№ 14861
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110107858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Е. А. Х. срещу Т. Х. Факир Мохамад.
Предявен е иск с правна квА.фикация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен
с небрачен иск.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 05.04.2013г.,
като от брака си нямат родени деца. Излага твърдения, че през лятото на
2014г. съпрузите се разделят и оттогава до момента не поддържат никакъв
контакт помежду си. Спорели по ежедневни въпроси, нямА. общи планове,
имА. различни планове за живота и в продължителен период от време живели
като съквартиранти, липсвала емоционална връзка между тях. Това довело до
тяхната фактическа раздяла, като съпругата напуснала семейното жилище.
Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без
произнасяне по въпроса за вината. Моли семейното жилище да бъде
предоставено за ползване на ищеца, тъй като е негова лична собственост,
придобито е с лични средства преди сключване на брака. Претендира
разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Ответницата чрез назначения й особен представител счита иска за
1
евентуално основателен в случай, че ответникът докаже настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака. Не се противопоставя ползването на
семейното жилище да бъде предоставено на ищеца. Възразява разноските по
делото да бъдат възложени на ответницата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материА.те по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и
закона /чл. 5 ГПК/, прави следните фактически и правни изводи:
Страните са съпрузи от 05.04.2013 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака жената не е променяла фамилното си име. Видно от
представеното като доказателство удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца, страните нямат родени деца от брака.
От показанията на св. Георги Ангелов Янев се установява, че страните
не живеят заедно от 5-6 години, както и че от тогава страните не поддържат
контакт помежду си.
Съдът кредитира показанията на св. Янев като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останА.те доказателства по
делото.
Видно от приложен като доказателство по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 052, том I, рег. № 1133, дело №
033/01.04.2005 г. от нотариус Александър Павлов, рег. № 120 в регистъра на
НК, район на действие СРС се установява, че Е. А. Х. е придобил чрез
покупко-продажба апартамент № 25, находящ се в гр. София, район
Студентски, ж.к. „Дървеница“, бл. 36, вх. Б, ет. 1, със застроена площ от 83,62
кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение №1 с полезна площ от 3,46
кв.м.
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай е нА.це дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, намиращо израз във фактическа раздяла от около шест години.
Предвид това, съдът намира, че бракът между съпрузите съществува съвсем
формално, същият не е в техен интерес, обществено е неоправдан, поради
което същият следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
2
Ищецът претендира предоставянето ползването на семейното жилище.
От представените доказателства се установява, че ищецът е придобил
собствеността върху семейното жилище чрез покупко-продажба, сключена на
01.04.2005 г., т.е. преди сключване на брака – 05.04.2013 г., поради което
същото се явява лично имущество на ищеца. Доколкото от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът не следва да се произнася за
предоставяне на семейното жилище на съпруга-несобственик на основание
чл. 56, ал. 2 СК. По делото няма направено искане от ответника за
предоставяне на семейното жилище, особеният представител на ответника се
съгласява жилището да бъде предоставено на ищеца, поради което
претенцията на ищеца се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай ответницата след сключване на брака не е
променяла предбрачното си фамилно име. С оглед гореизложеното и на
основание чл. 326 ГПК, след прекратяване на брака същата ще носи
настоящото си фамилно име – Ф..
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. В тази връзка искането на ищеца за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Окончателната
държавна такса, дължима за развода, е в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от
двете страни, т.е по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 3085 от 05.04.2013 г. на СО – район „Студентски”, на
Е. А. Х., ЕГН **********, и Т. Х. ФАКИР МОХАМАД, родена на **********
3
г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49,
ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – находящо се в гр. София, район Студентски,
ж.к. „Дървеница“, бл. 36, вх. Б, ет. 1, ап. 25, след прекратяване на брака се
предоставя за ползване на Е. А. Х., ЕГН **********.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Т. Х. Факир Мохамад,
родена на ********** г., ще носи брачното си фамилно име – Ф., на
основание чл. 326 ГПК.
ОСЪЖДА Е. А. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Т. Х. Факир Мохамад, ЛНЧ **********, родена на
********** г., да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от
25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска
за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. Х., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4