Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 06.02.2024 г.
Административен съд -
Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Павлина Петрова
и
в присъствието на Росица Георгиева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия
Божкова
административно дело № 458/2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на „ДаКиДа и Р“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, чрез управителя на търговското дружество, срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София. Претендират се имуществени вреди в размер на 360 лв., представляващи
равностойността на заплатеното
от лицето адвокатско възнаграждение по оспорване, пред
РС – Кърджали, на НП № 29-0000035/ 28.02.2019 г., издадено от
началник ОО „АА“, град Кърджали. В ИМ се посочва, че с
Решение № 226 от 18.06.2019 г, постановено по а.н.д. № 284/2019 г., РС –
Кърджали е отменил това наказателно постановление. С Решение № 207 от
10.12.2019 г., постановено по к.а.н.д. № 169/2019г., АС Кърджали е оставил в сила
обжалвания съдебен акт. Решението на съда е влязло в законна сила на 10.12.2019
г.
В
производството пред Районен съд - гр. К. „Д.и Р“ ООД, *** било защитавано от
адвокат от Адвокатска колегия - ***, съгласно сключен договор за правна защита
и съдействие, на който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лв., с ДДС. Претендират се деловодни разноски и по настоящото дело. В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В
молба-становище от управителя на търговското дружество са изложени съображения
в подкрепа основателността на ИМ.
Ответникът
по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, в писмен
отговор, признава иска за основателен в частта му относно претенцията на ищеца
за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
а.н.д. № 284/2019 г. на РС – Кърджали.
Относно
направените в настоящото производство съдебни разноски изразява становище, че е
налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК Ответникът – ИААА , с действията си не
е дал никакъв повод за завеждане на иска по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това,
от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане, покана или
каквото и да е било друго изявление за изплащане под формата на обезщетение на
платените като адвокатски хонорар суми по административнонаказателното
дело. Както е видно от Решение № 226 от 18.06.2019 г. на Районен съд - Кърджали по а.н.д. № 284/2019
г., потвърдено с Решение № 207 от 10.12.2019
г. на АС - Кърджали по к.а.н.д. № 169/2019 г., с което е отменено оспорваното наказателно
постановление, разноски в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
не са присъждани, за да възникне за нея по силата на влезлия в сила съдебен акт
задължение за плащане. В писмения отговор се посочва, че след публикуването на
Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в ИА „АА“ вече има създадена практика за доброволно плащане на разноски за
изплатени адвокатски хонорари по отменени наказателни постановления при
условие, че е отправена покана от страна на жалбоподателя и възнагражденията са съобразени
с минималните адвокатски хонорари за такъв вид процесуално
представителство,
какъвто е и настоящият случай.
В
писмения отговор, предвид направеното признание на иска и в случай, че от страна
на ищеца се изрази съгласие за прекратяване на съдебното дирене, се прави
искане да се постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като относно
разноските приложите хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че предявеният иск, с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, е основателен, тъй като е осъществен фактическия
състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното, иска
да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
След
обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, а.н.д. №284/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали, че с Решение №226/18.06.2019
г. по посоченото дело, Районният съд, е отменил НП № 29-0000035/28.02.2019 г.,
издадено от началник ОО „АА“, град Кърджали. С Решение № 207 от 10.12.2019 г.,
постановено по к.а.н.д. № 169/2019 г., АС - Кърджали е оставил в сила
обжалвания съдебен акт.
В кориците на а.н.д.№ 284/2019 г. по
описа на Районен съд – Кърджали е приложен Договор за правна защита и
съдействие (ДПЗС), № ***/ *** г. (л.69 от а.н.д.№ 284/2019 г. РС –
Кърджали). В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е
допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието
на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК
(чл.203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е
посочен и ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, София.
Не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на исковата молба. Съгласно т. 4. от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ВКС, приложимо по делата по чл. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните -
това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. Решението по
к.а.н.д. № 169/ 2019 г. на АС – Кърджали е постановено на 10.12.2019 г., като необжалваемо и е влязло в законна сила на датата на
постановяването, а ИМ е подадена в АС – Кърджали на 01.12.2023 г.
При
преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ,
трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
В
мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС
и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията,
въпреки че поражда наказателноправни последици.
Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По
отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че в производството пред районния
съд, през 2019 година, при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление
е отменено, не е съществувала възможност за присъждане разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Такава възможност се
създаде с изменението на ЗАНН в ДВ, бр. 109 от 2020 г. Сравнение с предишната
редакция, в сила от 23.12.2021 г., когато се създаде нормата на чл.63д от ЗАНН.
Следователно,
в настоящия случай, намира приложение Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на ВКС. Съгласно това ТП
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В този
смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при
отмяна на НП и защото същият, с това правно основание, се определя като
подсъден на настоящия съд като административен.
От
посочения по-горе в мотивите на решението ДПЗС се установява, че при оспорване на
НП пред РС – Кърджали ищецът реално е заплатил адовокатско
възнаграждение с начислен ДДС. Настоящият
състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и
представителство пред РС – Кърджали е в пряка и непосредствена причинна връзка
с отмененото НП.
В
правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната
в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези разноски
съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна
връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното
наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави,
също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
НП, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма
право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв
не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от
друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при
обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа
на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то
счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо,
на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори
именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него НП и същевременно дължи възнаграждение за
нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил
реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно
за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление,
като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В
този смисъл, самото НП е необходимо условие за съществуване на договора за
правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва това НП и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Поради
изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за
правна защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административнонаказателно дело, с предмет -
законосъобразността на НП, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй
като страната е била принудена да направи този разход поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото НП. В
настоящия случай в писмения отговор ответникът признава иска за основателен по
размер.
От
незаконосъобразния акт – НП, отменено по съответния ред, с влязло в сила
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното
постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издаден процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - НП. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено
административното наказание глоба, което административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложено.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът по исковата молба следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, в размер на
360.00 лева с ДДС – направени разноски за адвокатско възнаграждение по
обжалването на НП пред РС – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й заплащане.
При
този изход на спора е основателна претенцията на ищеца за присъждане на
разноски по настоящото дело. Подлежат на възстановяване разноски в размер на 25
лв., представляващи внесена държавна такса, съгласно чл.2а, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Ето защо
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, град София, да заплати на „ДаКиДа
и Р“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 360.00
лв. с ДДС (триста и шестдесет лева с ДДС),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено
адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 284/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали),
причинени от отменено по съдебен ред НП № 29-0000035/ 28.02.2019 г., издадено
от началник ОО „АА“, град Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Осъжда Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр.София, да заплати на
„Да Ки Да и Р“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 25.00 лева,
представляваща внесена държавна такса в настоящото производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: