Р
Е Ш Е Н И Е
№
260847 / 12.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06041 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск от Л.З.И., с адрес: ***, в качеството й на управител на етажна собственост
с административен адрес: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 87, вх. А срещу
„ЗУУМ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Иван Шишман” № 12, представлявано от Асен Коцев Йорданов, с който се иска да бъде признато в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца, в качеството му на управител
на етажната собственост, сумата от 1080,00 лева, представляваща общия размер на
дължимият и неплатен наем за месеците април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2019г. за ползването на входно помещение, находящо
се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ет. , което задължение произтича по силата на
договор за наем на недвижим имот от 01.07.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1080,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 24.07.2020г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се сочи, че по
силата на Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2017г., сключен между
страните, ответното дружество е наело за ползване входно помещение, находящо се
в гр., ул. „”, бл., вх. , ет. , което помещение е в режим на обща етажна
собственост на собствениците на недвижимите имоти /апартаменти и гарсониери/,
находящи се във вход „А” в жилищен блок, находящ се на адрес: гр., ул. „”, бл. .
Сочи се, че по силата на чл. 2 от
Договора, ответното дружество се е задължило да заплаща месечен наем за
ползване на посоченото помещение в размер на 120 лева, до 15-то число на
текущия месец в брой. Ищецът твърди, че ответното дружество е заплащало
дължимите се месечни вноски от 01.07.2017г. до 01.01.2019г. Твърди, че за
месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2019г. ответното дружество не е заплатило наемната цена, съгласно сключения
договор, като общата сума на неплатените вноски възлиза на 1080,00 лева.
Ищецът твърди още, че на 24.01.2019г.
на ответното дружество е била връчена Нотариална покана, с която последното
било поканено да заплати наемната цена по силата на горепосочения договор за
наем за месеците от Април до Декември 2019г., като в поканата бил определен
срок за заплащане в срок от две седмици от датата на получаване на поканата.
Твърди, че до датата на подаване на настоящата искова молба, ответното
дружество не е заплатило претендираните вземания.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си, е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В същия, ответникът заявява, че
оспорва частично предявените искови претенции. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е бил сключен Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2017г.,
както и че договорения наем е заплатен от ответното дружество на ищеца до
30.03.2019г. Ответникът не оспорва дължимостта на месечните наемни вноски за
месеците Април, Май и Юни 2019г., възлизащи на сумата от 360,00 лева общо.
Посочва, че неизпълнението на задълженията по договора се дължи на
обстоятелството, че ищецът не е посочил банкова сметка, ***ите вноски.
По
отношение на претендираните вземания, представляващи наемни вноски за месеците
от м. Юли до м. Декември 2019г. включително, ответникът оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че процесният договор е сключен за срок от 2
години, считано от 01.07.2017г., поради което за претендирания период – от
01.07.2019г. до 31.12.2019г. страните не са били в облигационни отношения.
Ответникът обръща внимание на обстоятелството, че след получаване на цитираната
от ищеца нотариална покана, е върнал отговор на същата, в която е посочил, че
договорът за наем от 01.07.2017г. е с изтекъл срок, поради което ответното
дружество не дължи никакви суми на ищеца, като плащания по договор за наем. С
тези съображения намира, че предявения установителен иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
съдебно заседание, пълномощника на ищеца пледира за решение, с което предявения
установителен иск бъде уважен като основателен. С нарочна молба представя номер
на банкова сметка, ***е. Ответникът, чрез пълномощника си, пледира за решение,
с което предявената искова претенция за оспорвания период бъде отхвърлена като
неоснователна.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 872 от 09.03.2020г. по ч. гр. д. № 01529 по
описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжниците
(ответници по настоящото дело), при което
в срока по чл. 414 ГПК последните са оспорили вземанията, депозирайки писмени
възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата
искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С
оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими,
респ. дължи произнасяне по тях.
От
фактическа страна:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на
01.07.2017г. между страните са възникнали облигационни отношения със
сключването на Договор за наем на недвижим имот. Съгласно договора, ответното
дружество наело за ползване
входно помещение, находящо се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ет. , което помещение
е в режим на обща етажна собственост на собствениците на недвижимите имоти
/апартаменти и гарсониери/, находящи се във вход „А” в жилищен блок, находящ се
на адрес: гр., ул. „”, бл. .Не се спори от страните, а и се установява от
разписаното в чл. 2 ал. 1 от Договора, че уговорената месечна наемна цена
възлиза на 120,00 лева. От ал. 2 на чл. 2 от Договора се установява, че
наемателят се е задължил да изплаща наемната цена до 15-то число на текущия
месец, в брой.
Страните
не спорят, че месечните вноски са били заплатени от страна на ответното
дружество до 30.03.2019г.
Ответното
дружество не оспорва и дължимостта на месечните наемни вноски за месеците
Април, Май и Юни 2019г., възлизащи на сумата от 360,00 лева общо.
Спорен
между страните е въпроса за дължимостта на месечните наемни вноски за месеците
м. Юли до м. Декември 2019г. включително.
От
приетия по делото Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2017г. се
установява, че същият е със срок на действие 2 /две/ години, считано от
01.07.2017г. В чл. 5 ал. 1 от Договора, страните са се договорили, че
действието на договора се прекратява с изтичане на договорения срок, като
срокът може да се удължи само с изричното писмено съгласие на двете страни.
По
делото е прието като доказателство заверено копие на Нотариална покана,
отправена от ищеца до ответното дружество, в която ищецът е отправил покана до
ответника за заплащане в двуседмичен срок на наемните вноски за месеците от м.
Април до м. Декември 2019г., възлизащи на сумата от 1080,00 лева. От самото писмено
доказателство се установява, че нотариалната покана е била връчена на ответното
дружество на 24.01.2020г.
От
приетото по делото заверено копие на Нотариална покана, изпратена от ответното
дружество до ищеца се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че срокът на
действие на Договора за наем на недвижим имот от 01.07.2017г. е изтекъл, тъй
като двете страни нямат изрично писмено съгласие да се удължи, както изисква
чл. 5 ал. 1 от самия договор. От обсъжданото писмено доказателство се установява
още, че между страните е бил протекъл разговор, в който ответното дружество е
уведомило ищеца, че помещението, предмет на договора, ще бъде ползвано от трето
лице, живущо във входа. Ответникът е посочил още, че за да бъде коректен по
подписания договор, ще изплати сумите по договора за месеците Април, Май и Юни
2019г. на обща стойност 360 лева. В тази
връзка е поканило ищеца да посети офис на ответника или да посочи банкова
сметка, ***. Установява се, че поканата е била получена от ищеца на
25.02.2020г.
По
делото е приета и втора Нотариална покана, изпратена от ответното дружество и
получена на 03.02.2020г. от ищеца, в която ответното дружество отново е
обърнало внимание, че срока на договора за наем, сключен между страните на
01.07.2017г. е изтекъл. Посочил е също така, че по отношение на принудително
събраната сума, същата е изплатена от ответника извън регламента и предвид
нежеланието му за конфликт, породен от дребни суми. Ответникът отново е апелирал за прекратяване
на взаимоотношенията им.
По
делото са приети и други писмени доказателства, които съдът намира за
неотносими към правния спор, поради което не следва да ги обсъжда. Сред тях е и
заверено копие на изпълнително дело № 336/2019г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова, събирането на което съдът е допуснал с оглед евентуалното
установяване на взаимоотношенията между страните, в това число и евентуалното
продължаване на срока на действие на процесния договор, което, обаче, не е било
установено. В този смисъл, писменото доказателство се явява неотносимо,
доколкото всички обстоятелства, които се установяват с него са изрично
неоспорени от насрещната страна.
От правна страна:
Предявен е положителен установителен иск
от Л.З.И., с адрес: ***, в качеството й на управител на етажна собственост с
административен адрес: гр., ул. „”, бл., вх. с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл. 232 ал. 2 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 124 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за наем поражда
задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя
наетата вещ за временно ползване; за наемателя – да плати цената на
предоставеното му ползване за наетата вещ, както и разходите, свързани с това
ползване (чл.232, ал.2 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за наем поема
задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. Ищецът носи доказателствената тежест да докаже,
че между страните има сключен наемен договор за наем от 01.07.2017г.
с уговорената в него наемна цена, срок, условия, както и че е изправна страна
по договора. Ответникът следва да да установи, че е изпълнил задълженията си по
договора, като е заплатил претендираната от ищеца наемна цена.
Ответното дружество не
оспорва исковата претенция за дължимостта на наемните вноски за месеците Април,
Май и Юни 2019г., възлизаща на 360,00 лева, поради което предявения иск в тази
му част следва да бъде уважен, като основателен.
По отношение на иска в
останалата му част, съдът намира същия за неоснователен.
От приетите по делото
писмени доказателства се установи, че между страните са възникнали облигационни
отношения, породени от сключен между тях Договор за наем на недвижим имот от
01.07.2017г. От уговореното в договора – чл. 2, се установи, че размера на
месечната наемна вноска възлиза на 120,00 лева и е платима до 15-то число на
текущия месец в брой.
От клаузата на чл. 5 от процесния
договор за наем на недвижим имот се установи, че действието на договора се
прекратява с изтичането на договорения срок, като срокът може да се удължи само
с изричното писмено съгласие на двете страни. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи наличието на изрично писмено съгласие на
двете страни, то съдът намира, че действието на договора е преустановено с
изтичане на уговорения 2-годишен срок, а именно: на 30.06.2019г. За това говори
и посоченото в изпратените от ответното дружество до ищеца нотариални покани.
Както
беше посочено по-горе, за да бъде уважен искът
по чл.232,
ал.2, пр.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
заплащане на наемната цена, ищецът следва да докаже, че е налице валиден
договор за наем върху конкретния недвижим имот. С оглед установеното в
настоящото производство, а именно: прекратяване на действието на сключения
договор за наем с изтичането на предвидения 2-годишен срок и предвид липсата на
ангажирани доказателства, установяващи удължаването на срока на действие на
договора, то предявения иск в частта, касаеща претендираните месечни наемни
вноски за месеците Юли, Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември
2019г. подлежи на отхвърляне.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата в
размер на 306,00 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.07.2020г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира разноски в размер на 374,00 лева, от които: 50,00 лева за държавна
такса в двете производства (исково и заповедно), 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 24,00 лева – такса по ТТРЗЧСИ. Тук
следва да се отбележи, че съдът намира за основателно възражението на
представителя на ответника за включване към дължимите разноски на ищеца на
сумата от 24,00 лева, доколкото писменото доказателства, по отношение на което
са сторени разноските, е неотносимо към предмета на спора. Следователно, в
съответствие с уважената част от предявения иск, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 116,67 лева.
При
този изход на спора, право на разноски има и ответникът. Същия е доказал такива
в размер на 350,00 лева – за адвокатско възнаграждение. В съответствие с
отхвърлената част от иска, на същия следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 233,33 лева.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от Л.З.И., с адрес: ***, в качеството й на управител на
етажна собственост с административен адрес: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”,
бл. 87, вх. А срещу „ЗУУМ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Иван Шишман” № 12, представлявано от Асен Коцев
Йорданов, че „ЗУУМ” АД, с
ЕИК: ********* ДЪЛЖИ на ищеца, в качеството му на управител на етажна
собственост с административен адрес: гр., ул. „”, бл., вх. сумата от 360,00
лева, представляваща общия размер на неплатени наемни вноски по Договор за наем
на недвижим имот от 01.07.2017г. за м. Април, м. Май и м. Юни 2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 360,00 лева, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.07.2020г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 03750/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА в останалата му част - за разликата до пълния претендиран размер на
иска за главница от 1080,00 лева за периода от м. Юли до м. Декември 2019г.
включително.
ОСЪЖДА
Л.З.И.,
с адрес: ***, в качеството й на управител на етажна собственост с административен
адрес: гр., ул. „”, бл. , вх. А ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗУУМ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Иван Шишман” № 12, представлявано от Асен Коцев Йорданов сумата
от 233,33 лева, представляваща
направените по делото разноски, изчислени съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Иван
Шишман” № 12, представлявано от Асен Коцев Йорданов ДА ЗАПЛАТИ на Л.З.И., с адрес: ***, в качеството й на управител на
етажна собственост с административен адрес: гр., ул. „”, бл. , вх. на сумата от 116,67 лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. дело № 03750/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Перник
разноски, изчислени съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. гр. дело №
03750/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: