№ 3091
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цв. М. М.,
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М., Гражданско дело №
20211110125184 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB690 от 04.07.2017 г. по
направление: ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и 147,79 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 08.03.2019 г. до 15.01.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 2568/2021
г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.01.2021 г.
Ищецът Л. П., действащ чрез баща си - К. П., твърди, че е закупил от ответника „....
самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направление: .... за 04.07.2017 г. с
полет FB690 при планиран час на излитане – 09:10 часа и планиран час на кацане – 11:50
часа. Поддържа, че полетът е закъснял с повече от три часа от предвиденото, а разстоянието
между двете летища е повече от 1 652 кв., поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004 г., според който при закъснение на полет с над 3 часа в полза на
пътника се поражда правото да претендира обезщетение в размер на 400 евро. Сочи, че е
претърпял неудобства, вследствие закъснението на полета, поради което е предявил
извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, който е
признал същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...., с
който излага доводи, че на 17.06.2021 г. е извършил плащане на сумата от общо 4 693,99 лв.,
1
част от която касае и претенцията по настоящото дело. С тези съображения отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
С молба от 18.08.2021 г. ищецът е потвърдил, че на 18.06.2021 г. е постъпило плащане от
ответника „...., което е послужило за цялостно погасяване на главното вземане в размер на
400 евро, като неплатена е останала претендираната законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г. до плащането – 18.06.2021 г., както акцесорното
вземане за лихва в размер на 147,79 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 15.01.2021 г.
Доколкото плащането е извършено от ответника в хода на процеса, претендира и сторените
по делото разноски, тъй като с поведението си той е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Възникването на главното компесаторно вземане на пътника по договор за въздушен превоз
срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки:
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен
между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е
възникнало задължение да изпълни полет FB690 от летище „.....“ – гр. Москва до летище
„....“ – гр. Бургас“, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил
задълженито си със закъснение от три или повече часа, както и какво е разстоянието на
полета.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава;
размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед потвърденото от страна на ищеца плащане на сумата от 400 евро от
ответника, което по своето естество представлява конклудентно признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти,
включени във фактическия състав на процесното главно вземане са безспорни между
страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано. Нещо повече, извършеното плащане се установява и от представените платежно
нареждане от 17.06.2021 г. (л. 35 от делото) и извлечение от интернет банкиране (л. 49 от
делото). Искът за главница е погасен в хода на процеса – на 18.06.2021 г. (датата на
заверяване на сметката на кредитора), т. е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на
18.01.2021 г. Ищецът към момента на сезиране на съда е бил носител на изискуемо вземане
2
от ответника, като последният е следвало да погаси това вземане преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо, съдът намира, че той дължи на ищеца обезщетение в
размер на законната лихва върху платената главница от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г. до датата на плащането ѝ – 18.06.2021 г., в размер на 33,03
лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн-калкулатор.
Това е така и по отношение на акцесорното вземане за лихва за забава, доколкото с имейл от
07.03.2019 г., чието получаване ответникът е потвърдил с имейл от 08.03.2019 г., последният
е поканен да заплати главното вземане за обезщетение за закъснение на полет FB690 от
04.07.2017 г. по направление ...., поради което считано от 08.03.2019 г. той е изпаднал в
забава. Ето защо, „.... дължи да заплати на ищеца и обезщетение за претърпените вреди
вследствие забавеното изпълнение на това парично задължение, което няма данни да е било
погасено. Отново изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн-
калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 08.03.2019 г. до 15.01.2021 г. се
равнява на сумата 147,79 лв., колкото е претендираният от ищеца размер.
С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният главен иск за
сумата от 400 евро да се отхвърли като погасен чрез плащане, а искането за заплащане на
законна лихва за периода от 18.01.2021 г. до 18.06.2021 г. в размер на 33,03 лв. да се уважи.
Следва да се уважи и предявеният акцесорен иск за сумата от 147,79 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 08.03.2019 г. до 15.01.2021 г.
По отговорността за разноски.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Както се посочи по-горе,
с имейл от 07.03.2019 г. ответникът е поканен да заплати претендираната сума преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – на 18.01.2021 г., като с последващ имейл
от 08.03.2019 г. той е признал същата, но въпреки това в предоставения срок не я е заплатил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. Ето защо, в
полза на ищеца следва да се присъдят изцяло сторените разноски в производството по ч. гр.
дело № 2568/2021 г. по описа на СРС, 141 състав, както и в настоящото исково
производство, които съответно възлизат на 385 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и на 375 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П., роден на 12.09.2011 г., действащ чрез баща си - К. П., със
съдебен адрес: .... срещу „...., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ....,
3
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB690 от
04.07.2017 г. по направление: .....
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „...., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: .... дължи на Л. П., роден на 12.09.2011 г., действащ чрез баща си - К. П., със
съдебен адрес: .... сумата от 33,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 18.01.2021 г. до 18.06.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. П., роден на 12.09.2011 г., действащ
чрез баща си - К. П., със съдебен адрес: .... срещу „...., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ...., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „.... дължи на Л. П., сумата от 147,79 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 08.03.2019 г. до 15.01.2021 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на Л.
П., роден на 12.09.2011 г., действащ чрез баща си - К. П., със съдебен адрес: .... сумата от
385 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 2568/2021 г. по описа
на СРС, 141 състав, както и сумата от 375 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4