№ 2721
гр. София, 21.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело №
20251000502216 по описа за 2025 година
По делото е постъпила молба от „Застрахователна компания България Иншурънс“
АД. Със същата се прави искане на дружеството да бъде възстановена внесената държавна
такса при подаване на насрещната въззивна жалба. Искането се мотивира с факта, че
жалбата е върната от апелативния съд като просрочена.
Настоящият състав на САС намира следното:
Връщането на заплатена държавна такса е регламентирана в нормата на чл.4б от
ЗДТ. Съгласно тази разпоредба недължимо платени такси се връщат по искане на
заинтересованата страна.
Чл.3, ал.1 от ЗДТ предвижда, че държавната такса, която се събира от органите на
съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или
при издаването на документа,за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена
от Министерски съвет.
Заплащането на държавната такса при завеждане на гражданско дело е
регламентирано в чл.73, ал.3 от ГПК, като е записано, че тя се дължи при предявяване на
искането за защита и съдействие, отправено към съда, т.е. основанието за нейното внасяне е
действието на отправяне на искането до съда и образуването на гражданско производство
въз основа на това искане. Дължимостта на държавната такса не е обусловена от изхода на
спора или произнасянето по съществото му. Такава се дължи и при прекратяване на
производството , независимо от основанието за прекратяването му.
Доколкото проверката за допустимостта на въззивната жалба / в случая насрещна
такава/, която се прави от сезирания съд предполага, че това процесуално действие се
1
извършва във вече образувано производство, то не са налице предпоставките на чл.4б от
ЗДТ. Това основание изисква въобще да не е било образувано исково или охранително
производство, таксата да е била събрана от освободено от заплащането й лице или пък
същата да е била надвнесена, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат
като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3
ЗДТ.
В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, поради което искането
да връщане на таксата се явява неоснователно.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата, подадена от „Застрахователна компания България
Иншурънс“ АД за връщане на заплатената държавна такса в размер на 618,33лв. за
депозираната от тази страна насрещна въззивна жалба вх.№ 70967/11.06.2025г. по описа на
регистратурата на СГС против решението, постановено по гр.д.№ 1526/2023г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2