РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330106051 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 79 от ЗЗД вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев” N° 52-54, представлявано от Н. Г. С., и А. Ч. Д. - чрез ********
С. срещу Р. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж. к. *******, бл.
*****, вх. ****, ет. ****, ап. *** за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1038,89 – главница-заемна сума-848,40 лв., такса
оценка на риска -111,31 лв. застрахователни премии-39,20 лв. по застраховка
„Живот“; 38,98 лв. –по застраховка „Безработица“ , ведно със законна лихва
от подаване на заявлението до окончателното плащане; 55,34 лв. - договорна
лихва за период от 05.12.2019 г. до 05.04.2020 г., от която 45,11 лв. по
заемната сума, 2,11 лв.-върху премията по застраховка „Живот“; 2,15 лв.
върху премията по застраховка „Безработица“; 5,98 лв.-върху такса оценка на
риска; 126,44 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за
период от 05.12.2019 г до 14.07.2020 г.(от което 103,26 лв. върху заемната
сума; 4,77 лв. върху премията по застраховка „Живот“; 4,87 лв. върху
премията по застраховка „Безработица“; 13,55 лв.-върху такса оценка на
риска Притендира разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2019 г., между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **********, с който на
ответника е в заем сума от 2693,95 лева, от която 2200-кредит и 288,64 лв.-
еднократна такса за оценка на риска. Сключена и е застраховка „Живот“ -
101,64 лв., застраховка „Безработица“ -103,67 лв. Същата е погасила старо
задължение по договор ***********-423 лв. и сумата от 848,40 лв. е получена
на каса. Възнаградителната лихва е в размер на 21,25%, а начисляваният
годишен процент разходите е фиксиран на 49,97%. Общата дължима от
потребителя сума в размер на 3065,26 лева. Погасяването е уговорено в
погасителния план на 14 месечни вноски-13 по 218,95 лв. и изравнителна-
218,91 лв. Падежа на първата е 05.03.2019 г., а на последната-05.04.2020 г.
Към момента са падежирали всички вноски. Вземането е притендирано по
реда на заповедното производство-ч.гр.д. № 9339/2020 г. на ПPC. Подадено е
възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Оспорва
получаването на заемната сума. Отрича настъпването на предстрочна
изискуемост на вземанията и неизпълнението на задълженията му. Твърди
недействителност на договора поради нарушение на ЗПК. Заявява, че ГПР
противоречи на добрите нрави, а таксата за оценка на риска, премиите по
застраховките са нищожна, прекомерни и не се дължат.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за кредит **********
от 05.02.2019 г., заявление-декларация, рамков договор за платежни услуги;
преддоговорна информация; Застрахователен договор от 05.02.2019 г. е
видно, че на 05.02.2019 г. между страните е постигнато съгласие за
предоставяне от ищеца на ответника в заем на сума от 2200 лв. за срок до
05.04.2020 г. Лихвения процент е 21,25 % начисляван ежемесечно върху
остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 365 дни в
годината. ГПР е 49,97 %. Дължи се заплащане на застраховка
*************** -101,64 лв. и „********* Безработица“-103,67 в полза на
кредитора; Предвидено е и заплащане на еднократна такса за оценка на
риска-288,64 лв.. Общия размер на задължението е 3065,26 лв. Същото се
дължи на 14 месечни вноски съобразно погасителен план всяка в размер от по
2
218,95 лв. до 05.04.2020 г.
От представеното заявление за рефинансиране от 05.02.2019 г. е видно,
че на същата дата ответника е заявил през ищеца желание за рефинансиране
на задълженията му по договор за потребителски кредит *********** в
размер от 423 лв.
От изготвеното заключение от 07.11.2022 г. по извършената ССЕ е
видно, че в счетоводството на ищеца са отразени плащания от ответника на
задължения по договора в общ размер от 2029,40 лв. Отразени са плащания
на заемодателя към ************ за застраховка „******* живот“ на
14.03.2019 г. -101,64 лв. и за застраховка „******* безработица“ на
14.03.2019 г.-103,67 лв.
От приложеното към ч. г. д. 9339/2020 г. на ПРС се установява, че за
притендираните вземания ищеца е подал заявление на 31.07.2020 г. и се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу, която в
срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.
С оглед отправеното възражение от длъжника в заповедното
производство и отговора на ответника в настоящето производство за
недължимост на притендираните вземания, съдът намира, че уважаването
предявения иск по чл. 422 от ГПК налага установяване, при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, възникване на валидно
облигационно отношение между страните по договора за кредит ; усвояване
от кредитополучателя на заявената сума като главница наличие на
падежирали и неплатени месечни вноски; уговорена клауза за заплащане на
застраховки и такса за оценка на риска.
Не се оспорва от ответника, а и от представения писмен договор
за кредит, се установява сключен между страните договор за кредит с
фиксиран размер на заемната сума и начин на усвояване чрез превод по
банкова сметка и заплатен остатък на каса. С оглед изготвено основно
заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ, което се кредитира изцяло
3
от съда като компетентно извършено съдът намира, че заемната сума е
усвоена от кредитополучателя, доколкото са извършвани плащания от
заемополучателя по договора. Това налага извод за възникване на задължение
на същия за заплащане на суми за главници и лихва по договора.
Съобразно наведените от ответника възражения за недействителност на
договора за заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът
намира, че характера на постигнатото съгласие и целта на предоставянето на
средствата сочат, че се касае за потребителски кредит, чийто уговорки
подлежат на регулиране от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази изначална
недействителност, като заемателят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихви и други разходи.
В настоящия случай в договора се съдържа клауза за заплащане на
такса еднократна такса за „Оценка на риска“ в размер от 288,64 лв., която
подлежи на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането –
декларация. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи,
свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс,
като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за
оценка на платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на
кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за
кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента
на постигане на съгласие между страните.
Наред с това в договора е посочено, че размера на ГПР е 43,06 %, но не
е посочено дали в него са включени всички разходи. Ето защо съдът приема,
че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
4
Посочените нарушения са достатъчни за определяне на договора като
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл.
23 от ЗПК като дължима от заемополучателя се явява само усвоената, но
невъзстановена сума за главница. Тъй като по делото се установява
безспорно, че ответника е платил задължения в размер от 2029,40 лв. то
същата следва да се отнесе за погасяване на задължението му за главница в
размер от 2200 лв. Съобразно с това неизплатен от него остава остатъка от
170,60 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не бяха ангажирани
доказателства установяващи безспорно извършени плащания на премии по
уговорените застраховки при изрично оспорване на тези факти от ответника,
което е пречка да се приеме, че за последния са възникнали задължения за
тяхното плащане.
По изложените съображения съдът намира, че иска е доказан и следва
да се уважи относно дължимата главница до размера от 170,60 лв. , като за
разликата над нея до 1038,89 лева –главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
31.07.2020 г. до окончателното погасяване; 55,34 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва; 126,44 лв. лева– обезщетение за забава да се
отхвърли.
Дължимостта на вземането за главница е основание за уважаване на
искането за заплащане на обезщетение за забава за периода от дата на
подаване на заявлението по 417 от ГПК-31.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, доколкото не се твърди и не се установява да е
извършено такова в рамките на производството.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски се дължат съразмерно на
уважената част от иска и съобразно представения списък и доказателства за
сторени такива в размер от 10,05 лв. за държавна такса и и 13,98 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 27,95 лв. за възнаграждение на вещо лице
за настоящето производство, както и сумата от 3,49 лв. за държавна такса и
6,99 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На ответника не се се дължат разноски поради липса на представени
доказателства за сторени такива.
Тъй като същия е представляван от пълномощник в настоящето
5
производство и заповедното такова, чието възнаграждение е уговорено по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Д. следва да се определи
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно
нормите чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., и отправеното искане
или в размер от 303,50 лв. за настоящето производство и 300 лв. за
заповедното производство определение при приложение на чл. 7, ал. 7 вр. ал.
2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, ж. к. *******, бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап. *** дължи на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от
изпълнителните директори Н. Г. С., и А. Ч. Д., сумата от 170,60 лв. (сто и
седемдесет лева и 60 ст.) –главница, по договор за кредит ********** от
05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението по 417 от ГПК-31.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д.
9339/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131
134023, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д.,
против Р. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. *******, бл.
****, вх. ***, ет. ***, ап. *** иск за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата над 170,60 лв. (сто и седемдесет лева и 60 ст.) до
848,40 лв.(осемстотин четиридесет и осем лева и 40 ст.) –главница по договор
за кредит ********** от 05.02.2019 г., такса оценка на риска -111,31 лв. (сто и
единедесет лева и 31 ст.); застрахователни премии-39,20 лв. (тридесет и девет
лева 20 ст.) по застраховка „Живот“; 38,98 лв.(тридесет и осем лева 98 ст.) –
по застраховка „Безработица“, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане; 55,34 лв. (петдесет и пет лева и 34
ст.) - договорна лихва за период от 05.12.2019 г. до 05.04.2020 г., от която
45,11 лв.(четиридесет и пет лева и 11 ст.) по заемната сума, 2,11 лв.(два лева
и 11 ст.) -върху премията по застраховка „Живот“; 2,15 лв.(два лева и 15 ст.)
6
върху премията по застраховка „Безработица“; 5,98 лв.(пет лева и 98 ст.) -
върху такса оценка на риска; 126,44 лв.(сто двадесет и шест лева и 44 ст.) -
обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 05.12.2019
г до 14.07.2020 г.,от което 103,26 лв. (сто и три лева и 26 ст.) върху заемната
сума; 4,77 лв. (четири лева и 77 ст.) върху премията по застраховка „Живот“;
4,87 лв. (четири лева и 87 ст.) върху премията по застраховка „Безработица“;
13,55 лв.(тринадесет лева и 55 ст.) -върху такса оценка на риска за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 9339/2020 г. на ПРС
ОСЪЖДА Р. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к.
*******, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, „Димитър
Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от изпълнителните
директори Н. Г. С. и А. Ч. Д. сумата от 51,98 лв.(петдесет и един лева и 98 ст.)
за разноски по настоящето производство и сумата от 10,48 лв.(десет лева и
48ст.) разноски за производството по ч. г. д. 9339/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023,
представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д. да заплати на
адвокат К. Д. Д., с личен № ********** адрес: гр. *******, ул. ***********
№ ***, ет. ***, оф. *** сумата от 303,50 лв. /триста и три лева и 50 ст./ за
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата за производството по настоящето дело и сумата от 300
(триста) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. 9339/2020 г. на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
7