Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора,08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ районен съд колегия в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско дело № 415 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от Ф.А.А., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – ***, чрез преупълномощен адв. Н.С. от АК-Стара Загора против К.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за развод по чл.49, ал.1 от СК, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника К.М.А. сключили граждански брак през 2002 година., като бракът бил първи по ред и за двамата. От брака си имали родено едно дете, което към настоящия момент било пълнолетно и бил семеен.
Ищцата твърди в исковата си молба, че от почти десет години и нямали намерения да се съберат отново, отдавна бракът им фактически се бил разпаднал и отношенията между тях били като на чужди хора.
Ищцата, заявява в исковата си молба че вече имала изградено ново семейство и искала да узакони връзката си, като сключи брак с новия си съжител. Гореизложеното определяло правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск, като моли съда да постанови решение с което да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищцата била предлагала на ответника да прекратят брака си по взаимно съгласие.
По време на брака си страните нямали придобито движимо и недвижимо имущество.
С исковата си молба ищцата моли съда да постанови след прекратяването на брака и с ответника да си върне фамилията преди брака – Асенова.
В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответникът не представя отговор по исковата молба и не изразява становище по делото.
Ищцата, редовно призована – лично се явява в съдебно заседание и с адв. Георги Михайлов Янков от АК-Сливен, чрез който чрез която заявява, че поддържа исковата молба и моли съдът да я уважи и да постанови решение с което да прекрати брака между ищцата и ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, като постанови след прекратяването на брака жената Ф. А.А. да продължи да носи брачното си фамилно име А..
От представените и приети в съдебно заседание доказателства: удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0025/23.05.2002г. на Община Нова Загора, удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № 94-00-3293/22.06.2020г. издадено от Община Нова Загора, декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние на Ф.А.А., с ЕГН **********, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие и гласните доказателства събрани в съдебно заседание по делото, съдът прие за установено следното:
Страните по делото са сключили граждански брак през 2002 година. Бракът бил първи по ред и за двамата. От брака си страните имат родено едно дете, което към настоящия момент е пълнолетно
Съпрузите били са във фактическа раздяла повече от десет години и нямали намерения да се съберат отново, тъй като отдавна бракът им фактически се бил разпаднал и отношенията между тях били като на чужди хора.
Ищцата имала вече изградено ново семейство и желаела да узакони връзката си, като сключи брак с новия си съжител.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че ищцата и ответникът са във фактическа раздяла от повече
от десет години, както и че ответника живее и работи в чужбина и съжителства с
друга жена. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
още че от както ответника бил напуснал семейното им жилище с ищцата не се бил
връщал и двамата не били правили опити да се съберат.
От показанията на св. Сийка А. Асенова се установява, че и ответника К.М.А. бил
изразявал желание да се разведат с ищцата Ф.А.А..
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за развод е доказан по основание. Отношенията между
съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството, същите се отдалечили и отчуждили
един от друг. Съпрузите са във фактическа раздяла от повече от десет години, което още повече е довело до тяхното отчуждаване като семейство, с оглед на което съдът
намира, че брачната връзка на страните е лишена от предписаното и от закона и
добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава
връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото
фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и
функциите на брака, визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК,
което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде
допуснат от съда.
Относно вината за
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината
за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В
случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва
да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.
С решението си следва съдът да постанови след прекратяването на брака
съпругата Ф.А.А. да продължи да носи брачното си фамилно име А..
Страните по време на брака нямали придобито движимо и недвижимо имущество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 329, ал.1 ГПК, по брачните дела,
когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината,
съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която сумата от
30.00 лв. е внесена от ищцата Ф.а.А. при завеждане
на делото, следва ответника К.М.А. да бъде осъден да заплати сумата от 20.00 лв., представляваща окончателна държавна такса по
допускане на развода.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство сключеният граждански брак между Ф.А.А., с ЕГН **********,*** И К.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сключен на 23.05.2002г. в гр. Нова Загора, обл.Сливен с Акт за сключен граждански брак № 0025/23.05.2002г. на Община Нова Загора, на основание чл. 49 от СК, БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ПОСТАНОВЯВА жената Ф.А.А. след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име А..
По време на брака съпрузите не са придобили движимо и недвижимо имущество.
ОСЪЖДА К.М.А., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Нова Загора 20.00/двадесет/лева – окончателна държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.
Районен съдия: