Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Хасково, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 159 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А.Ф.Ю., ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, подадена чрез
адв. С.Ф.М., против Решение № 1012-26-22-1/02.02.2023 г. на Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - Хасково.
В жалбата се твърди, че
с посоченото решение Директорът на ТП на НОИ - Хасково отхвърлил жалба с вх. № 1012-26-22/18.01.2023
г., подадена от А.Ф.Ю., срещу Разпореждане № **********/2140-26-5/04.01.2023 г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с
което на Ю. на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО било отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението се оспорва
като незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО законодателят изрично регламентирал, че времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материално разпоредба към процесния период била разпоредбата
на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не била
изменяна и гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето,
прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по
КТ. Към това време била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване
на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.)
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ,
бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни
преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967 г., oт неработещи жени-майки или осиновителки, се признавало за
трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачитал по този ред, се
определял в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и
при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът
по майчинство се зачитал за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не било в зависимост от
обстоятелството дали жената-майка била работеща или неработеща. Напротив,
такова право било признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсвало правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО.
С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено като незаконосъобразно Решение
№ 1012-26-22-1 от 02.02.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, като на
жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателката, който излага съображения и в представена по делото писмена
защита.
Ответникът
– Директор на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
Пледира, че от доказателствата по административната преписка било видно, че жалбоподателката
не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като същата навършила изискуемата възраст, но нямала действителен
осигурителен стаж от 15 години. Периодите, през които жалбоподателката
получавала обезщетение като неработеща майка и периодите на безработица, не били
действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От данните, съдържащи се в пенсионното досие на
жалбоподателката А.Ф.Ю., се установява, че същата е подала Заявление с вх. №
2113-26-1596/05.09.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково за отпускане на лична
пенсия (л. 9), ведно с документи, установяващи осигурителен стаж и доход. В
същото е декларирала, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж,
придобит в друга държава, както и че имената А. Ф. Ю. са нейни.
След извършена проверка и на база
представените документи с Разпореждане № **********/2140-26-5/04.01.2023 г. (л.
37 – гръб) ръководителят
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1
- 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявлението
за пенсия - 05.09.2022 г., А.Ф.Ю. има навършена възраст от 66 г., 10 м. и 00
дни и осигурителен стаж, положен за периода от 13.09.1977 г. до 23.08.2018 г. с
прекъсване, както следва: 15 г., 05 м. и 07 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -
15 г., 05 м. и 07 дни, от които действителен осигурителен стаж - 12 г. 04 м. и
07 дни.
В мотивите на постановения отказ е
посочено, че осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин за периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2020 г. не е зачетен,
тъй като съгласно Констативен протокол № КП-5-26-01196182/16.09.2022 г.,
издаден от контролните органи на ТП на НОИ - Хасково, същият не е удостоверен,
поради това че няма основание за осигуряване.
Разгледани са разпоредбите на чл.
68, ал. 1 - 2 от КСО и е посочено, че Ю. не отговаря на условията на цитираната
разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има
навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 36 години и 02
месеца, а има 15 г., 05 м. и 07 дни.
Разгледана е и разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и ал. 2, през 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от
66 години и 10 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Цитирана е разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО по отношение на
понятието „Действителен стаж“ и е посочено е, че с оглед цитираните разпоредби
зачетеният осигурителен етаж за периодите като неработеща майка от 13.09.1977
г. до 13.09.1978 - 01 г. и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г. - 01 г. и 02 м.,
не са действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО. В тази връзка пенсионният орган е преценил, че на Ю. не се следва пенсия при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст,
но няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 12 г., 04 м. и 07
дни.
Така постановеното разпореждане е връчено на А.Ю. на 11.01.2023
г. (л. 38 – гръб). Същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба
вх. № 1012-26-22/18.01.2023 г. (л. 39 – гръб)
С
Решение № 1012-26-22-1/02.02.2023 г. (л. 41 – гръб) Директорът на ТП на НОИ -
Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел,
че правилно пенсионният орган е зачел осигурителен
стаж, положен за периода от 13.09.1977 г. до 23.08.2018 г. с прекъсване, както
следва: 15 г., 05 м. и 07 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж
превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 15 г., 05 м. и 07
дни, от които действителен осигурителен стаж - 12 г., 04 м. и 07 дни,
съответно, че жалбоподателката към датата на подаване на заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2
от КСО, тъй като е навършила изискуемата от закона възраст, но няма
осигурителен стаж от 36 години и 02 месеца, а има 15 г., 05 м. и 07 дни. Отново
е обсъдено наличието на предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО и е прието, че
жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по
силата на тази разпоредба. Направено е отграничение на понятията „осигурителен
стаж“ и „действителен стаж“ и в тази връзка е посочено, че зачетеният стаж за
времето като неработеща майка от 13.09.1977 г. до 13.09.1978 - 01 г. и от
08.05.1979 г. до 08.07.1980 г. - 01 г. и 02 м., не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Така постановеното решение е
обжалвано с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора
на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-22-2/09.02.2023 г. по описа на
ТП на НОИ – Хасково.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство
– решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като
това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая
са налице.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл,
оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково, който е
компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Оспореното решение е писмено, издадено в рамките на
едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната от закона
форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и
правни основания за издаването му. Решението е постановено при спазване на
административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието на решението с приложимите
материалноправни норми следва да бъде отбелязано следното:
Не е спорно по делото, че в случая
не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган
осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО.
Спорът между страните е по изпълнението на условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното
решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години
действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган осигурителен
стаж от 15 г., 05 м. и 07 дни, от които действителен от 12 г., 04 м. и 07 дни,
не съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО. Спорен между страните е въпросът следва ли да се зачете
за действителен осигурителен стаж периода, през който жалбоподателката е била в
майчинство, като неработеща майка. В случая, като е взел предвид представените
писмени документи, административният орган е зачел за действителен стаж такъв
от 15 г., 02 м. и 23 дни, като не е взет предвид периода от 02 г. и 02 месеца,
през който А.Ф.Ю., като неработеща майка, е отглеждала деца. Не са взети
предвид и периодите, през които жалбоподателката е получавала обезщетение по
чл. 222 от КТ (01.03.1993 г. – 01.04.1993 г.) и за безработица (01.04.1993 г. –
01.10.1993 г. и 24.04.2018 г. – 23.08.2018 г.).
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От приложените към административната
преписка писмени доказателства се установяват периодите, през които
жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото,
като е възприето и от административния орган в издадения административен акт.
В настоящия случай, както бе посочено, спорен е
въпросът относно признаване на действителен стаж за периодите от 13.09.1977 г.
до 13.09.1978 и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г., поради което и на основание
§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно
действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба
за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е
гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и
времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция №
2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП
(отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж. По делото не съществува спор, че през процесните два
периода жалбоподателката не е работеща майка.
При сега действащата уредба,
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега
законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки
на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск,
включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по
сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж
при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка
е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за
"неработещата майка", поради което липсва правно основание за
позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на
отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права,
като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№ 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд
на Република България.
След като времето на майчинство за
процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при
действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО. Като е отказал да зачете този стаж
за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е
тълкувал и приложил закона.
Горното обаче не променя крайната правилност на
издадения административен акт. В разглеждания случай към датата на подаване на
заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
жалбоподателката не е отговаряла на условието за наличие на изисквания от
закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години. Дори и след
признаването за действителен осигурителен стаж на времето на майчинство за
периодите от 13.09.1977 г. до 13.09.1978
и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г. с продължителност от общо 02 г. и 02
месеца, добавен към признатия от пенсионния орган действителен осигурителен
стаж на А.Ф.Ю. от 12 г., 04 м. и 07 дни, се получава действителен стаж от 14
г., 06 м. и 07 дни. Ето защо следва да се приеме, че и в тази хипотеза стажът
на жалбоподателката не достига изискуемия законов минимум в посочената
разпоредба от 15 години действителен осигурителен стаж. Така правото на пенсия
за жалбоподателката при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО не се следва поради
липсата на една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, а именно изисквания
от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,
че правилно от пенсионния орган не е зачетен стажа за времето на изплащане на
обезщетение за безработица, както и за времето, през което жалбоподателката е
получавала обезщетение по чл. 222 от КТ – обезщетение при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена
за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това
същата длъжност. Като се има предвид вече изясненото определение за
действителен трудов стаж, то периодът, в който едно лице е безработно и
получава обезщетение за това, съответно получава обезщетение при уволнение на
посочените основания, не представлява действителен стаж, макар да се зачита на
осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО. С разпоредбата на чл.
9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е
получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж, единствено за
целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО,
но не и с оглед изискването за "действителен стаж".
По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на
А.Ю. срещу оспореното разпореждане, директорът на ТП на НОИ - Хасково е
постановил административен акт, който се явява издаден в съответствие с
материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане
за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на ТП на НОИ - Хасково следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на А.Ф.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, против Решение
№ 1012-26-22-1/02.02.2023 г. на Директор на Териториално поделение – Хасково на
Национален осигурителен институт.
ОСЪЖДА А.Ф.Ю.,
ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – Хасково на
Национален осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в
размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: