Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Рафаела
Матева
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 11963 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 51134/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 90 състав, Д.С.С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
Етажните собственици на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда „К.И.Р.“ с административен
адрес: с. Бели Искър, общ. Самоков, ул.*****, представлявани от управителя С.Д.,
сумата 1 411.03 лв., представляваща
незаплатена вноска за одобрения бюджет на етажната собственост за периода от
16.07.2015 г. до 15.07.2016 г., покриваща разходи за поддръжка и управление на
етажната собственост и консумативни разходи, и сумата 766.44 евро, представляваща дължима вноска по
чл.48, ал.8 ЗУЕС за поддържане на общите части за периода от 16.07.2016 г. до
15.07.2017 г. С решението е отхвърлен предявеният от етажните собственици в
Етажната собственост на сграда „К.И.Р.“ с административен адрес: с. Бели Искър,
общ. Самоков, ул.*****, представлявани от управителя С.Д., срещу Д.С.С. /ЕГН **********/
обективно и кумулативно съединен иск с правно основание чл.38, ал.1 вр. чл.6,
т.9 и чл.38, ал.1 вр. чл.6, т.10 ЗУЕС за осъждането на ответника да заплати на
ищците сумата 766.44 евро, представляваща
неплатена вноска по чл.48, ал.8 ЗУЕС за поддържане на общите части за периода
от 16.07.2017 г. до 15.07.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д.С.С.
е осъден да заплати на етажните собственици на етажната собственост на сграда „К.И.Р.“
с адм. адрес: с. Бели Искър, общ. Самоков, ул.*****, представлявани от
Управител С.Д., сумата 473.73 лв.- разноски по
делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът Етажна собственост в сграда „К.И.Р.“-
с. Бели Искър, общ. Самоков, е осъден да заплати на ищеца Д.С.С. сумата 183.12 лв.- разноски по
делото /за платено адв. възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.С. /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу
него искове и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата
страна Етажна собственост в сграда „К.И.Р.“ с административен адрес: с. Бели
Искър, общ. Самоков, ул.***** /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и
моли атакуваното първо-инстанционно решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно
основание чл.48, ал.8 ЗУЕС.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната осъдителна
част и следва да бъде отменено.
Съгласно
приложимите разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/: за
поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание- чл.48, ал.8 ЗУЕС /в приложимата през
периода м.05.2015 г.- м.06.2018 г. редакция, с изм. и доп., обн. ДВ- бр.57 от
2011 г./; разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата към м.05.2015 г. редакция- с изм. и
доп., обн. в ДВ- бр.57 от 2011 г./; разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата през
периода м.07.2016 г.- м.06.2018 г. редакция- с изм. и доп., обн. ДВ- бр.57 от
2011 г., доп. ДВ- бр.26 от 2016 г./.
Предвид
горното, за да бъдат уважени предявените по делото искове за
горепосочените суми, претендирани
като сбор от дължими месечни
вноски за управление и поддържане на общите части в сградата, следва да бъде
доказано по делото, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение
за определяне размера на тези вноски за всеки от собствениците, включително за
ответника Д.С..
Решенията
на Общото събрание на Етажната собственост са правни актове на общности от
лица, които не са персонифицирани, по отношение на които правилата за
недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а
редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС /чл.37- чл.49/ и ЗУЕС.
В този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС
/Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/ 2012 г. на ВКС, ГК, I ГО/, според
която законосъобразността на тези решения се определя от предвидените за тях
правила в ЗС и ЗУЕС, а
не в ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им, като за разлика от
нищожността на сделките, на която всяка страна и заинтересовано лице могат да
се позоват безсрочно, контролът за законо-съобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда
за уведомяването за събранието- чл.40, ал.2 ЗУЕС.
В
настоящия случай въз основа на представените по делото писмени доказателства се установява, че на
проведеното на 18/19.05.2015 г. Общо събрание на етажната собственост в сградата
„К.И.Р.“ на основание чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС е взето принципно решение паричната
вноска за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата да
се разпределят не поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите, както предписва императивната разпоредба на чл.51, ал.1 ЗУЕС, а
съобразно площта на притежаваните от всеки от етажните собственици идеални
части от общите части на сградата- ЕС /„собствениците заплащат дължимите от тях
суми съобразно притежавания процент от общите части на сградата”- решение по
т.2 от дневния ред/.
На проведеното на 11.07.2016 г. Общо събрание
на Етажната собственост е взето решение за утвърждаването на бюджет на етажната
собственост за периода 16.07.2016 г.- 15.07.2017 г. /включващ само разходи в
размер на 133 620 лв./, който да бъде набран от вноските за поддържане на
общите части по чл.48, ал.8 ЗУЕС, определени на 10 евро без ДДС на кв. метър от
общата застроена площ на всеки обект, която включва застроената площ на обекта и
припадащите се общи части към него /т.3/.
На проведеното на 16.06.2017 г. Общо събрание
на ЕС, на което ответникът С. е присъствал, е приет бюджет на етажната
собственост за периода 16.07.2017 г.- 15.07.2018 г. /също в размер на 133 620
лева/, който да бъде набран от вноски за поддържане на общите части по чл.48,
ал.8 ЗУЕС, определени на 12 евро без ДДС на кв. метър от общата застроена площ
на всеки обект и припадащите се общи части към него.
На проведеното на 14.06.2018 г. Общо събрание
на ЕС е приет бюджет на етажната собственост за периода от 16.07.2018 г. до
15.07.2019 г. /в размер на 125 000 лв./, който да бъде набран от вноски за
поддържане на общите части по чл.48, ал.8 ЗУЕС, определени на 10 евро без ДДС
на кв. метър от общата застроена площ на всеки обект и припадащите се общи
части към него. На това събрание е взето и решение за създаването на фонд
„Ремонт и обновяване“, като дължимите за него от собствениците на обекти вноски
са определени на 2 евро с ДДС от общата застроена площ на всеки обект, която
включва застроена площ на обекта и площта на припадащите се общи части към
него.
От страна на ответника С. не са направени
твърдения, нито са представени доказателства да е обжалвал решенията на ОС на
ЕС от 18/19.05.2015 г. и 11.07.2016 г. в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС,
поради което и правилно е прието от първоинстанционния съд, че същите са влезли
в сила. Относно решенията на ОС на ЕС от 16.06.2017 г. и 14.06.2018 г. се
твърди, че са атакувани от ответника и това обстоятелство не се оспорва от
страна на ищеца ЕС, като във въззивното производство са представени
доказателства за тяхната отмяна от съда.
С въззивно решение от 17.10.2019 г. по гр.д.№
414/ 2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав, е потвърдено
Решение от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 848/ 2017 г. на РС- Самоков, с което по
предявени срещу Етажната собственост в сграда „К.И.Р.“ с административен адрес:
с. Бели Искър, общ. Самоков, ул.*****, искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС са отменени взетите от Общото събрание на ЕС
на 16.06.2017 г. решения по т.3 от дневния ред на събранието.
С Решение от 11.06.2020 г. по гр.д.№ 714/
2018 г. на Районен съд- Самоков, ІІІ състав, влязло в сила на 26.02.2021 г.
/според направеното върху документа отбелязване/, по предявен от Д.С.С.
/ответник по настоящото дело/, Т.А.Г.и М.А.Г.срещу ЕС на жилищна апартаментна
сграда Комплекс „Игъл Рок“ с адрес: с. Бели Искър, общ. Самоков, ул.*****, иск
на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС са отменени решенията, взети на проведено на
14.06.2018 г. Общо събрание на етажната собственост. Цитираното съдебно решение
е потвърдено с въззивно решение от 21.12.2020 г. по гр.д. № 650/ 2020 г. на
Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав.
С първото посочено по- горе съдебно решение по
чл.42 ЗУЕС е отменено решение на ОС на ЕС от 16.06.2017 г., въз основа на което
на ищеца- ЕС е присъдена сумата 766.44
евро, представляваща дължима вноска по чл.48, ал.8 ЗУЕС за
поддържане на общите части за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2017 г., и
представянето му като доказателство във въззивното производство обосновава
извод за неправилност на първо-инстанционното решение в тази обжалвана част и съответно
за неговата частична отмяна.
С второто посочено по- горе съдебно решение е
отменено решение на ОС на ЕС от 14.06.2018 г., по отношение на което искът на
ЕС за сумата 766.44 евро, претендирана
като неплатена вноска по чл.48, ал.8 ЗУЕС за поддържане на общите части за
периода от 16.07.2017 г. до 15.07.2018 г., е отхвърлен с обжалваното
първоинстанционно решение, поради което и неговото наличие е ирелевантно за
разглеждания от настоящия въззивен съд съдебен спор.
Що се отнася до решенията на ОС на ЕС от
18/19.05.2015 г. и 11.07.2016 г., които не са атакувани от ответника по реда на
ч.40 и сл. ЗУЕС и са стабилизирани, независимо от невъзможността съдът инцидентно
/ad hoc/ в мотивите на настоящото съдебно решение да се произнася по тяхната
материална незаконосъобразност и нищожност, не може да се приеме в случая, че
въз основа на тях са възникнали претендираните от ищеца вземания, което като
краен резултат обосновава извод за неправилност на обжалваното решение и в
частта, в която на ищеца- ЕС е присъдена сумата 1 411.03 лв., претендирана като незаплатена
вноска за одобрения бюджет на етажната собственост за периода от 16.07.2015 г.
до 15.07.2016 г., покриваща разходи за поддръжка и управление на етажната
собственост и консумативни разходи.
Това
е така, поради следните съображения:
Когато
решението на ЕС е насочено към попълване бюджета на ЕС за извършване на разходи
за управление и поддържане на общите части на сградата, се учредява
правоотношение между отделния етажен собственик и останалите етажни
собственици, независимо от обстоятелството дали и как всеки един от тях е
гласувал за приемането на това решение на ЕС. То е задължително за тях, но
само, когато с решението на ЕС възниква определено правно задължение, годно за
изпълнение.
Разходите
за управление и поддържане на общите части на сградата са периодични
задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването
на общите части чрез заплащане на консумативните разходи- ток, вода,
електричество, почистващи препарати и пр., поради което те се заплащат помесечно
/арг. чл.48, ал.8 ЗУЕС/. Тъй като законодателят не е предвидил нормативно друг
начин за определяне размера на ежемесечните вноски за управление и поддържане
на общите части на сградата, освен този, предписан в нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС /в двете приложими редакции, посочени по- горе/- „поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите“, респ. „поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа,
на който живеят“, процесните вземания не са възникнали. Макар решенията на ОС
на ЕС от 18/19.05.2015 г. и 11.07.2016 г. да са влезли в сила, предявените
субективни материални права не са породени, тъй като не са уредени като
призната и гарантирана от закона правна възможност да се изисква от насрещната
страна по правоотношението спазването на определено поведение, т.е.
осъществяването на определена престация. Правното задължение за плащането на
парична вноска в бюджета на етажната собственост възниква само, ако тя е
определена съобразно изискванията на закона, като ирелевантно е обстоятелството
дали решението на ЕС на ОС е оспорено по съдебен ред, респ. дали то е влязло в
сила. Недопустимо в материално-правен смисъл е да се упражнява едно субективно
право, което не е породено. А предявеното субективно право би възникнало само,
ако ОС на ЕС е взело решение за заплащане на съответна ежемесечна парична
вноска в бюджета на ЕС, покриваща разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост, съобразно нормативните изисквания, уредени в
чл.51, ал.1 ЗУЕС- поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите, респ. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.
Следователно, макар процесните решения на ОС на ЕС от 18/19.05.2015 г. и
11.07.2016 г. да са влезли в сила, те не могат да бъдат принудително изпълнени,
тъй като с тях е определен различен от законоустановения способ за определяне
размера на тези разноски- „на квадратен метър от общата застроена площ на всеки
обект и припадащите се общи части към него“ вместо „поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите“.
Тъй като цитираната правна норма е от повелителен характер, етажните
собственици нито самостоятелно, нито чрез своите органи в етажната собственост
могат да изменят или дерогират уреденото в нейната диспозиция правило за
поведение /в този смисъл Определение № 1097 от 17.11.2011 г. по гр.д.№ 630/
2011 г. на ВКС, ГК, I ГО/.
Поради
изложеното настоящият въззивен съд намира, че предявените от ищеца- ЕС парични
притезания не са възникнали- липсва решение на ОС на ЕС за определяне размера
на правното задължение за заплащане разноски за управление и поддържане на
общите части на сградата „поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите“, респ. „поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят“, поради което и исковете по
чл.48, ал.8 ЗУЕС като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете-
предмет на въззивното производство, постановеното от СРС решение, което е
неправилно в обжалваната осъдителна част, следва да бъде отменено и вместо това
да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни. На
отмяна подлежи обжалваното решение и в частта относно присъдените на ищеца- ЕС
разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
При
този изход на спора съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ответникът- въззивник, на когото ищецът ЕС- въззиваема
страна дължи да заплати сумата 355.51 лева- разноски /допълнително/ за платено
за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение /определено на
538.64 лв., при уважаване на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на
насрещната страна/, и сумата 649.21 лв.- разноски за платени за въззивното
производство държавна такса /58.20 лв./ и адвокатско възнаграждение от 591.01
лв., чийто размер е редуциран до минималния дължим по Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, при уважаване на
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, заявено от насрещната страна в
писмена молба от 21.10.2024 г.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение от 11.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 51134/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 90 състав, в
обжалваната част, в която Д.С.С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
Етажните собственици на Етажната собственост на сграда „К.И.Р.“ с
административен адрес: с. Бели Искър, общ. Самоков, ул.*****, представлявани от
управителя С.Д., сумата 1 411.03
лв., представляваща незаплатена вноска за одобрения бюджет на
етажната собственост за периода от 16.07.2015 г. до 15.07.2016 г., покриваща
разходи за поддръжка и управление на етажната собственост и консумативни
разходи, и сумата 766.44
евро, представляваща дължима вноска по чл.48, ал.8 ЗУЕС за
поддържане на общите части за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2017 г., а също
и в частта относно присъдените на
ответника ЕС разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 473.73 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда „К.И.Р.“ с административен адрес: с.
Бели Искър, община Самоков, ул.*****, срещу Д.С.С. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС за
присъждане на сумата 1 411.03
лв., претендирана
като незаплатена вноска за одобрения бюджет на етажната собственост за периода
от 16.07.2015 г. до 15.07.2016 г., покриваща разходи за поддръжка и управление
на етажната собственост и консумативни разходи, и на сумата 766.44 евро, претендирана
като дължима вноска за поддържане на общите части за периода от 16.07.2016 г.
до 15.07.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Етажна
собственост в сграда „К.И.Р.“ с административен адрес: с. Бели Искър, общ.
Самоков, ул.*****, да заплати на Д.С.С.
/ЕГН **********/ сумата 355.51 лв. /триста петдесет и пет лева и 51
ст./- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 649.21 лева /шестстотин четиридесет и девет лева и 21 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 51134/ 2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.