№ 33
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500823 по описа за 2024 година
Производство по чл.463 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника Д.
Д. Д. от гр.Плевен против действия на ЧСИ Ц. Н. по изп.дело №
20237560400938 – постановление за разпределение на постъпили суми в
размер на 148 615.99лв. Жалбоподателят счита, че то е неправилно, издадено е
в противоречие с процесуалните разпоредби и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, на основание чл.463 от ГПК, по следните съображения и в
следните части :
- По т.1 от Постановлението счита, че неправилно е определена
сумата 6,037.84 лв. в полза на ЧСИ Ц. Н., тъй като явно несъответства на
Решение от 25.01.2024 г. па СЕС по дело С-438/ 22, което жалбоподателят
намира, че следва да се прилага по аналогия. Твърди, че определените
пропорционални такси не съответстват на размерите на действителните
вземания, както по отношение на основния взискател, така и по отношение на
присъединените взискатели.
1
- По т. 2. от Постановлението счита, че неправилно е определена
сумата в размер на 759.60 лв. в полза на П. Д. Н. за платени такси по т.5, т.10,
т.20 и т.31 от ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар.Възразява се, че П. Д. Н.
персонално не е легитимирана да бъде конституирано като взискател, тъй като
няма присъдени вземания в нейна полза лично срещу длъжника. Твърди се, че
размера на разноските от 759.60 лв. в нейна полза, е неправилно определен,
тъй като са неоснователни и прекомерни съобразно размера на вземането.
Заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на
действително положения труд, поради което се прави възражение за
прекомерност, като длъжника моли да бъде редуцирано възнаграждението
съобразно разпоредбите на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/ 22.
- По т.З длъжникът отново възразява, че заплатеното от страната
М. К. възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и не съответства на действително
положения труд, поради което възразява за прекомерност и моли да бъде
редуцирано съобразно разпоредбите на чл.78 ал.5 ГПК и посоченото по-горе
решение на СЕС.
- По т.6 от Постановлението също се възразява, като се оспорва
качеството на взискател на П. Н.. Освен това се оспорва и размера на
вземането от 22,545.69 лв. като неправилно изчислено досежно дължимата
лихва за просрочие на всяко едно периодично вземане.
- По т.7. от Постановлението се прави възражение, че длъжника не
дължи сумата 4,022.38 лв. на присъединения взискател Национална агенция за
приходите, тъй като в посочената сума са включени данъци и такси освен за
жилищния имот в гр. Плевен, на ул. **************** и за друг недвижим
имот, който не е негова собственост, а именно за Апартамент № **, в
жилищна сграда блок № **************, който от 25.09.2015 г. е собственост
на М. Й. К..
- По т.9. от Постановлението се оспорва определената за
присъединения взискател М. Й. К. сума в размер на 14 170.72лв. като, тъй
като е „предявено искане със Заявление Вх.№ 49792/19.07.2024г. за сумата 13
988 лв. и е недопустимо да се определя сума за повече от поисканото –„плюс
петитум“.
2
- По т.10. от Постановлението, се възразява срещу така
предявеното искане за запазване до представяне на изпълнителен лист на
сумата в размер на 7200.00 лв. в полза на П. Д. Н.. Длъжника счита искането за
неоснователно, а сумата - за произволно определена, съобразно изявлението
на страната, която го е предявила.Постановеното Определение и
Обезпечителната Заповед счита за издадени в нарушение на закона и
процесуалните правила.
Към жалбата са приложени следните доказателства: Копия от
Нотариален акт № 55, т.IV, рег. № 6126, д. №447 от 2015 г. и Нотариален акт
№ 56, т.IV, рег.№ 6127, д.№ 448 от 2015г. на Нотариус С. И., Плевен с рег.№
*** на Нот.камара.
Назначена е и поисканата от длъжника съдебно счетоводна
експертиза, като същевременно е освободен и от заплащането на разноските за
производството.
От ответниците по жалбата становище е подадено само от името на
М. К. – присъединен взискател, чрез пълномощника му адв. Н. Н.. В
становището е изложено следното: Въпреки че Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатски възнаграждения беше приета за нищожна
с Решение на Съда на ЕС, то въведените с нея нива на минимални адвокатски
възнаграждения, дори извън нейното приложение, могат да бъдат ориентир за
договорения и платен адвокатски хонорар. В случая М. К. е заплатил
възложената работа по снабдяване с приложените два изпълнителни листа,
изготвяне на молбата за присъединяване по делото и самите процесуални
действия в хода на изпълнителното производство до неговото завършване,
вкл. и допълнителни оспорвания или обжалвания, до събиране на дължимата
му сума от длъжника Д. Д.. С оглед на този обем работа, счита че
договореният и заплатен хонорар не е прекомерен, а твърдението на
жалбоподателя за прекомерност е голословно и лишено от конкретни
аргументи. Поради което моли, предвид горното, да бъде оставена без
уважение жалбата в тази и част, като се потвърдите изготвеното
разпределение, като правилно, обосновано и законосъобразно.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Н. Н. е изложил своите
съображения за предприетите по делото изпълнителни действия и е взел
становище, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че по молба на
3
взискателя П. Д. Н., с ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на малолетното си дете Д. Д.ова Д.а, с ЕГН **********, в
кантората на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Велико Търново
е образувано изпълнително дело 20124110400057 по приложен изпълнителен
лист, издаден въз основа на решение № 1144/19.12.2011г. по Гр.дело №
4178/2011г. по описа на РС- Велико Търново.На основание чл. 427, ал.1, т.1 от
ГПК, по молба на взискателя изпълнително дело № 20124110400057 е
изпратено за продължаване от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
Плевен и е образувано под № 20154430420092. На основание чл. 427, ал.2 от
ГПК, по молба на взискателя, изпълнително дело № 20154430420092 е
изпратено за продължаване от ЧСИ Д. К., peг. № ***, с район на действие ОС-
Велико Търново и е образувано под № 20177280400568.На основание чл. 397,
ал.1, т.1 от ГПК е вписана Възбрана в АВ - Служба по вписванията гр. Плевен
с дв. вх. peг. № 8715/26.07.2017г., вх. №8757, книга - Възбрани, том 3, акт 62
върху недвижим имот в гр. Плевен, представляващ апартамент на ул.
********. с площ по документ 102.85 кв.м. С молба от взискателя с вх. №
13724/11.07.2022г. по изпълнителното дело е присъединен Изпълнителен лист
№199/31.05.2022 г., издаден въз основа на Решение №449/12.04.2022г. по
Гр.дело № 48/2021г. по описа на РС - Велико Търново, с който присъдената
издръжка за малолетното дете Д. Д.ова Д.а, платима чрез П. Д. Н., в качеството
и на майка и законен представител, е увеличена от 108.00 лв. на 178.00 лв.На
основание чл. 427, ал.1, т.1 от ГПК, по молба на взискателя изпълнително дело
№ 20177280400568 е изпратено за продължаване от ЧСИ Ц. Н., peг. № *** с
район на действие Окръжен съд - Плевен и е образувано под №
20237560400938.
Въз основа на молба от взискателя е насрочен за 26.03.2024 г. опис
на възбраненото недвижимо имущество. На основание чл. 487 от ГПК е
насрочена първа публична продан на описаното с протокол за опис от
26.03.2024 г. недвижимо имущество. С протокол от 15.07.2024 г. за купувач е
обявен Д. Н. Д.. След заплащане на предложената цена, на дължимите такси
по ТТРЗЧСИ, данък възмездно придобиване на имущество по сметка на
Община Плевен, както и държавна такса за вписване на постановление за
възлагане, е изготвено Постановление за възлагане на недвижим имот,
вписано в АВ - Служба по вписванията - гр. Плевен с дв. вх. per. №
8075/07.08.2024 г., книга - Вписвания, том XXI. акт 143. издадено на Д. Н. Д..
4
По заявление е вх. № 49792/19.07.2024г. от М. Й. К., чрез адв. Н.
Н. от ПлАК, по изпълнителното дело са присъединени: Изпълнителен лист №
260085/23.05.2024г., изд. въз основа на Решение № 260113/02.11.2020г. по
Гр.д.№ 391/2020г. по описа на Окръжен съд - Плевен и Изпълнителен лист №
260145/12.06.2023г., изд. въз основа на Решение № 350/21.02.2019 г. по Гр.д.№
5865/2018г. по описа на Районен съд - Плевен, ведно с Договор за правна
помощ, въз основа на които е конституиран като взискател по изпълнителното
дело.
С Удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки с Изх. № 150372403694764/19.08.2024 г. и на основание
чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена за публични задължения в размер
на 4 022.38 лв.
С молба с вх. № 59151/21.08.2024г., ведно с Договор за правна
защита и съдействие, подадена от адв. К. М. от ВТАК, в качеството му на
пълномощник на Д. Д.ова Д.а, действаща със съгласието на майка си П. Д. Н.,
по изпълнителното дело е присъединена и Обезпечителна заповед № 43,
издадена на 15.08.2024г. въз основа на Определение № 1739/15.08.2024 г. по
Гр.дело № 2522/2024г. по описа на РС - Велико Търново.
Чрез Справка с вх. № 59658/22.08.2024 г. от Дирекция "Приходи от
местни данъци и такси” при Община Плевен са предоставени задълженията
към нея за Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци,
дължими за имота обект на публична продан по изпълнителното дело, а
именно 1745.01 лв. дължими за Данък върху недвижимите имоти, както и
1537.95 лв. дължими за Такса битови отпадъци.
Изготвено е Постановление за разпределение на постъпили суми с
Изх. № 27873/26.08.2024 г., което е предявено в 16:45 часа на 26.08.2024 г. на
редовно уведомените страни.
Изложеното по-горе относно извършените предходни
изпълнителни действия не е оспорено от жалбоподателя. Обжалва се самото
разпределение на суми, със съответните искания за редуциране на адвокатски
възнаграждения.
По основателността на жалбата ЧСИ е взел следното становище:
При обжалването на т. I от разпределението, неправилно е направена аналогия
между дължимите такси в изпълнително производство пред ЧСИ, които са
5
регламентирани в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители и решение на СЕС, което засяга адвокатски
възнаграждения. По отношение на обжалването по в т.2 и т. 3 е посочено, че
съгласно чл.36 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Договореният
и заплатен хонорар от двамата взискатели по изпълнителното дело не е
прекомерен, с оглед извършената работа и ангажимента за участие в
изпълнителното дело до неговото завършване от двамата процесуални
представители. Твърдението на жалбоподателя за прекомерност е голословно
и лишено от конкретни аргументи. Изложеното в т. 2 и т. 6 твърдение, че
лицето П. Д. Н. персонално не е легитимирано да бъде конституирано като
взискател, е неоснователно, тъй като в изпълнителният лист, издаден по
гражданско дело № 4178/2011г. на РС-Велико Търново е посочено, че Д. Д. е
осъден да заплаща издръжка на детето си Д. Д.ова Д.а, чрез неговата майка и
законен представител П. Д. Д.а. Оспорването по т. 7 ЧСИ счита за
необосновано, тъй като на основание чл. 458 от ГПК, държавата е
присъединена с Удостоверение с Изх. № 150372403694764/19.08.2024г., за
публични задължения в размер на 4 022.38лв. В издаденото от Национална
агенция за приходите териториална дирекция Велико Търново удостоверение
е посочен общият размер на задължението, като вид задължение ”ИД” и вид
документ ‘'Община МВР“ от дата 30.07.2020г. ЧСИ счита, че от документа не
може да се направи извода, че се касае за задължение, произтичащо от
незаплатени данъци към Община Плевен, а други доказателства за това
липсват. Обжалването по т. 9 и аргументите на длъжника, ЧСИ счита за
голословни. Посочено е, че размера на законната лихва по задължението е
съобразен с основният лихвен процент за съответния период, на основание чл.
35 от Закона за БНБ, а не е изчислено посредством калкулатор в уеб сайт. В
сумата са включени и заплатените от М. К. такси по т.5 и т.11 от ТТРЗЧСИ,
които също са дължими от Д. Д.. По отношение на обжалването по т. 10, също
е изразено становище, че то е лишено от правни аргументи и не отговаря на
обективната истина. Разпределението е съобразено с възрастта на Д. Д.ова Д.а
и с решението по гр.д.№ 3048/2021г. на Районен съд - Велико Търново, с което
дължимата издръжка е увеличена от 178.00 на 300.00 лв.
С приетото по делото заключение на ВЛ Т. И. се установява
следното : От събраните доказателства по делото, направената проверка при
6
ЧСИ Н., както и изчисленията и доводите изложени в раздел четвърти,
икономическата експертиза е стигнала до заключение, че неправилно е
изчислена законната лихва, при определяне на задълженията за издръжка към
П. Н. и към присъединеният взискател М. К., поради некоректен лихвен
процент през периода от 2011г. до 2022г., заложен в калкулатора на
програмният софтуер на ЧСИ, който вместо 10% законната лихва е начислявал
10,01%.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата,
прецени мотивите на ЧСИ и становището на взискателя, съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното :
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. В случая то е съобразено със закона и
съдебната практика по прилагането му относно реда за удовлетворяване, а и
няма оплаквания в това отношения. Неоснователни са исканията за редукция
на адвокатските възнаграждения на адвокатите на първоначалния взискател и
на присъединения взискател М. К., така както са заплатени от съответната
страна – за адв. К. М. – сумата 600лв./договор за правна защита и съдействие
от 21.08.2024г. на л.424 от изп.дело/ и за адв.Н. П. Н. – сумата 1030лв./договор
за правна помощ от 19.07.2024г., прил. на л.372 от изп.дело/.Договорените и
заплатени адвокатски възнаграждения съответстват на вида и обема на
извършената от процесуалните представители работа и не са прекомерни по
см. на закона. Като се има предвид материалния интерес, определен от размера
на вземането и обема на извършената по делото работа, с оглед на конкретната
фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, и като се
съобразят конкретните процесуални усилия, положени от упълномощените
адвокати във връзка с принудителното изпълнение върху процесния недвижим
имот, а също и при развили се отделни производства по обжалване действия
на ЧСИ, за които не се предвиждат, с оглед практиката на Апелативен съд –
Велико Търново, отделни възнаграждения, адвокатските възнаграждения не
следва да бъдат намалявани.
Неоснователно е и твърдението в жалбата за наличие на
неправилно конституиран взискател в лицето на П. Д. Н., която е подала молба
7
за образуване на делото, за събирането на издръжката присъдена за
малолетното и дете Д. Д.а, което не е притежавало процесуална
правоспособност, поради което по делото то се е представлявало, съгласно
чл.28, ал.4, пр.1 ГПК от законния си представител – неговата майка П. Н..
Дори, ако не е отчетен настъпилия в хода на принудителното изпълнение факт,
че детето вече е непълнолетно и може да извършва лично и със съгласието на
майка си процесуални действия по делото, то това обстоятелство само по себе
си, не прави разпределението незаконосъобразно в тази му част, тъй като не
води до увреждане на интереса на длъжника. Съдът приема, че ако вместо
името на детето, действащо със съгласието на майката, в разпределението е
посочено само името на майката, но разпределението на сумите е правилно
извършено, то не следва да бъде отменено на това основание, още повече
когато се касае за издръжката за минало време, която е платима чрез майката и
законен представител П. Н.. В тази връзка пълномощното на л.424 от изп.дело
сочи, че адвоката е пълномощник и на детето Д. Д.а, и адв. пълномощно, както
и договорът за правна защита и съдействие от 21.08.2024г. е подписан и от Д.
Д.а действаща лично и със съгласието на майка си П. Н..
Неоснователно е и възражението срещу разпределението по т. 7.
Във връзка с изискана от ЧСИ справка за наличие или липса на задължения,
по делото е постъпило удостоверение от ТД на НАП с номер
150372403694764/19.08.2024г., от което се установяват задължения на Д. Д.
към държавата по ИД в размер на 4022,38 лв. и именно тази сума е
разпределена на държавата като присъединен взискател. Няма никакви
доказателства по делото вземането на държавата по тази точка да произтича
от задължение за „данъци и такси“, още по-малко в сумата 4,022.38 лв. да е
включено задължение за имот, който не е негова собственост.
Оплакването по т.6 е, че лихвата не е правилно изчислена и че
вземането не е в полза на П. Н., а за издръжка на дъщеря и, като второто е
безспорно. Видно от заключението на вещото лице Т. И., вземането за
издръжка е в размер на 14 382лв. главница и 7712.98лева законна лихва,
считано от 09.12.2011г. или общо за 22094.98лв. До тази сума следва да се
коригира разпределението по т.6, което е съобразено с коректното изчисляване
на 10 % законна лихва, съобразно заключението на ССчЕ, вместо включената
в разпределението сума по т.6 – 22 545.69лв.
8
Оплакването по т.9 е, че е разпределена сумата 14 170.72лв. за
взискателя М. К., която е за повече от поисканото от него – сумата 13 988лв.
Видно от заключението на вещото лице Т. И., вземането на М. К. е в размер на
8000лв. главница, 1440лв. разноски и 4658.67лв. лихва или общо за 14
098.67лв. До тази сума следва да се коригира разпределението по т.9, което е
съобразено с коректното изчисляване на 10 % законна лихва, съобразно
заключението на ССчЕ, вместо включената в разпределението сума по т.9 –
14 170.72лв.
Поради посочените по-горе корекции относно размера на
вземането за законна лихва върху издръжката на Д. Д.а, действаща със
съгласието на майка и П. Н. и върху главницата от 8000лв. в полза на М. К., на
корекция подлежи и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно
ССчЕ, поради преизчисляването на дължимите и събрани суми, е
преизчислена и таксата по т.1, като посочената сума от 6037,84 лв. за такси за
ЧСИ Н. се коригира до 6016,03 лв., поради намаленият размер на посочената
по-горе законна лихва. Общо таксите и разноските по т.3-31 ТТРЗЧСИ са в
размер на 1900.18лв., а проп. Такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на
4115.85лв., които са посочени подробно в заключението в табличен вид. Въз
основа на така приетата експертиза, следва да се измени разпределението като
вместо сумата 6037.84 лв., да се включи сума за погасяване по т.1 в размер на
6016,03 лв., от които 1900,18 лв. такси и разноски по ТТР ЗЧСИ и 4115,85 лв.
проп.такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Неоснователно е и възражението срещу т. 10 от постановлението
на ЧСИ, с която е заделена сумата 7200лв. до представяне на изпълнителен
лист, на основание чл.459, ал.1, изр.2-ро, вр. чл.137 от ЗЗД. От прил. на л. 422
от изп.дело определение № 1739/15.08.2024г. по гр.д. № 2522/2024г. на РС-
Велико Търново се установява, че е допуснато обезпечение и издадена
обезпечителна заповед № 43/15.08.2024г., с която е допуснато обезпечение на
иска на Д. Д.ова Д.а, действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д.
Н. срещу Д. Д. Д., с който се претендира изменение на издръжката и, която да
се увеличи от 178 на 300лв., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“
върху вземането на ответника по изп.дело 938/2023г. по описа на ЧСИ Ц.Н. до
сумата 7200лв., получена от публична продан на недвижим имот-собственост
на ответника. Аргумента на длъжника е, че определението и издадената въз
основа на него заповед са незаконосъобразни и че ги обжалва. Съгласно чл.
9
396, ал.3 от ГПК определението, с което се допуска обезпечението на иска, не
може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.Освен това,
разпоредбата на чл. 459, ал.1, изр.последно брани интереса на длъжника, с
регламентацията, че запазената сума се връща на длъжника ако обезпечението
бъде отменено, за каквато отмяна няма данни по делото.Пред съда е
представено и решение по обезпечения иск, на което също е допуснато
предварително изпълнение. За повече прецизност в разпределението следва да
бъде посочено, че вземането и съответно заделената сума в размер на 7200лв.
е в полза на Д. Д.ова Д.а, тъй като съгласно чл.28, ал.2 от ГПК непълнолетните
извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на
родителите си, в случая със съгласието на упражняващата родителските права
майка П. Д. Н..
Поради изложеното, жалбата следва да бъде уважена само в
посочените и части досежно т.1, т.6 и т.9, а в останалата и част следва да се
потвърди обжалваното разпределение. По т.10 само следва да се прецизира
името на лицето, в чиято полза е заделена сумата от 7200лв.Остатъчната сума
следва да се изплати в полза на длъжника Д. Д..
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалбата на длъжника Д. Д. Д. разпределението,
извършено с постановление от 26.08.2024г. на ЧСИ Ц. Н. по изп.дело №
20237560400938, в следните части:
В т. 1 вместо сумата 6 037.84лв. да се включи сумата 6 016.03лв.;
В т.6 вместо сумата 22 545.69лв. да се включи сумата 22 094.98лв.;
В т.9 вместо сумата 14 170.72лв. да се включи сумата 14 098.67лв.;
В т.10 вместо в полза на П. Д. Н., сумата 7 200лв. се запазва в
полза на Д. Д.ова Д.а, действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д.
Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата против Постановление за
10
разпределение на суми от 26.08.2024г. на ЧСИ Ц. Н. по изп.дело №
20237560400938, в останалата и част.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред
Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11