РЕШЕНИЕ
№
1137, 19.09.2018г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІІ
граждански състав,
на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело №1919 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от Т.П.С., в качеството й на длъжник по
и.д. № 389/2018, по описа на ЧСИ М.
Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане
от 04.07.2018г., с което е оставена без уважение молбата й за прекратяване на
производството. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения
отказ, т.к. отказът е немотивиран, тя не е давала повод за образуване на
изпълнителното производство, т.к. доброволно е изпълнявала задължението си за
предаване на детето за осъществяване на лични контакти с бащата. С оглед на това е поискала прекратяване на
производството и възлагане на разноските на взискателя, но съдебният изпълнител
е постановил отказ. Счита, че създалата
се ситуация е повлияла негативно на детето, което е наложило да бъде
консултирано с детски психолог. Моли за разглеждане на жалбата й в открито
съдебно заседание, на което да се събират гласни доказателства, относно
спазване на режима на лични отношения. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане за отказ за прекратяване на производството, както и да се отмени
постановлението за разноски, т.к. не е давала повод за образуване на
изпълнителното производство.
Ответната
страна, взискател по делото, И.Г.К. оспорва подадената жалба като счита същата
за неоснователна. Поддържа , че липсват основания за прекратяване на
изпълнителното производство, а повод за образуването му е поведението на
майката, която е създала пречки пред осъществяване на личните му контакти с
малолетното дете, съобразно постановения режим на лични отношения в съдебното
решение за развод. Моли да отхвърлян на подадената жалба.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че изпълнителното производство може да бъде прекратено само на
основание конкретно посочени основания в закона, които в случая не са налице.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против
отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6
от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. № 389/2018, по описа на ЧСИ М. Обретенова,
с рег.№ 758 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано по молба на И.Г.К. за изпълнение на
задълженията на майката Т.П.С. за предаване на малолетното дете З.И.К. за
осъществяване на режим на лични отношения.
С молба от 17.05.2018г./л.12 от изп. дело/ Т.С. е поискала прекратяване на изпълнителното
производство , т.к. твърди че е изпълнявала режима на лични отношения, не е
създавала пречки за осъществяване на същия от бащата и е заявила, че счита че не дължи никакви
разноски във връзка с това, че не е дала повод за образуване на изпълнителното
производство.
С
обжалваното в настоящото производство разпореждане от 04.07.2018 г. съдебният
изпълнител е оставил молбата без
уважение, като мотиви не са изложени.
При така установеното фактически,
съдът намира следното от правна страна :
Нормата на чл.
433, ал.1 от ГПК предвижда лимитивно посочени основания, при наличието на които
изпълнителното производство може да се прекрати. В случая не е налице нито едно
от сочените основания, т.к. предмет на принудително изпълнение е изпълнение на
задължението за предаване на дете – производство по реда на чл.528 от ГПК.
Следователно до навършване на пълнолетие на детето или до промяна на определения
със съдебно решение режимът на лични отношения между родителя и детето, за този
родител ще съществува правен интерес от изпълнителен процес, т.к. се касае за
изпълнение на бъдещи задължения по предаване на детето. В тези случаи за прилагането на предвидените мерки и санкции
при неизпълнение по реда на чл.528 от ГПК е възможно само ако вече съществува
изпълнително производство и длъжникът е бил поканен за доброволно изпълнение на
задълженията по съдебното решение. Именно поради това и не може да се приеме,
че дори и конкретно задължение за предаване да е било изпълнено, то са
изпълнени всички повтарящи се задължения по изпълнителния лист, което пък да
даде основание по чл.433 за прекратяване на принудителното изпълнение. Не се
твърди изпълнителният лист да е обезсилен или решението, въз основа на което е
издаден да е отменено. Ето защо и следва да се приеме, че отказът за
прекратяване на изпълнителното производство е правилен, т.к. не е налице нито
едно от лимитивните основания за прекратяване на изпълнението. Още повече, че
към момента на постановяване на обжалваното разпореждане вече е било насрочено
принудително изпълнение за предаване на детето през летния период. Тук е
мястото да се подчертае, че в производството по чл.435 от ГПК, съдът не може да
контролира и изменя режима на лични отношения, т.к. предметът на съдебния
контрол е само и единствено законосъобразността на извършени действия по
принудително изпълнение. Твърденията за негативното влияние върху детето на
режима или на принудителните мерки могат да бъдат изложени и разгледани единствено
в производство по промяна на режима на
лични отношения, но не и в производството по контрол на законосъобразността на
изпълнителното производство. В този смисъл и се явява неоснователно искането за
събиране на гласни доказателства, респ. за разглеждане на жалбата в открито
съдено заседание.
С установяване законосъобразността на постановения
отказ за прекратяване на изпълнителното производство се установява и
законосъобразност на отказа да се възложат разноските върху взискателя, т.к.
съгл. чл.79 от ГПК разноските в изпълнителния процес са за сметка на
взискателя. Предвидените изключения в т.1 до т.3 не са налице в случая.
С оглед изложените съображения,
съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Т.П.С., ЕГН **********,
в качеството й на длъжник по и.д. № 389/2018, по описа на ЧСИ М. Обретенова, с рег.№ 758 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 04.07.2018г., с което е
оставена без уважение молбата й за прекратяване на производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :