длъжника ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ срещу постановлението за разноските е оставено без уважение, като е
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е
неправилно и следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 990
лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното
постановление на 26.04.2022 г. от адвокат- пълномощника на взискателя не са били
предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане, поради което и необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски
2
в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.-
пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването
на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./,
поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като
основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 990 лева следва да бъдат намалени до минималния
посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на
сумата 200 лв. или 240 лв. с включен ДДС.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Делибозов, с което е
отказано намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78, ал.5
ГПК, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 240
лева.
Относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ:
Определеният от ЧСИ размер на дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ, е 2 048.43 лв., видно от изпратената на длъжника покана за доброволно
изпълнение, и съответства на дължимата върху събираемото вземане- предмет на
изпълнителния лист, такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Жалбата срещу постановлението за
разноските в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде
отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 240 лв.- разноски за
дължимо на взискателя адв. възнаграждение. В частта относно пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ жалбата срещу постановлението като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Разноски на жалбоподателя с настоящото решение не следва да бъдат
присъдени, тъй като общото правило за дължимост на разноски в производството по
чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е
постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435,
ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде
разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще
е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски „в процеса относно
разноските“. Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има
несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в
производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни
разноски на страните не се дължат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /длъжник по
изпълнението/ Постановление от 26.04.2022 г. по изп. дело № 20227870400069 на ЧСИ
3
М.Д. с рег.№ 787 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя Н.Г.Г. /ЕГН **********/ и дължимо от длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД- гр.
София /ЕИК ****/ по изп. дело № 20227870400069 на ЧСИ М.Д.- с рег.№ 787 на КЧСИ
и район на действие- СГС, адвокатско възнаграждение от 990 лева на 240 лева
/двеста и четиридесет лева/, с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /длъжник по
изпълнението/ срещу издаденото по изп. дело № 20227870400069 на ЧСИ М.Д. с рег.№
787 на КЧСИ, постановление за разноските- в частта му относно определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“,
като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4