МОТИВИ към НОХД 2680/ 09г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против
Е.Я.Р.,***, за това, че На 15.09.2009 г., гр. Пазарджик, област
Пазарджишка, е отнел чужда движима вещ - мобилен апарат Нокия 7610, на стойност
300 лв. /триста лева/, от владението на Г.А.Ч. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд открадната вещ е върната – престъпление по чл. 197, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик
дава становище за налагане на наказание с приложение на императивната норма на
чл. 55 от НК, въз основа на което се замени предвиденото наказание лишаване от
свобода с пробация.
Защитникът оспорва квалификацията
на деянието, като настоява, че случаят е маловажен и деянието е съставомерно по
чл. 197, т.2 вр. Чл. 197, ал.3 вр. Ал.1 и поради това следва подсъдимият да
бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК и му
се наложи административно наказание глоба.
Подсъдимият се признава за
виновен.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На
15.09.2009 г. около 10:45 часа в гр. Пазарджик подсъдимият Е.Я.Р. отишъл в магазин «Кауфланд» с намерение да закупи телевизор
на лизинг, тъй като неговият се развалил. Кредитният консултант свид. Г.Ч.
приел устната молба и изготвил формуляр, който изпратил по интернет до
централния офис в гр. София. Кредитът бил отказан. След отказа свид. Ч. станал и отишъл до
отнесе етикета на стоката, за която бил отказан кредит. Тогава подс. Р. забелязал на бюрото мобилен апарат
«Нокия» и той решил да открадне телефона. Пресегнал
към бюрото, бързо взел телефона и напуснал магазина. При излизането
телефонът започнал да звъни, поради което подсъдимият го разглобил, извадил сим
картата и я захвърлил.
След
завръщането на работното си място, свид. Ч. установил липсата на мобилния
телефон и незабавно сигнализирал охраната. Били уведомени органите на
полицията. Заедно с охранителите на магазина свид. Ч. прегледал запис от
охранителна камера, на който разпознал лицето, току-що кандидатствало за
кредит, да взима и се отдалечава с неговия телефон. Свид. Ч. предал диска от
камерата в РУ на МВР гр. Пазарджик, което било удостоверено с протокол от
17.09.2009 г. – л. 11.
В
хода на последвалите оперативно-издирвателни мероприятия Р. бил разкрит, като той предал доброволно в полицията отнетата от
него вещ – мобилен апарат Нокия 7610 с IMEI 355707021714960, с преден бял панел и заден син панел. С разписка
телефонът, на стойност, според експертната оценка, 300 лв. ,
бил върнат на свид. Ч..
Съдът възприе горните данни с
оглед направеното самопризнание на подсъдимия, което се потвърди изцяло от
събраните по надлежен процесуален ред гласни и писмени доказателства, чиято
съвкупна преценка потвърди фактическите изводите на прокурора.
Освен
самопризнанието на подсъдимия, които напълно го разобличават в извършване на
приписаното му деяние, факта и авторството на деянието се установяват и от
показанията на пострадалия и от съставения протокол за доброволно предаване на
инкриминираната вещ. Същата несъмнено е била отнета от владението на Ч. , като
подсъдимият я е върнал още в хода на ДСП.
Стойността на вещта
е установена с експертизата на 300 лв.
При тези обективни
данни съдът възприема тезата на защитата относно маловажността на деянието,
извършено от подсъдимия. Според дефинитивното норма на чл. 93, т.9 от НК
маловажността на деянието е обусловена от по-ниската степен на обществена
опасност на деянието , която сама по себе си се
предопределя предвид 1. вредните последици от деянието, които следва или
да липсват или да са незначителни или от 2. от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случая, позовавайки се на данните по делото
категорично може да се приеме, че стойността
на вещта, която е 300 лв. ( при минимална работна заплата за страна от 240
лв.), липсата на предходни осъждания и на каквито и да е други противоправни и
противообществени прояви, позитивните данни за личността на подсъдимия, който
изрази неподправено съжаление за случая и искрена самокритика , съдът прие, че
несъмнено извършеното от него престъпно деяние е с по-иска степен на обществена
опасност съпоставено с обичайните случаи на престъпления от същия вид.
В субективно
отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е
и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Предвид горното
съдът го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 197т.2 вр. Чл.
194 ал.3 вр. Ал.1 от НК.
Изхождайки от вида и размера на предвиденото наказание за
това приложение, предвид липсата на други осъждания вкл. и по реда на чл. 87 а
,ла.1 от НК, а наред с това и възстановяването на причинените имуществени вреди
даде основание на съда за приложение на чл. 78, ал.1 от НК, поради което и
подсъдимият бе освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба в размер на 500 лв. , съобразен и с целите за
постигане на административно-наказателната отговорност – поправяне на
подсъдимия към спазване на установения в страната законов ред и добрите нрави,
постигане на промени в съзнанието му, както и постигане на превъзпитателно-
възпиращо въздействие освен в личен аспект и в обществен.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 30 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: