Р Е Ш Е Н И Е №1111
29.03.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в закрито съдебно заседание на 29.03.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4763 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Съдът е постановил решение № 287/24.01.2018г. по делото, съгласно който е отразено в диспозитива на акта, че се признава за установено по отношение на ответник Л.П.Ч., че Д.Л.Ч. е собственик въз основа на давностно владение на 1/3 ид.част от самостоятелен обект – жилище в сграда с идентификатор …. с адрес на имота: гр. П. бул. ***№ .., ет.., ап… ведно с прилежащите части и правото на строеж върху дворното място и на 1/6 ид.част от дворно място, която съставлява УПИ XV-867 в кв.99 с площ от 870 кв.м. по плана с. ***, Община ***. С решението са отхвърлени предявените от Д.Л.Ч. против П.Г.Ч. искове за признаване за установено, че ищцата е собственик въз основа на давностно владение на 1/3 ид.част от гореописаното жилище и на 1/6 ид.част също въз основа на давностно владение от гореописаното дворно място.
Постъпила е молба вх. № ... от Д.Ч. с която се твърди, че при изписване на исковата молба в обстоятелствената част погрешно е посочено за жилището, че е изключителна собственост на наследодателя на страните П.Ч. /починал на ***/, което е било възприето в мотивите на постановеното съдебно решение и е довело до това, че решаващият съд е приел за установено, че всяка от страните наследява по 1/3 ид.част от процесния имот. Вместо това, че жилището е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, възникнала след приемането на чл. 13 от Семейния кодекс от 1968г. /отм/. до колкото бракът между ищцата и наследодателя бил сключен на …..,. Ето защо се иска поправка на ЯФГ при което да се постанови решение с което да се признае, че преживялата съпруга – ищца наследява 2/3 ид.части, а ответниците – наследници по права линия наследяват по 1/6 ид.част всеки.
Ответник П.Г.Ч. оспорва искането за поправка на ЯФГ като твърди, че описаният от ищеца случай не представлява несъответствие между формираната от съда воля и обективирането й в диспозитива на съдебния акт.
Ответник Л.Ч. не взема становище в дадения й срок.
Съдът след като се запозна с направените искания намира следното.
Молба вх. №. за поправка на фактическа грешка не може да бъде ценена като такава поради следните съображения.
Първо с молбата се иска изправяне на фактическа грешка допусната не от съда, а от самата страна с пропускане въвеждането на твърдение, че процесното жилище е било придобито в режим на СИО, както и в пропускане представянето на писмено доказателство, което удостоверява наличието на валидно сключен граждански брак. Тази молба представлява опит да се санира този пропуск по недопустим начин като след приключване на съдебното дирене се представят доказателства, които първо са били известни на страна, и второ, последната е можела да ги представи още с отговора на исковата молба, в който случай и вероятно решаващият съд щеше да констатира факта на възникналия брак и да поиска уточняване твърденията на страната.
Второ с молбата се иска постановяването на решение с което да се признае за установено, че молителят е собственик на 2/3 ид.части от процесното жилище въз основа на наследствено правоприемство, което по съществото си представлява изцяло нов иск, с ново основание и нов петитум, който се предявява след постановяване на съдебното решение, което също е категорично недопустимо. Видно е че с исковата молба въобще не е въведено и поискано да се констатира наличието на наследствено правоприемство което да послужи на съда, за да признаване за установено, че ищцата е собственик на съответните идеални части от жилището. С исковата молба е въведено искане за признаване за установено, че ищцата е собственик на 2/3 ид.части въз основа на давностно владение по отношение на ответниците, като съдът е възприел, че ищцата въобще не въвежда като част от спорния предмет фактът, че е собственик на 1/3 ид.част въз основа на наследствено правоприемство, респ. че не се нужда от постановяването на съдебен акт, който да се ползва със СПН по отношение на това основание за тези квоти от съсобствеността. С настоящата молба реално се иска изправяне на първоначалната искова молба при което да се възприеме, че 2/3 ид.части са притежание от ищцата по наследяване, а не 1/3 ид.част /или по 1/6 ид.част за всеки от ответниците/ придобите по давност. Нито една от двете хипотези е възможна до колкото това категорично би компрометирало основни принципи в гражданския процес свързани с диспозитивното начало, съгласно което предмета на доказване се очертава от ищеца, който пък предпоставя въвеждане на твърдения за нуждата от съдебна защита и конкретното основание, което законът въздига, за да бъде получена тази защита.
Ето защо молбата за поправка на ЯФГ следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ... подадена от Д.Л.Ч. с ЕГН ********** *** за поправка на фактическа грешка в съдебно решение № 287/24.01.2018г. постановено по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.