№ 21465
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110173308 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2024г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
общ. Слатина, *****************, като купувачът не езаплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
1
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да осъди ответницата Е. И. А.
да плати сумата 1882,38 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. София, общ. Слатина, *****************, за периода м. май 2021г.- м.
април 2024г., сумата 239,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 20.11.2024г.; сумата 57,78 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. април
2024г., сумата 10,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-
20.11.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Е. И. А..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения н.а. № 64/ 13.08.2010г., т. I, рег, № 1616, н.д. № 60/ 2010г. се установява,
че А. Г. А. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ателие
№ 1, с административен адрес: гр. София, ул. ****************
Видно от представеното удостоверение за наследници, А. Г. А. е починала на 23.10.2021г.
и е оставила наследник по закон низходящия от първа степен Е. И. А..
Установява се, че А. Г. А. е подала заявление- декларация, с която е изразено желание
при ищеца да бъде открита партида на негово име.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен
период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1131,16 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1094,26 лева. От представената обща фактура №
**********/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за
процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 622,99 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
2
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че А. Г. А. е придобил правото на собственост чрез
правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД
форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно същата е придобил аправото
на собственост върху процесния недвижим имот.
Установява се, че А. Г. А. е починала и е оставила наследник по закон низходящия Е. И.
А.. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗН, низходящите на починалия наследяват по равно.
Следователно, ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
3
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.
04.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
По делото не е спорно, че през периода 01.05.2021г.- 30.04.2024г. ищецът е доставил през
процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сградата- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2
ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия
(от 2016г.), приложими за процесния период, е посочено, че дялово разпределение се
4
извършва възмездно чрез възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща
на продавача стойността за услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. От представения договор, сключен между ищеца и ТЛП
страните са договорили, че цената на услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
Установява се, че след образуване на делото ответникът е платил, с което е погасено
задължението за плащане на цена на топлинна енергия, цена на услугата дялово
разпределение и обезщетение за забава. Настъпилият след предявяване на исковете
правнорелевантен факт следва да бъде съобразен.
Изложеното обуславя извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В конкретния случай ответникът е изпълнил задължението след образуване на делото,
поради което е дал повод за предявяване на исковете и в негова тежест следва да бъдат
възложени направените разноски от ищеца.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 50 лева, съгласно
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. С
плащането на сумата на 14.08.2025г. е погасено задължението за плащане на разноските за
държавна такса, поради което на ищеца следва да бъде присъдени разноски за
'юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
OTХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********** против Е. И. А., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за сумата 1882,38 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, общ.
Слатина, *****************, за периода м. май 2021г.- м. април 2024г., с правно основание
чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 239,13 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 20.11.2024г.,
с правно основание чл. 86 ЗЗД; сумата 57,78 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 79 ЗЗД,
сумата 10,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2022г.- 20.11.2024г., с
правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. И. А., с ЕГН ********** да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********** сумата
50 лева, представляваща направени в първоиснстанционното исково производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна
жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6