Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ, 20.09.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В
въззивен състав, в открито съдебно заседание на ТРЕТИ
НОЕМВРИ две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
РОЗАЛИНА БОТЕВА
при
участието на секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия АНТОНОВА в.гр.д. №10752 по
описа на СГС за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“- правоприемник на основание §83 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР в сила от
01.10.2020г. на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“-МВР срещу решение № 181069/20.08.2020г.
постановено по гр.д. № 8314/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, с
което е осъдена да заплати на Н. Х.Ш.,както
следва:
-
на основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР сумата 635,04 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен труд за периода от 11.02.2017г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 91,84 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода :
01.04.2017 г. до 21.11.2019г.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
празнота в нормативната уредба и следва да се
прилагат разпоредбите на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ и Кодекс на труда, доколкото съществува специална
правна уредба, с която е допусната
продължителност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8
часа – чл.187 ЗМВР. Като последица от горното, въззивникът счита, че
неправилно пъровинстанционния съд е приел, че следва часовете нощен труд да
бъдат преизчисляват при прилагане на коефициент 1,143 и получените в повече
часове след това преизсчисление да се считат като извънреден труд, за който се
дължи заплащане. Моли въззивната
инстанция да отмени решението и присъди разноски.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“-МВР “ е депозирало и частна жалба
срещу определение № 20050959/23.02.2021г. постановено по реда на чл.248 от ГПК
за изменение на горецитираното решение в частта за разноските, като твърди, че
неправилно районния съд е ангажирал отговорността на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“-МВР, доколкото е настъпило правоприемство по отношение
дейността на дирекция „Жандармерия“ и легитимиланата страна е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ,
СПЕЦИАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА.
Въззиваемата страна Н. Х.Ш. в отговора на въззивната жалба, депозиран в сроковете и
по реда на чл.263 ал.1 от ГП поддържа, че
решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Твърди,
че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и
НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.
Въззимаемата страна е депозирала отговор на частната жалба подадена от
въззивника срещу определение по чл.248 от ГПК, в която излага становище за
неоснователност на същата, както и частна жалба срещу същото определение с оплакване за неправилно
намален размер на присъдено адвокатско възнаграждение.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“-МВР е депозирал отговор на частната
жалба подадена от Н. Х.Ш. срещу определение № 20050959/23.02.2021г. постановено по реда на чл.248 от ГПК , в която излага
съображения за правилност на атакуваното определение досежно размера на
определеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на
решението - само по наведените
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а
в обжалваните части – допустимо.
Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящата
въззивна инстанция намира следното:
По делото е безспорно установено, че за процесния период 11.02.2017г. –
31.12.2017г. между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по
силата на което ищецът в качеството му на „старши полицай“ в група „Охрана на
обекти4 в сектор „патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално
жандармерийско управление – гр. Пловдив ПРИ
Дирекция „Жандармерия“ към Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР е
полагал труд на 12-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до
6,00 часа /8 часа/,
при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в първоинстанционнот разглеждане на делото
заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което въззивният съд също кредитира,
като компетентно и обосновано,
се установява, че за процесния период,
служителят е отработил общо 640 нощен труд, като от същите след преизчислението на нощните
часове в дневни коефициент 1,143 – 91 часа се явяват извънреден труд, за които се следва възнаграждение в
размер на исковата сума, което не е заплатено.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от визираната наредба, или се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Посочените
въпроси са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по 2 тълк.дело
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно
чл.130 ал.2 ЗСВ разясняния дадени в мотивите на ТР, които настоящия състав
напълно споделя ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното
време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма
на чл.187 ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по
смисъла на чл.187 ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в
„светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00
часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази
на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, която се
аргументира с основните функции на МВР, изрично посочени в чл.2 ал.1 ЗМВР:
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна
безопасност и защита на населението. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР
са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на
нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със
съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С
последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия
период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ /каквото е съществувало в чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. /, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава
норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
Както изрично е подчертано в мотивите на ТР следва да се има предвид и
това, че трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес,
а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането
на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения противоречи на цялостната
система приета от законодателя по отношение на тази категория служители и
съответно целта на правоотношението, а именно еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта и
съответно компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189
ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234
ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187 ал.5
ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69 ал.2 КСО/,
пенсиониране при условията н І категория
труд /чл.69 КСО/ и др. , всички обусловани с целите по чл.2 от ЗМВР.
Изложеното
разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от 24.02.2022 г.
по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС) се дава тълкуване на чл. 8
и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО във вр. с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, а именно, че е допустимо определената в законодателството на
държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в
случая е установена във визираната по-горе норма на чл., ал.1 ЗМВР, като
разликата в третирането е съизмеримо с тази цел и при наличие на
компенсаторни механизми, каквито са предвидени в националната ни нормативна
уредба /посочени по - горе/.
С
оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в настоящият
казус не е налице положен от ищеца и незаплатен от въззивника
извънреден труд за исковия период, доколкото при
изчисляване на положения нощен труд за процесния период без часовете нощен труд
да бъдат превръщани в дневен с
допълнителен коефициент на основание чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, се установява,
че няма положен извънреден труд съответно такъв, за които да не е извършено
плащане.
Отхвърлянето на главния иск обуславя неоснователността и на иска за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата - по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
По частните жалби срещу
определение 20050959/23.02.2021г. на СРС:
1.Частна жалба с вх. № *********/16.03.2021г.
подадена от Н.Х.Ш.:
Разгледана по същество, в същата са изложени
основателни възражения, тъй като:
Действително
– в писмената защита, депозирана от ответника след като съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение, депозирана в СРС на 28.07.2020г.с вх. № 5103549 ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца. Искането за изменение на
решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските направено от ответника
в писмена защита и въззивна жалба е неоснователно, тъй като възражението за
прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника е ищеца по чл. 78 ал. 5 от ГПК е преклудирано. За
ответника е съществувала процесуалната възможност да наведе възражението си най - късно в публичното съдебно
заседание, когато са приключили устните състезания по делото, която възможност
е била пропусната
/преди съдебното заседание ищецът е направил искането си за присъдждане на
разноски и е представил списък на
разноските, а още с исковата молба - доказателства
за плащането им/. В настоящият случай
първоинстанционният съд не е дал срок за писмени защити, но дори и да беше
предоставил такъв този срок не може да “продължи“ преклузивния
срок за навеждане на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение – края на устните състезания по делото, поради което и същото не
следва да бъде взето предвид при изчисляване размера на дължимите от ответника
разноски на ищеца.
Пропускът не може да
бъде саниран по реда на чл. 248 от ГПК – с мотиви изложени в инкорпорираната от
ответника във въззивната жалба, частна такава.
В горния смисъл е и
константната практика на ВКС - определение № 51 от 24.02.2011 г. по гр.д. № 271/2010 г. на ВКС,
определение № 364 от 08.08.2012 г. по гр.д. № 856/2012 г. на ВКС и други.
Въпреки изложеното, в
настоящият случай, доколкото предявените искове от ищеца са изцяло
неоснователни, то на същия не му се следват разноски по делото, поради което и
определението следва да бъде отменено.
2.Частна жалба с вх. №
25039721/05.03.2021г. подадена от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“-МВР:
Частната жалба е подадена в срок, като същата е
допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните мотиви:
Настъпилото в хода на процеса правоприемство
настъпва по силата на закона като съдът е длъжен да съобрази същото и от
момента на правоприемството надлежна страна в процеса е именно правоприемника,
поради което и същия е следвало да фигурира в диспозитива на обжалваното
определение, но с оглед изложеното по – горе, определението следва да бъде
отменено изцяло.
Разноски
С
оглед изхода на делото, изрично направеното искане от въззивника още във
въззивната жалба и поддържано в хода на устните състезания, както и в частната
жалба, на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му се присъдят разноски – за държавна такса по
въззивната жалба в размер на 25,00 лв.
15,00 лв. – по частната жалба и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв. – за двете съдебни инстанции на основание чл.78 ал.8 ГПК или общо
140,00 лв.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за
настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 181069/20.08.2020г. постановено по гр.д. № 8314/2020г.
на Софийски районен съд, ГО, 179 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Ш. с ЕГН: **********
и с адрес: *** срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ,
СПЕЦИАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“-МВР
и с адрес: гр. София ул. *******, както следва:
-
с правно основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178 ал.1,
т.3 ЗМВР за сумата
635,04 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен труд за периода от 11.02.2017г. – 31.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 14.02.2020
г. до окончателното й изплащане;
-с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата
91,84 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода :
01.04.2017 г. до 14.02.2020г.
ОТМЕНЯ определение 20050959/23.02.2021г. постановено по гр.д. № 8314/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА Н.Х.Ш. с ЕГН: ********** и с адрес: *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ,
СПЕЦИАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“-МВР
и с адрес: гр. София ул. ******* разноски по делото в размер на 140,00
лв. /сто и четиридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.