Решение по дело №2959/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от К.С.К., чрез процесуалния му представител адв.С., против Решение № 1698 от 12.10.2023г., постановено по АНД № 4059/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7123418, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е преквалифицирано извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е потвърден електронния фиш за налагане на глоба в останалата част, включително и в частта с която на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:

Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка приемайки за установено следното:

На 27.09.2022 г., в 11:31 часа, в с.Песнопой ул.“1-ва“ №2, в посока на движение от с.Песнопой към с.Долна махала, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС марка „Пежо 307”, per. № **** се движело с установена наказуема скорост от 82 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 32 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /АТСС/ TFR1 -М №511. Полицейските служители са установили, че това МПС е собственост на жалбоподателя. който не се е възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подал декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението.

Нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че съдът незаконосъобразно е преквалифицирал деянието, както и че неправилно е приел същото за повторно.

Настоящият съдебен състав не кредитира тези доводи поради следното:

Разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП въвежда условие в случай когато ограничението на скоростта следва да е различно от посоченото в ал. 1, то това обстоятелство се следва да се сигнализира с пътен знак. По делото нито се твърди, нито се доказва такъв да е бил поставен и тъй като нарушението е било извършено в населено място правилно въззивния съд е приел, че съобразно задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. деянието следва да се преквалифицира от нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Тази преквалификация по никакъв начин не променя изводът за това, че същото е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4098914 тъй като с този ЕФ водачът е бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 21 от ЗДвП.

Предвид горното съдът намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1698 от 12.10.2023г., постановено по АНД № 4059/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: