Решение по дело №755/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 191
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20203530100755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Търговище , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530100755 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86
от ЗЗД и чл.342, ал.1 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
«Младост», , Ж.К. «Младост-4», Бизнес Парк София, сграда 6, със законен
представител – управител Д.К.К. и М.С., чрез пълномощник – адв. З.Й. Ц.
от АК-София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър
Жендов“ № 6, ет.5, против Р. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
**************************************************** с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване съществуване и дължимост на сумата от 776.24 лв.,
представляваща неизпълнени парични задължения, по Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.08.2016г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 09.05.2017г., Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 07.10.2017г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 76/21.02.2020г. по ч.гр.д. № 270/2020г. по
описа на, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
1
В молбата се твърди наличие на Сключени договори за мобилни услуги
между Р. Р. М. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование ,Космо
България Мобайл“ ЕАД), както следва:1.Договор за мобилни услуги №
********* от 24.08.2016г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********
2.Договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2017г. и Договор за
лизинг от 09.05.2017г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС или 16.66 лв. без вкл.
ДДС, и мобилно устройство Tablet Lenovo t TabS 8 4G White. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 114.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
4.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
3.Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.10.2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
**********влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилно устройство Samsung Galaxy J5
2017Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 384.47
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална
лизингова вноска в размер на 180.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 8.89 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
2
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от
Р. Р. М. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните
условия:
-за мобилен номер **********— условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.08.2016 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 07.10.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги;
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.05.2017 г.;
-за мобилно УСТРОЙСТВО Tablet Lenovo Таб3 8 4G White - условията,
договорени в Договор за лизинг от 09.05.2017 г.
-за мобилно устройство Samsung Galaxy J52017Black—условията,
договорени в Договор за лизинг от 07.10.2017 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април 2018 г. - м. юли
2018 г.: фактура № **********/20.04.2018 г., фактура №
**********/20.05.2018 г., фактура № **********/20.06.2018 г. и фактура №
**********/20.07.2018 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника Р. Р. М., по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена и Фактура №
**********/20.07.2018 г.. която включва задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги, чрез
които са ползвани номера ********** и ********** в общ размер на 357.99
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White и за SAMSUNG Galaxy J5
2017 Black в общ размер на 183.25 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за
3
номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 09.05.2020 г.) на
процесния договор са уредени в чл. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 09.05.2017 г. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер **********пои предсрочно прекратяване
(преди 07.10.2019 г.) на процесния договор са уредени в раздел IV, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е
настъпило след 11.01.2018г., размерът на дължимата неустойка е определен в
съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018г.
между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по
гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. № 16476/2014г. на Софийски градски съд,
приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни 3 споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно
цитирания документ вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от той стандартни месечни абонаментни такси без ППС. с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора
(в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността
на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за
неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги
чрез номер ********** е 148.56 лв. Сумата представлява сбор от: три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 16.66 лв.
всяка), а именно 49.98 лв., с добавена разликата в размер на 98,57 лв. между
стандартната цена на TABLET LENOVO Таб3 8 4G White без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 09.05.2017 г. и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 09.05.2017 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за
неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги
4
чрез номер ********** е 209.43 лв. Сумата представлява сбор от: три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв.
всяка), а именно 62.46 лв., с добавена разликата в размер на 146.97 лв. между
стандартната цена на SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 07.10.2017г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 07.10.2017 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Tablet Lenovo Таб3 8 4G
White, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 09.05.2017г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 49.90
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови вноски. За
мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black, чието ползване е
предоставено с Договор за лизинг от 07.10.2017г., предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер 133.35 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на петнадесет неначислени лизингови вноски. Претендираната сума по
фактурата е в общ размер на 541.24 лв.
Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения
на Р. Р. М. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към
сключените между тях договори, описани по-горе, е в размер на 776.34 лв.
(седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки).
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД е
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Търговище, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 270/2020 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение за част от заявените суми.
5
Предвид акта на съда по заповедното производство, с който са
уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и
настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, ал. 2 ГПК.
Молят съда да постановите решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 270/2020 г. по описа на Районен съд - Търговище, ГК,
IX състав, против длъжника - ответник Р. Р. М. с ЕГН **********, за сумата
от 776.24 лв. (седемстотин седемдесет н шест лева и двадесет и четири
стотинки), съгласно фактура № **********/20.04.2018г., фактура №
**********/20.05.2018г., фактура № **********/20.06.2018г. и фактура №
**********/20.07.2018г., ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. В съдебно заседание не се явяват и не
изпращат представител. Правят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Претердират разноски в заповедното и настоящото производства..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, чрез особен
представител на ответника. Счита исковете за допустими но неоснователни.
Счита че ответникът следва да заплати стойността на предоставените услуги
за двата мобилни апарата в размер на 235лв., както и оставащите лизингови
вноски за двата апарата- таблет и мобилен апарат в размер на 183.25лв.
Претенцията за неустойка счита за неравноправна клауза и на това основание
моли съда да я прогласи за нищожна.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна: Районен съд – Търговище е сезиран с
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.342 от
ТЗ.
От приложение с исковата молба договори за мобилни услуги:Договор
за мобилни услуги № ********* от 24.08.2016г. с който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер **********; Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.05.2017г. и Договор за лизинг от 09.05.2017г. се
6
установява, че ищецът е поел задължение да предостави на ответника
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
*********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на
19.99 лв. с вкл. ДДС или 16.66 лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство Tablet
Lenovo t TabS 8 4G White. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 114.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съгласно Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.10.2017 г.,
за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 2017Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 384.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 180.00 лв. с вкл. ДДС, платима
към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 8.89 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на
страните са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят
подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно
подписани декларации – съгласие, съдържащи удостоверителното изявление
на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договорите за
мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото
приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание.
7
Към договорите за лизинг ответника е подписал и записи на заповед на
09.05.2017г. за сумата от 114.77лв. и на 07.10.2017г. за сумата от 204.47лв.
В разпоредбите на договора за мобилни услуги е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е
СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето
му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.
71, гл. 13 е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените
цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ,
при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя.
По делото са приложени фактури, издадени от ищеца в периода м.
април 2018 г. - м. юли 2018г., както следва фактура №
**********/20.04.2018г., фактура № **********/20.05.2018г., фактура №
**********/20.06.2018г. и фактура № **********/20.07.2018г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/20.04.2018 г. е издадена за отчетния период
20/03/2018- 19/04/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ***********: месечна абонаментна
такса 16.66 лв. без вкл. ДДС -19.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White - 4.99 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса 20.82 лв.,
както и ползвани услуги 93.24 лв. (от които Роуминг таксуване (общо)
8
93.24лв.), които са в общ размер на 114.06 лв. без вкл. ДДС - 136.87 лв. с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017
Black — 8.89 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирала по
фактурата, е 170.74 лв.
Фактура № **********/20.05.2018г. е издадена за отчетния период
20/04/2018- 19/05/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *********** : месечна абонаментна
такса 16.66 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на
17.41 лв. без вкл. ДДС - 20.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White - 4.99 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса
спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 2.32 лв, (от които Роуминг
таксуване (общо) 1.32 лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 1.00 лв.), които
са в общ размер на 23.89 лв. без вкл. ДДС - 28.67 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black — 8.89 лв. c
вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирала по фактурата, е 63.44 лв.
Фактура № **********/20.06.2018г. е издадена за отчетния период
20/05/2018- 19/06/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *********** : месечна абонаментна
такса (-4.84) лв. без вкл. ДДС - (-5.81) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White - 4.99 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ***********: месечна абонаментна такса (-6.04) лв.
без вкл. ДДС - (-7.25) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black- 8.89 лв. c вкл. ДДС. (отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в
резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период.). Общата сума, начислена и претендирала по
фактурата, е 0.82 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника Р. Р. М., по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена и Фактура №
9
**********/20.07.2018 г.. която включва задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги, чрез
които са ползвани номера *********** и ***********, в общ размер на
357.99 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилно устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White и за SAMSUNG
Galaxy J5 2017 Black в общ размер на 183.25 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за
номер *********** при предсрочно прекратяване (преди 09.05.2020 г.) на
процесния договор са уредени в чл. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 09.05.2017г. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *********** пои предсрочно
прекратяване (преди 07.10.2019 г.) на процесния договор са уредени в раздел
IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги.
От назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ се
установи, че по така сключените между страните договори ищецът
претендира сумата от 235лв. предоставени услуги; сумата от 357лв. неустойка
по договори и сумата от 183.25лв. оставащи лизингови вноски. За процесния
период 01.03.2018г. – 01.09.2018г. ответникът е извършил едно плащане на
сумата от 215.10лв., като с нея са погасени задължения към 28.02.2018г. в
размер на 77.72лв. + 137.38лв.
Стандартната цена на таблет Леново без отстъпка е 379.90лв. Общата
преференциална цена по Договора за лизинг от 09.05.2017г. е 119.76лв.
Дължимата от ответника обща преференциална цена по договора за лизинг от
09.05.2017г. съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги
(10 месеца) е 49.90лв., а според вещото лице е 44.91лв. Лизингополучателят
не се е възползвал от правото си да закупи устройството с допълнителен
договор и не дължи сумата от 4.99лв.
Стандартната цена на SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, без отстъпка,
съгласно ценова листа към 07.10.2017г. е в размер на 659.50лв.,а дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 07.10.2017г. е 384.47лв.
Дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги е 133.35лв., а според
10
вещото лице е 124.60лв. Лизингополучателят не се е възползвал от правото си
да закупи устройството с допълнителен договор и не дължи сумата от 8.89лв.
От приложеното ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на ТРС се установи, че
ищецът „Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление
на 20.02.2020г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 76/21.02.2020г. и за сумите, предмет на
предявените в настоящото исково производство установителни искове и за
разноски в двете производства. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства,
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на поетото от ответника задължение
да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез
включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана
от ищеца, по договори, ведно с начислени неустойки по иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и установителен иск иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 342 ТЗ за съществвуване и дължимост
на лизинговите вноски за предоставени устройства по договори за лизинг.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от
11
Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия,
че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да
претендира възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните
услуги. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни
задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма,
регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури и
заключението на вещото лице, доказват така предявения иск за сумата от
235лв. предоставени услуги в периода 01.03.2018г. – 01.09.2018г.
С разпоредбите на договорите за мобилни услуги от 24.08.2016г. е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото
в този договор потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора изплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг.
В случая ищецът претендира заплащане общо на сумата от 357.98лв. –
договорна неустойка, начислена на основание т. 11 от договор за мобилни
услуги № ********* от 09.05.2017г. за номер *********** при предсрочно
прекратяване (преди 09.05.2020г.), както и за номер *********** при
предсрочно прекратяване (преди 07.10.2019г.) на договора уредени в раздел
IV, т.4 от Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2017г. към
12
договора за мобилни фиксирани услуги, в размер на три месечни
абонаментни такси.
Съдът счита, че тези клаузи от договорите за мобилни услуги,
установяващи, че длъжникът дължи и неустойка в случай на прекратяване на
договора са нищожни и не поражда права и задължения за страните.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая предвидената в договора за мобилни услуги неустойка е в
размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е
установено, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни
такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната и уговорена печалба
от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване.
Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите
нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън
обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоичните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на
задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която
кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на
13
договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар
договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички
месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т.
о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на
ВКС.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на
неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни
абонаментни такси, не санира недействителността на клаузата, която
представлява правопораждащият юридически факт – нормата, установяваща
неустоичното задължение. След като последната е изцяло недействителна, не
може по нея да се претендира дори частично изпълнение, което според
кредитора е в съответствие с нормите на добросъвестността.
Поради така изложените съображения и доколкото тази клауза не
пораждат права и задължения за страните, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му
предявен размер.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 342
ТЗ, съдът намира следното:
Договорът за лизинг, каквито са процесните, представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта,
предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне
задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на
лизинговия договор.
14
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата
вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта
на лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
От представеният по делото договор за лизинг от Договор за лизинг от
09.05.2017г. се установява, че на ответника е предоставено мобилно
устройство Tablet Lenovo t TabS 8 4G White. Общата цена на лизинговата вещ
е 114.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
С Договор за лизинг от 07.10.2017 г. за мобилен номер *********** на
ответника е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017Black.
Общата цена на лизинговата вещ е 384.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 180.00
лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 8.89 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Договорите за лизинг са подписани от ответника, като авторството на
подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен
диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и
установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в
който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на
лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт, което съдът цени.
15
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.
342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на една първоначална вноска,
платима при сключване на договора и 23 лизингови вноски – всяка, от които
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора
за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на
заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат
на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията
с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на
изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на
устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е
заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че
16
към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, вземането е било дължимо и на соченото от ищеца основание –
поради настъпила на основание чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като длъжникът е загубил преимуществата на срока.
В случая и доколкото не се установи лизинговата вещ да е била върната
в лизингополучателят е имал право да обяви предсрочната изискуемост на
вземането, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о.
на ВКС.
По така изложените съображения предявените искове за заплащане на
задълженията за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълните им
претендирани размери.
Предвид изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от предявените искове. В исковото
производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 691.74 лв., от които
сумата от 260.74лв. за внесена държавна такса, сумата от 180 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. – депозит за особен
представител на ответника. Съобразно уважената част от предявените искове
по съразмерност на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 230.25лв.
Ищеца е претендирал разноски и в заповедното и в настоящото
производства и е представил доказателства за направени такива.
Предвид изводите на съда разноски му се дължат в пълен размер от
385лв. по заповедното производство и в размер на 400.12лв. по настоящото
исково производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважените
искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на осн. чл.422
от ГПК на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
17
адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост-4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, със законен представител – управител Д.К.К. и М.С.,
действащи чрез пълномощник – адв. З.Й. Ц. от АК-София, съдебен адрес: гр.
София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5, към Р. Р. М. с
ЕГН-********** от с.***********************************, за следните
суми: сумата от 235лв. представляваща предоставени мобилни услуги за
периода 20.03.2018г. до 19.06.2018г., по Договор за мобилни услуги от
24.08.2016г. и допълнително споразумение към договора от 07.10.2017г. и
Договор за мобилни услуги от 09.05.2017г., както и за сумата от 183.25лв. с
вкл. ДДС, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство TABLET LENOVO Таб3 8 4G White и за SAMSUNG
Galaxy J5 2017 Black по Договори за лизинг от 09.05.2017г. и 07.10.2017г.
ведно със законната лихва за забава, считано от 20.02.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които вземания в полза на
ищеца е издадена Заповед № 76 от 21.02.2020г. по ч.гр.д.№ 270 по описа за
2020г. на РСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител –
управител Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв. З.Й. Ц. от АК-
София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър
Жендов“ № 6, ет.5, към Р. Р. М. с ЕГН-********** от
с.***********************************, установителен иск по чл.422 от
ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за признаване съществуване и дължимост на
сумата от 357лв. - представляваща общ сбор неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2017г. за
номер ***********, както и за номер *********** на процесния договор,
уредени в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от
07.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН-********** от
с.*********************************** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
18
със законен представител – управител Д.К.К. и М.С., действащи чрез
пълномощник – адв. З.Й. Ц. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К.
„Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5, сумата от 385лв. разноски
в заповедното производство, както и сумата от 400.12лв. – разноски в
исковото производство съразмерно уважените искови претенции, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259,
ал.1 ГПК
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
19