РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Разград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20223300100077 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „УниКредит Булбанк” АД гр. София, с която е предявен
иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК за установяване съществуването в полза
на Банката срещу ответниците Е. А. А. и Г. А. А. на вземане, произтичащо от Договор за
стандартен кредит за оборотни средства № 0006/ 615/29012018 от 29. 01. 2018 г. , сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитодател и „Топ сектор-ЕП“ ЕООД, като
кредитополучател. Солидарни длъжници по договора за кредит са ответниците Е. А. А. и
Г. А. А. и ЕТ „Д. – 13 – Е. А.“.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателите,
Банката е изпратила уведомления до длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита. Солидарните длъжници получават уведомленията на 04.08.2020 г. Образувано е
ч. гр. д. № 2139/ 2021 г. на РРС по подадено заявление от Банката, по което е издаден
изпълнителен лист № 991/ 20. 10. 2021 г. и Заповед за изпълнение № 1275 от същата дата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, за главница, договорни и наказателни
лихви, към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист и Заповед за
незабавно изпълнение в Разградски районен съд съществува по отношение на длъжниците
Е. А. А. и Г. А. А. в размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д.№ 2139/2021 г.
извлечение от счетоводни книги на банката, като сумите, претендирани от банката в
заявлението по чл. 417 от ГПК са: 32 333,90 лева (тридесет и два хиляди триста тридесет и
три лева и 90 ст.) - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.10.2021 г.; 8 067,78 лева (осем хиляди шестдесет и седем лева и 78
ст.) - дължими лихви, съгласно от Договора за кредит, считано от 03.10.2020 г. до 14.10.2021
г., от които 6556,04 лева - договорна лихва от 03.10.2020 г. до 21.08.2021 г., 842,92 лв. -
лихва за просрочена главница от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г. и 668,82 лв. - наказателна
лихва за просрочие от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г., както и да осъди длъжниците да
1
заплатят и разноските, които банката - кредитор е направила в заповедното производство и
които СРС е присъдил, а именно: Сума в размер на 808,03 лв. (осемстотин и осем лева
и 03 ст.) - държавна такса в заповедното производство; Сума в размер на 1 363,24 лв.
(хиляда триста шестдесет и три лева и 24 ст.) с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, направените в настоящото производство разноски - държавни
такси, адвокатски хонорари, възнаграждение за вещи лица и всякакви други разноски.
По предявената искова молба е постъпила писмен отговор от ответниците чрез
назначения им особен представител адвокат Н. С.. Заявява, че по делото следва да бъде
установено налице ли е точно изпълнение на задължението на ответниците чрез назначаване
на съдебно-икономическа експертиза, след което ще вземе становище по иска.В хода на
съдебните прения заявява становище, че иска е частично основателен.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд Разград е било образувано ч. гр. д. № 2139/ 2021 г. на РРС по
подадено заявление от Банката, по което е издаден изпълнителен лист № 991/ 20. 10. 2021 г.
и Заповед за изпълнение № 1275 от същата дата по реда на чл. 417 от ГПК. Приложен е
Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0006/615/29012018/ 29. 01. 2018
година, сключен между страните, според който Банката е предоставила на
кредитополучателя „Топ сектор-ЕП“ ЕООД кредит в размер на 40 000 лева със срок на
издължаване 20. 01. 2028 г. на месечни анюитетни вноски, дължими до 20-то число от
календарния месец. Страните са уговорили ГЛП в размер на 13, 00 %. Според т. 4.2 от
договора, при просрочие в изплащане на главницата, се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка от 2% за просрочената главница. Съгл. т. 4.3,
при просрочие на лихва и/или главница, се начислява фиксиран лихвен процент от 5%
едновременно с лихвата по т. 4.1 и 4.2. Според т. 17.1 за случай на неизпълнение се счита
всяко пълно или частично неизпълнение на което и да от задълженията на
кредитополучателя, а според т. 17.2.1, при настъпване на основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора, банката може да обяви част или
всичките си вземания за предсрочно изискуеми. По т. 17.3.1 и 17.3.3 кредиторът пристъпва
към незабавно служебно събиране на изискуемите вземания, като едностранно обявява
кредита с лихвите и комисионните за незабавно предсрочно изискуеми. Като солидарни
длъжници по договора са се задължили ответникът Е. А. А. и Г. А. А.. На
кредитополучателя и солидарните длъжници са изпратени покани за доброволно
изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на дълга, връчени чрез Е. А. А. на 04.
08. 2020 г.
Назначена е съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение, че в
периода от 20.02.2018 година до 20.12.2019 година общо внесената сума по главницата е в
размер на 7 666,10 лева, а дължимия остатъка по същата е в размер на 32 333,90 лева.
Размерът на претендираната от ищеца договорна лихва за периода от 03.10.2020 година до
21.08.2021 година, е в размер на 6 211,10 лева. Размерът на лихва върху просрочена
главница за периода от 03.10.2020 година до 14.10.2021 година датата на подаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е 842,92 лева. По отношение на претендираната от
2
ищеца наказателната лихва при просрочие в периода от 03.10.2020 година до 14.10.2021
година върху сумата от 32 333,90 лева експертизата констатира, че същата е в размер на 1
684,06 лева. В периода след 29.10.2019 година до 15.10.2021 година, кредита не е обслужван
редовно като са налице вноска на 10.01.2020 година в размер на 800,00 лева и със същите са
покрити такси, лихви и главница отнасяща се за м 12.2019 година. След 10. 01. 2020 г.
длъжникът е изпаднал в забава. Следващата вноска е на 15.09.2020 година в размер на 1 920,
00 лева и са покрити дължими такси, просрочени и наказателни лихви, други разходи по
кредита. Следващата вноска е на 21.07.2021 година в размер на 1 000, 00 лева и са покрити
дължими такси, просрочени и наказателни лихви. Към датата на изготвяне на заключението
не са налице плащания от страна на кредитополучателя и кредита се води изискуем
съгласно предявеното по исковата молба. Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че
заключението е съобразено с изпратения му от ищеца Анекс № 1 от 21. 09. 2020 г. ,
подписан между страните, който е осчетоводен от ищеца в края на месеца, поради което
вещото лице е изчислявало начало на периодите за дължими лихви от 03. 10. 2020 г. В
анекса освен договорната лихва, се предоговаря и главницата.
С писмена молба от 31. 10. 2022 г. и от 22. 11. 2022 г. ищецът представя като
доказателство Анекс № 1 от 21. 09. 2020 г. Съгласно чл.4.1 от този Анекс, приложимият
договорен лихвен процент е в размер на 12,887%. Съгласно чл.4.2 и чл.4.3 от Анекса,
запазва се размера на наказателните лихви за просрочена главница и наказателната лихва
при просрочие така, както са уговорени в договора за кредит. Съгласно чл.7.2 от Анекса,
запазва се крайната дата за погасяване на кредита, както е уговорена в договора за кредит, а
именно – 20.01.2028 г. Съгласно чл.7.1 от Анекса, главницата по кредита се погасява на една
вноска от 100,00 лева, платима на 28.09.2020 г., 5 вноски от по 100,00 лева всяка за периода
от 20.10.2020 г. до 20.02.2021 г., 82 броя месечни вноски от по 380,00 лева всяка за периода
от 20.03.2021 г. до 20.12.2027 г. и последна вноска в размер на 573,90 лева, платима на
20.01.2028 г.
Вещото лице е изготвило и е прието по делото Допълнително заключение само въз
основа на събраните по делото доказателства без съобразяване на клаузите в Анекс № 1 от
21. 09. 2020 г., според което размера на претендираната от ищеца договорна лихва за
периода от 03.10.2020 година до 21.08.2021 година е в размер на 4 671,14 лева. Във връзка с
претендираната от ищеца по делото лихва върху просрочена главница за периода от
04.08.2020 година, датата на предсрочната изискуемост до 14.10.2021 година, датата на
подаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК , експертизата след като се съобрази с
дължимите месечни вноски, дава заключение, че е 488,95 лева. По отношение на
претендираната от ищеца наказателна лихва при просрочие върху сумата от 32 333,90 лева
върху сумата от 32 333,90 лева за периода от 04.08.2020 година до 14.10.2021 година, същата
е в размер на 1 966,62 лева.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният на основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК иск е частично основателен
и доказан. Съдът не констатира служебно неравноправни клаузи. Безспорно се установява от
3
събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца „УниКредит Булбанк” АД и
„Топ сектор-ЕП“ ЕООД, като кредитополучател е сключен Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0006/ 615/29012018 от 29. 01. 2018 г. Солидарни длъжници по
договора за кредит са ответниците Е. А. А. и Г. А. А. и ЕТ „Д. – 13 – Е. А.“. Непогасената
главница е 32 333,90 лв. към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на дълга,
факти установени с приложените писмени доказателства и заключението на ССЕ. Предвид
изложеното, искът е основателен, относно установяване, че се дължи главница в размер на
32 333, 90 лева. Съдът приема, че не следва да се кредитира като доказателство по делото
представения от ищеца в хода на съдебното производство Анекс № 1 от 21. 09. 2020 г.,
сключен между страните. Според чл. 46, ал. 4 от ЗКНИП, след получаване на
волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането страните могат да предоговорят условията по договора, но в случая същият Анекс
№ 1 не е въведен като основание на предявения от ищеца иск с подаденото Заявление по
реда на чл. 417 от ГПК, нито пък с исковата молба. В исковата молба ищецът е обосновал
вземането си, позовавайки се настъпилата на 04. 08. 2020 г. предсрочна изискуемост на
дълга. Не е налице и надлежно искане за изменение на основанието на иска, заявено по реда
на чл. 214 от ГПК, поради което съдът е обвързан в преценката си със заявените основания и
искания на ищеца в заявлението и исковата молба.
Според т. 2 от ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му.
Ищецът е претендирал заплащане на договорна лихва в размер на 6 556, 04 лева
за периода от 03. 10. 2020 г. до 14. 10. 2021 г. Договорна лихва се дължи от датата на
забавата до 04. 08. 2020 г., когато договорът е прекратен и е настъпила предсрочната
изискуемост на дълга. Предвид изложеното, съдът приема, че за така претендирания от
ищеца период, липсва основание за заплащане на договорна лихва и претенцията е
неоснователна.
С оглед на горните постановки, приети в т. 2 от ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
ответниците дължат уговорената в договора лихва за забава до датата на предсрочната
изискуемост на дълга. Но ищецът претендира сумата 842, 92 лв. – лихва за просрочена
главница и сумата 668, 82 лв. наказателна лихва за просрочие за периода след настъпване на
предсрочната изискуемост на дълга: от 03. 10. 2020 г. до 14. 10. 2021 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК. В този случай размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. С
4
оглед на това, предявеният иск за заплащане на сумата 842, 92 лв. – лихва за просрочена
главница и сумата 668, 82 лв. наказателна лихва за просрочие е неоснователен. Ищецът не е
претендирал заплащане на законна лихва от датата на настъпване на предсрочна
изискуемост на дълга да датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и такава не
следва да му се присъжда. Поради основателността на установителния иск за главницата,
основателна е и акцесорната претенция за установяване дължимостта на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 15. 10. 2021 г . до окончателното изплащане на вземането.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноските по делото в размер общо на 1 293, 35 лв. за държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва – за 656, 67 ст. платена държавна такса в
заповедното производство и 656, 67 лева държавна такса в исковото производство, сумата
1 363, 24 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата 400 лв.
депозит за вещо лице и 1 500 лв. възнаграждение за особен представител, сумата 1 500 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, според уважения размер
на исковете.
Воден от изложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН
**********, двамата от ***, обл. Разградска дължат солидарно да заплатят на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК ********* гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7 сумата
32 333, 90 лева / тридесет и две хиляди триста тридесет и три лева, 90 ст./, представляваща
дължима и непогасена главница по Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0006/ 615/29012018 от 29. 01. 2018 г. , ведно със законната лихва върху непогасената
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 15. 10. 2021 г. до
окончателно изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК по образувано ч. гр. д. № 2139 по описа за 2021 г. по описа на Районен съд
Разград.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК ********* гр.
София за признаване за установено, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН
**********, двамата от ***, обл. Разградска дължат солидарно да заплатят сумата 8 067,78
лева (осем хиляди шестдесет и седем лева и 78 ст.) - дължими лихви, съгласно от Договора
за кредит№ 0006/ 615/29012018 от 29. 01. 2018 г., считано от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г.,
от които 6556,04 лева - договорна лихва от 03.10.2020 г. до 21.08.2021 г., 842,92 лв. - лихва
за просрочена главница от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г. и 668,82 лв. - наказателна лихва за
просрочие от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН **********, двамата от ***,
обл. Разградска да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК ********* гр. София
5
разноските по делото в размер на 656, 67 ст. платена държавна такса в заповедното
производство и 656, 67 лева държавна такса в исковото производство, сумата 1 363, 24 лв. за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата 400 лв. депозит за вещо
лице и 1 500 лв. възнаграждение за особен представител, сумата 1 500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6