№ 17920
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110167665 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „........“ АД с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Х. Н. К. дължи на
ищцовото дружество 1174,42 лв., неплатена цена на доставена и потребена вода за периода
05.08.2017 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва от 25.07.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 447,08 лв., представляваща обезщетение за забава период от 05.11.2017
г. до 07.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45327/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните е налице
облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в
гр. ...... Посочва, че за този имот е открит клиентски номер .......64, като била открита
договорна сметка № **********. Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно приложимите Общи условия на ищцовото дружество към процесния период
потребителите на ВиК услуги следват да заплащат сумите по издадените фактури в 30-
дневен срок от датата на фактуриране. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който се
позовава на изтекла в негова полза погасителна давност. Посочва, че не владее имота и не
ползва ВиК услуги. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
1
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е приобщена справка от 11.12.2023 г. по партидата на Х. Н. К. за периода
01.01.1998 г. – 11.12.2023 г. от Агенция по вписванията – София, от която е видно
отбелязване на 16.04.2019 г. в книга вписвания на искова молба с ищец И Н. К. и ответник
Х. Н. К., по отношение на три недвижими имота, единият от които ателие №3, находящо се в
гр. ...... както и вписване на възбрана върху недвижим имот на 21.01.2013 г. по отношение на
1/2 идеална част от недвижим имот представляващ ателие №3, находящо се в гр. .... с
длъжник Х. Н. К..
Съдът намира, че представената справка от Служба по вписванията – София,
представлява годно доказателствено средство, което да е в състояние да установи
притежаваното право на собственост, което не се оспорва от ответника и с оглед вписаните
обстоятелства следва да се приеме, че е до 1/2 идеална част от имота, до който ищеца твърди
да е доставял услуги. По делото няма данни до предявяване на исковата молба в съда
правото на собственост да е прехвърлено или погасено. От приобщените писмени
доказателства за отчети на водоподаването в имота, както и за титуляра на клиентски номер
.......64 е видно, че отчети са правени регулярно, което обстоятелство не е оспорено по
надлежния ред, поради което и съдът приема, че ответникът е получавал ВиК услуги в
процесния имот през сочения период. Ответникът не доказа по делото друго лице да е
ползвало имота самостоятелно през периода. Предвид това, съдът приема с оглед
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия период Х. Н. К. е бил потребител
на ВиК услуги в качеството си на съсобственик. За да възникне облигационно
правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването на изрично
заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. За влизането в сила на
действащите през процесния период общи условия на ВиК оператора са представени
доказателства, удостоверяващи публикуването им в централен ежедневник, противно на
възраженията на ответника. Предвид това съдът намира, че отговорността на ответника за
заплащане на претендираните от ищеца суми за доставени ВиК услуги следва да бъде
ангажирана до 1/2 идеална част.
За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги съдът е
допуснал и приел заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза
(КСТСЕ), според заключението на която процесният имот се намира в сграда, която е
водоснабдена и канализационно оборудвана и в която съществува изградена ВиК
инсталация. Установено е, че процесния недвижим имот е водоснабден и ищецът е доставял
2
ВиК услуги до него. Констатирано е, че за периода 05.10.2017 г. до 31.12.2021 г.
количеството на доставените ВиК услуги е 503,677 куб.м. като стойността на доставените
количества е определена в съответствие с утвърдените за периода цени от КЕВР и възлиза на
1174,42 лева. Изчислено е, че обезщетението за забава върху главницата за периода 30 дни
след датата на издаване на всяка фактура до датата на исковата молба е в размер на
3455,64лева.
Съобразявайки горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на
ВиК услуги до ателие №3, находящ се в гр. .... за периода 05.10.2017 г. до 31.12.2021 г. и
чиито размер според заключението на КСТСЕ възлиза общо на 503,677 куб.м. Ответникът не
доказа погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в претендирания размер.
При тази фактическа установеност съдът счита, че ответникът като собственик на 1/2
идеална част от имота следва да заплати половината от претендираните от ищеца суми за
ВиК услуги в размер на 587,21 лева в качеството му на потребител съгласно разпоредбата на
§ 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ. За разликата до пълния претендиран размер от 1174,42 лева
исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените
ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Съобразявайки изложеното и липсата на доказателства от ищеца за
настъпили основания за спиране или прекъсване на давността, освен законодателно
приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл.
3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн.
ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона за здравето, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ (изм. с ДВ бр. 44
от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по давност всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години и 69 дни назад,
считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на
доставени Вик услуги за периода от 05.10.2017 г. до 30.03.2021 г. При това положение
възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност е частично
основателно, поради което искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 26,27 лева и
за периода 31.03.2021 г. до 31.12.2021 г., а за горницата до 587,21 лева и за период от
05.10.2017 г. до 30.03.2021 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест
беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за
мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
3
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 10,44 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото
производство и сумата 1,30 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство, чиито размер е определен при минимума на НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Н. К. ЕРГН ********** с адрес: гр. .........
дължи на „........“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 26,27 лева, представляваща цена на
доставена и потребена вода за периода 31.03.2021 г. до 31.12.2021 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 25.07.2024 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№45327/2024 г. на Софийски районен съд, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата над 26,27 лева до 587,21 лева и за
периода 05.10.2017 г. до 30.03.2021 г. като погасен по давност, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1174,42 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 447,08 лева – обезщетение за забава за периода от 08.04.2018 г. до 07.07.2021 г.
като неоснователни, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №45327/2024 г. на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА Х. Н. К. ЕРГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати на „........“ АД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10,44
лева – разноски за настоящото производство и сумата 1,30 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4