Решение по адм. дело №576/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на Е. И. К., с адрес [населено място], обл. В. Търново, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000040/19.06.2025 г., издадена от полицай към ОД на МВР – Велико Търново, РУ Велико Търново, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателката счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не би следвало да търпи санкция след като нито е предоставяла автомобила на баща си, нито е знаела, че той е неправоспособен. Претендира направените разноски. В съдебно заседание не се представлява.

Ответникът по жалбата – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и иска да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 19.06.2025 г. около 15:45 ч. в [населено място], кръстовище на ул. „Отец Матей Преображенски“ и ул. „Васил Левски“ по посока на движение ул. „Цар Иван Шишман“, И. Н. К. е управлявал лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № ***, собственост на Е. И. К., като при извършената проверка се установило, че водачът е неправоспособен. Същият е представил СУМПС образец Испания с номер 87006205-N, със срок на валидност от 08.12.2021 г. до 08.12.2031 г., като същото било проверено през координационен център към ГДНП и установено, че в системата няма данни за такова. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № 3572951/19.06.2025 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са иззети и табелите на посоченото МПС.

При тази фактическа обстановка е издадена от ответника процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000040/19.06.2025 г., с която на Е. И. К. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от 19.06.2025 г. Същата е връчена на жалбоподателката на 20.06.2025 г., която я е оспорила с жалба, подадена чрез ответника на 01.07.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.3 от заповедта са посочени назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители, определени със заповед на директор ОДМВР за контрол по ЗДвП, на длъжност „полицейски инспектор“ и „младши полицейски инспектор“ от „Териториална полиция“ в структурните звена на ОДМВР Велико Търново, в рамките на обслужваната територия. Съгласно представените от ответника доказателства оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. В същата са изложени съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

По делото се установява безспорно, че на 19.06.2025 г. И. Н. К. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателката, като е представил свидетелство за управление на МПС обр. Испания, за което при извършената проверка е установено, че в системата няма данни за такова. Мрежата за обмен на информация за СУМПС RESPER, изградена в изпълнение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, е създадена за установяване на наличието на свидетелство за правоуправление, издадено от друга държава-член на ЕС. При отрицателен резултат от неколкократно извършена справка съдът приема, че водачът е неправоспособен.

Фактическата обстановка в случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, като при наличието на предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП не изисква собственикът сам и лично да е предоставил своето МПС на неправоспособно лице да шофира. Същата норма предвижда прилагането на ПАМ от вида на процесната в случай, че до такова управление се е стигнало /така по идентични казуси Решение № 1543 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2018 г., Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г. и др., Решение № 108 от 6.04.2023 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 67/2023 г., Решение № 293 от 29.09.2022 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 604/2022 г./. Отношенията между жалбоподателя и водача на автомобила, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките за това.

Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност. Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от лице, което не е правоспособно, е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на водача, за другите участници в движението, както и за материални щети.

В случая обаче съдът приема, че справедливият баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото е нарушен, като съображенията за този извод са следните:

Както се посочи, при извършената проверка И. К. е представил на органите СУМПС № 87006205-N, образец Испания, т.е. към датата на издаване на АУАН, СУМПС на водача е било в негово държане и е служило за легитимацията му пред частноправните субекти, вкл. и пред дъщеря му, че е правоспособен водач, макар това да е привидно предвид данните от извършената проверка от контролните органи, че свидетелството е неистински документ. Няма общодостъпна база данни от която частните субекти да черпят информация за правоспособността на лицата, на които предоставят автомобилите си за ползване. Обективно възможната и дължима грижа в подобен случай е да се осъществи проверка като се извърши преглед на свидетелството на управление на лицето. Не може да бъде оправдано очакването собственикът на МПС да притежава необходимата експертиза и специални знания, въз основа на които да установи дали СУМПС, с което разполага баща ѝ, представлява или не истински официален документ. По делото не са събрани доказателства, че жалбоподателката е знаела или е следвало да знае, че баща ѝ е неправоспособен водач и издаденото СУМПС е неистинско. По тези съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на жалбоподателката, гарантирано в чл. 1 на Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, е засегнато по недопустим начин. Процесната мярка е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането ѝ, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда – чл. 6, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия се дължат разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000040/19.06.2025 г., издадена от полицай към ОД на МВР – В. Търново, РУ Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на Е. И. К., [ЕГН], с пост. адрес [населено място], ***, [улица], сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.